Определение № 25455 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25455 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100513268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Определение № 39330/23.09.2025 г. на СРС по гр. д. № 3848/2024 г., с което е допълнено Определение № 23414 от 29.05.2025 г., постановено по гр. дело № 3848/2024 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, като „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 360 лева разноски за производството по ч. гр. дело № 52966/2022 г. на СРС, 119 състав и сумата от 900 лева разноски за исковото производство.

В частната жалба се поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което неправилно ищецът е осъден да му заплати разноски, макар да не са налице предпоставките на чл. 78, ал.4 ГПК. Навеждат се и съображения, че адвокатският хонорар е следвало да бъде намален като прекомерен. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което в тежест на ищеца да не бъдат възлагани разноски за производството.

Ответникът С.И.И. е подала отговор на частната жалба, с който оспорва същата. Излага подробни съображения, че районният съд е определил адекватен размер на разноските за адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Пред Софийски районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Профи кредит България“ ЕООД срещу С.И.И. за вземания в общ размер от 6828,20 лв. и разноски в производството.

1

На 11.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52966/2022 г. по описа на СРС за посочените вземания, като в законоустановения срок длъжникът е подал мотивирано възражение срещу същата, в което е изложил съображения, че за процесните вземания е налице висящо производство пред друг състав на съда, като са представени и доказателства в тази насока. В заповедното производство длъжникът е бил представляван от Адвокатско дружество „Ч. и Т.“, действащо чрез адвокат И.

Т. и адвокат И.Ч., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

За вземанията, предмет на издадената заповед, кредиторът „Профи кредит България“ ЕООД е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, по които е образувано гр.д. № 3848/2024 г. по описа на СРС. Подаден е отговор на исковата молба от С.И.И., с който исковете са оспорени, като е посочено, че спорът за процесните вземания е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Представени са и доказателства в тази насока. За процесуално представителство в исковото производство С.И.И. е заплатила на Адвокатско дружество „Ч. и Т.“, действащо чрез адвокат И. Т. и адвокат И.Ч., адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. с ДДС.

С Разпореждане от 08.05.2025 г. районният съд е дал указания на ищеца да посочи дали поддържа предявените искове, като държи сметка, че процесният договор е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение и ищецът е осъден да плати на ответника суми по същия.

С молба от 28.05.2025 г. ищецът е заявил, че оттегля предявените искове.

Направил е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

С Определение № 23414/29.05.2025 г. районният съд е прекратил исковото производство и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, поради извършеното оттегляне на иска.

С Определение № 39330/23.09.2025 г. е допълнено горепосоченото определение в частта за разноските, като „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 360 лева разноски за производството по ч. гр. дело № 52966/2022 г. на СРС, 119 състав и сумата от 900 лева разноски за исковото производство.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на делото и поведението на страните. В общия случай при прекратяване поради оттегляне на иска на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът. Според трайно установената съдебна практика на ВКС, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и процесуалното действие по оттегляне на иска е извършено поради настъпили след подаване на исковата молба 2 обстоятелства, право на разноски има ищецът по чл. 78, ал. 1 ГПК. Затова при определяне отговорността за разноски е от значение причината за прекратяване на производството и съобразяване дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В посочения смисъл са: Определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, Определение № 98/20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 91/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 31 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 2017/2018 г. г. к., ІV г. о. на ВКС и др.

В случая ищецът е оттеглил исковете си, като причината за това е, че процесният договор за кредит е бил предмет на разглеждане в друго производство. Ето защо, с действията си ищецът е въвлякъл без основание ответника в повторен съдебен процес за вземания, които са били предмет на висящо производство, поради което му дължи разноски.

С оглед даденото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 разрешение, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. В този смисъл са: определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на IV г.о.; определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о. и др.

Съобразявайки посочената практика, въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на ответника за заповедното производство в размер на 360 лв. и за исковото производство в размер на 900 лв. е прекомерно. Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно. В случая заповедното производство е преминало в исково, поради което заплатените за двете производства адвокатски възнаграждения от ответника следва да се преценяват общо съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по същото и материалния интерес. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като единствените действия, които са предприети от името на длъжника, се изразяват в изготвяне и подаване на мотивирано възражение.

В исковото производство от името на ответника е изготвен и подаден отговор на искова молба, като същото е приключило с оттегляне на иска, без да са провеждани открити съдебни заседания и да са събирани доказателства.

Други процесуални действие от името на ответника не са извършвани, като следва се посочи, че още от заповедното производство същият е бил наясно с 3 недопустимостта на предявените искове. Предвид тези обстоятелства и като се съобразява, че за платените хонорари са издадени фактури, съдът счита, че за исковото и заповедното производство адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени на по 240 лв. с ДДС за всяко от двете производства. В случая материалният интерес не може да е основание, което да обуславя присъждането на адвокатски възнаграждения в по-висок размер от общо 480 лв. за двете производства.

Искането на ответницата С.И.И. за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане. Представено е единствено платежно нареждане от 10.11.2025 г., с което И. А. Т. е заплатил в полза на Адвокатско дружество „Ч. и Т.“ сумата от 360 лв. с основание отговор на частна жалба по настоящото дело. Няма обаче доказателства ответницата да е заплатила тази сума в полза на адвокатското дружество.

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено в частта за сумата над 240 лв. до присъдения размер от 360 лв., представляващи разноски за производството по ч. гр. дело № 52966/2022 г. на СРС, и в частта за сумата над 240 лв. до присъдения размер от 900 лева, представляващи разноски за исковото производство по гр. д. № 3848/2024 г. по описа на СРС, с които суми е допълнено Определение № 23414 от 29.05.2025 г. по същото дело и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да ги заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 39330/23.09.2025 г. на СРС по гр. д. № 3848/2024 г. в частта за сумата над 240 лв. до присъдения размер от 360 лв., представляващи разноски за производството по ч. гр. дело № 52966/2022 г. на СРС, и в частта за сумата над 240 лв. до присъдения размер от 900 лева, представляващи разноски за исковото производство по гр. д. № 3848/2024 г. по описа на СРС, с които суми е допълнено Определение № 23414 от 29.05.2025 г. по същото дело и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да ги заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5