Решение № 783 от 11.04.2018, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр.

Пловдив, 11.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1224 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 5432 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 11324/2016 г. по описа на ВАС на РБ - Първо отделе­ние, е отменено решение № 1629 от 18.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3300/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № *********/03.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1019/30.09.2013 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив относно определен данък по ЗДДС за разликата над 22 082,79 лв., ведно с дължимата лихва за сумата над 5414,71 лв., както и в частта, с която Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е осъдена да заплати на „****“ ЕООД разноски в размер на 203,62 лв. и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно задължителните указания, дадени от ВАС в мотивите на решението.

В решението си върховният съд е посочил, че в хода на ревизионното производство са представени фактури за доставките, в които е посочен идентификационният номер по ДДС на получателите, издаден от държава членка, под който номер са му извършени доставките, както и международни товарителници, които са обсъдени в РД, но само три от тях се съдържат в приложената към делото административна преписка. Сочи се също така, че не са изложени никакви доводи, нито е съпоставено съдържанието на инвойс фактурите, международните товарителници и фактурите за транспортни услуги, не е обсъден въпросът доколко представените ЧМР удостоверяват получаването на стоките от получателя при изрично признание на ревизираното лице, че в товарителниците не е положен подпис на представляващи италианските дружества лица. Липсват фактически констатации и относно релевантните обстоятелства на регистрация по ЗДДС на доставчиците към датите на спорните ВОД. При обмена на информация с данъчните органи на Италия не е получен отговор относно „D.“ SRL, а съдът при първоначалното разглеждане на делото, не е посочил дали приема, че това дружество е с невалиден ДДС номер към момента на проверката от приходните органи в системата на VIES или към датите на издаване на спорните инвойс фактури, като указанията, с които делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до това да се осъществи конкретен анализ на събраните доказателства и въз основа на съвкупната им преценка, да бъдат формирани конкретни фактически изводи.

В настоящото производство жалбоподателят

„****“ ЕООД, представляван от процесуалния си представител адв. Й., поддържа първоначално предявената жалба и моли РА да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по дело­то разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция

“ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юрисконсулт Р., счита съща­та за не­ос­нователна и моли съда да я отхвърли. Излага съображения за законосъобразност на проведеното ревизионно производство и на констатациите на органите по приходите, като дава становище, свързано с опровергаване твърденията на жалбоподателя. Затова моли ревизионният акт да бъде потвърден, като жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Пре­тендира присъж­дане на юрис­кон­сул­тско въз­награждение. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, при спазване на задължителните указания при новото разглеждане на делото, възприе и приобщи събраните при предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно тях и представените такива в настоящото производства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е РА № ********* от 03.07.2013 г., издаден от Л.Б.Е.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, упълномощена със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К1301192/26.04.2013 г., потвърден с решение № 1019/30.09.2013 г. на директор на ди­рекция “Обжалване и данъчно-осигурителна прак­тика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която за „****“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 322 536,07 лв. по декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към F&B I. E. DI B. F. с VIN IT ***, F. A. F. &C.S.A.S. с VIN IT ***и D. SRL с VIN IT ***, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 780 лв. по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ „А. - Г. Х.- Х. Х.“, и са начислени следващите се лихви за забава.

Ревизията, приключила с оспорения РА, е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1205247/02.11.2012 г., издадена от Спас Иванов Шишков – началник сектор „Ревизии“ Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив и връчена на ревизираното лице на 12.11.2012 г. С нея е бил определен тримесечен срок за приключване на ревизионното производство, като впоследствие тя е изменена със Заповед № 1300646/11.02.2013 г. и Заповед № 1301192/12.03.2013 г. с краен срок за приключването й до 12.04.2013 г. /л. 227 и сл., адм. дело № 3300/13 г./. Извършената ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща периодите от 21.12.2010 г. до 30.06.2011 г.

В хода на нейното провеждане, органите по приходите са установили, че през ревизираните данъчни периоди от „****“ ЕООД са декларирани ВОД на стоки към F&B I. E. DI B. F. с VIN IT *** и F. A. F. &C.S.A.S. с VIN IT ***, както следва:

- към F&B I. E. DI B. F. са издадени инвойс фактури с

№№ *********/31.01.2011 г. на стойност 57 075,84 евро, № *********/04.02.2011 г. на стойност 57 075,84 евро, № *********/08.02.2011 г. на стойност 57 075,84 евро, № *********/10.02.2011 г. на стойност 57 075,84 евро и № *********/18.02.2011г. на стойност 129 868,80 евро.

- към F. A. F. & C.S.A.S. е издадена фактура №*********/27.01.2011 г. на стойност 47 498,88 евро.

За тези лица е установено, че са дерегистрирани за целите на ДДС в Италия, считано от 24.02.2011 г.

В отговор на отправени ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил транспортни документи - ЧМР, съгласно които превозвач на стоките по посочените по-горе фактури, е ЕТ „А.

- Г. Х.- Х. Х.” с ЕИК *********.

В тази връзка на превозвача е изпратено ИПДПОТЛ с №70-00-2964/11.02.2013 г., с което са изискани сключени договори; лиценз за извършване на международни превози; съпътстващи превозите документи; писмени обяснения от къде до къде са транспортирани стоките, с какви транспортни средства и кои лица са извършвали превозите; какви документи са издавани между превозвача и възложителя на транспорта; кои лица и къде са предали стоките в България и на кого са предадени те в Италия /л. 92, адм. дело № 3300/13 г./

В отговор са представени 2 бр. издадени на ревизираното лице фактури за извършени транспортни услуги; 2 бр. международни товарителници от 11.02.2011 г. и 16.02.2011 г. с изпращач на стоките „****” ЕООД и получател F&B I. E. DI B.

