Решение № 321 от 17.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Ловеч, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20264310100277 по описа за 2026 година

Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба вх.№3411/24.03.2026 год., подадена от „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, район „Триадица“, бул.“България"№81 В, представлявано от Управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Д. П. - пълномощник на Управителите, тел.***, имейл адрес : [email protected] срещу Ц. К. Х., ЕГН : **********, с постоянен адрес : ***** и настоящ адрес : *******, по служебно направена справка в НБД“Население“ и с адрес, посочен в исковата молба : ****, в която посочва, че във връзка с Разпореждане №470 от 18.03.2026 год. по Ч.гр.дело №1224/2025 год. по описа на Районен съд-Ловеч, получено на 18.03.2026 год., с което са уведомени, че длъжникът Ц. К.

Х., ЕГН : ********** е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в законоустановеният срок, „АПС Бета България", ЕИК : 203374133 упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника Ц. К. Х., ЕГН :

**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №1224/2025 год. по описа на Районен съд-Ловеч и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищцовото дружество моли съда при разглеждане на настоящото производство, да приеме от фактическа страна следното : На 02.04.2020 год. длъжникът Ц. К. Х., ЕГН : **********, е сключил Договор за потребителски кредит №410821 със „Сити Кеш"ООД, по силата на който е получил сумата от 1 000 лева, срещу което се съгласил да върне три броя вноски по 493,00 лева в срок до 02.07.2020 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 47.79%.

1

„АПС Бета България"ЕООД се позовава на чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №410821 на 02.04.2020 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Цитира разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „Сити Кеш"ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че ответникът Ц. К. Х., ЕГН : ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 год. „Сити Кеш"ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания Договор за 2 потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение №1 към договора за цесия, приложена със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика ищецът счита, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение №123/24.06.2009 год. по т.д.№12/2009 год., II т. о., ВКС, Решение №3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год., I т.о. ВКС, Решение №78/09.07.2014 год. по т.д.№2352/2013 год., II т.о. ВКС).

Ответникът Ц. К. Х., ЕГН : ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящият момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, намира, че съдът следва да приеме за установено, че ответникът Ц. К. Х., ЕГН : ********** дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.дело №1224/2025 год., а именно сумата в общ размер от 575.97 евро, формирана, както следва :

1/.главница в размер на 511.29 евро;

2/.законна лихва за забава върху главницата в размер на 64.68 евро за период от 04.07.2020 год. до 19.03.2026 год.;

3/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Пояснява, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 год. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост" от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 год. до 13 юли 2020 год. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – Държавен вестник, бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год./.

Предвид гореизложеното се обуславя правният интерес на „АПС Бета България" ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в размер общо от 575.97 евро срещу ответника Ц. К. Х., ЕГН : **********.

Ищецът моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените 3 аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Ц. К. Х., ЕГН : **********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул. „България"№81 В, ап.3, представлявано от юрисконсулт Д. П. сумата в размер общо от 575.97 евро, формирана, както следва :

1/.главница в размер на 511.29 евро;

2/.законна лихва за забава върху главницата в размер на 64.68 евро за период от 04.07.2020 год. до 19.03.2026 год.;

3/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното Ч.гр.дело №1224/2025 год. по описа на Районен съд-Ловеч, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България"ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 12,78 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 25.56 евро, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ищецът моли съда да осъди ответника Ц. К. Х., ЕГН : ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството-ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.дело №1224/2025 год. по описа на Районен съд-Ловеч и по настоящото производство на обща стойност от 191,73 евро.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да им бъде предоставена възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.