F. с VIN IT***, в които са посочени товарен пункт София и разтоварен пункт Неапол; свидетелства за регистрация на МПС - автомобил и ремарке; свидетелство за регистрация на ЕКАФП. Не са представени обяснения за дестинацията на превоза; документи за платени пътни такси и за извършени разходи във връзка с транспорта; данни за наличието на персонал; разрешение/лиценз за извършване на международен превоз на товари; данни за мястото на натоварване на стоката и лицата предали/приели същата /л. 84 и сл., адм. дело № 3300/13 г./.

При преглед на представените документи са установени разминавания в датите на издадените от ЕТ „А. - Г. Х.- Х. Х.” фактури с №№1252 от 15.02.2011 г. и № 1253 от 21.02.2011 г. и датите на транспортните документи и не е установена връзка между тях и издадените инвойс фактури. Не са представени сключени трудови договори с лица-водачи на МПС; издадени командировъчни заповеди за тях и отчети за извършената работа.

Предвид изложеното е прието от органите по приходите, че събраните по преписката документи не доказват, че стоките са напуснали територията на страната и са реализирани в друга страна-членка. Прието е, че не е изпълнено условието на чл.

7, ал. 1 от ЗДДС, за да може процесните доставки да се считат за вътреобщностни и за тях да се приложи нулева ставка на ДДС. В тази връзка е прието, че данъчното събитие за тези доставки е настъпило на датата на издаване на инвойс фактурите и тъй като не е доказано стоките да са транспортирани или превозени до друга държава-членка и наличието на ВОД, то за същите следва да бъде приложена 20% ставка на ДДС. Затова, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили данък в размер на 140 104,78 лв. по фактурите, издадени на F&B I. E. DI B. F. и в размер на 18 579,95 лв. по фактурата, издадена на F. A. F. & C.S.A.S.

През ревизираните данъчни периоди от „****“ ЕООД са декларирани ВОД на стоки към F&B I. E. DI B. F. и по фактури с №№ 7/25.02.2011 г. на стойност 78 732,42 евро, № 10/10.03.2011 г. на стойност 67 409,28 евро, № 12/10.03.2011 г. на стойност 43 661,40 евро, № 13/04.04.2011 г. на стойност 75 629,04 евро и №14/08.04.2011 г. на стойност 92 140,80 евро, както и към D. SRL по фактури №№ 8/25.02.2011 г. на стойност 78 732,42 евро, № 9/04.03.2011 г. на стойност 14 648,04 евро, № 11/12.03.2011 г. на стойност 22 795,20 евро и №16/13.05.2011 г. на стойност 5 815,20 евро.

Установено е обаче при запитване до италианската данъчна администрация, че F&B I. E.

DI B. F. с VIN IT*** след 24.02.2011 г. не е било регистрирано за целите на ДДС лице в Италия, а за D. SRL с VIN IT *** при проверка за валидиране на номера е установено, че е с невалиден ДДС номер.

Това е причината и ревизиращите да приемат, че двете лица, посочени като получатели в издадените инвойс фактури, не са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, поради което и условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице ВОД, е прието, че не е изпълнено. В допълнение на това е и констатираното по-горе, а именно, че представените в хода на ревизията документи не доказват по безспорен начин превозването на стоките от територията на България до територията на друга държава членка. От това е направен извод, че жалбоподателят неправилно е приложил нулева ставка на данъка и тъй като доставките са облагаеми и мястото им на изпълнение е на територията на страната, то приложимата ставка на данъка следва да бъде 20 %. Затова, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили данък в размер на 139 888,37 лв. по фактурите, издадени на F&B I. E. DI B.

F. и в размер на 23 962,97 лв. по фактурите, издадени на D. SRL.

По отношение претендирано право на данъчен кредит по 2 бр. фактури с №№1252/15.02.2011 г. и №1253/21.02.2011 г., издадени от ЕТ „А. - Г. Х.- Х. Х.” с ЕИК ***за извършени транспортни услуги от България до Италия от жалбоподателя са изискани и съответно представени процесните фактури, ведно с транспортни документи - ЧМР.

На превозвача е изпратено ИПДПОТЛ с №70-00-2964/11.02.2013 г. във връзка с извършените превози на стоки на ревизираното лице, с което както вече се посочи, са изискани редица документи и писмени обяснения, но в отговор са представени единствено 2 бр. издадени на ревизираното лице фактури за извършени транспортни услуги, 2 бр. международни товарителници от 11.02.2011 г. и 16.02.2011 г. с изпращач на стоките „****” ЕООД и получател F&B I. E.DI B.F., в които са посочени товарен пункт София и разтоварен пункт Неапол; свидетелства за регистрация на МПС - автомобил и ремарке; свидетелство за регистрация на ЕКАФП. Въпреки, че изрично е посочено в искането, не са представени обяснения за дестинацията на превозите, във връзка с които са издадени фактурите; документи за извършени разходи във връзка с транспорта - закупено гориво, платени пътни такси; данни за наличието на персонал; разрешение/лиценз за извършване на международен превоз; данни за мястото на натоварване на стоката и лицата предали/приели същата. Не са представени сключени трудови договори с лица-водачи на МПС; издадени командировъчни заповеди за тях и отчети за извършената работа; декларации от лицата, извършили превоз на стоки до Италия.