Решение № 81 от 08.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разлог, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Д. Якимова, Адм. нак. дело № 20251240200551 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „ТЛ..“ЕООД, с ЕИК*, представлявано от Д.Й.Г. - управител, с адрес: *, ч/з адв. А.С., с адрес *, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

С жалбата развиват пространни съображения за отмяната на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в ЕФ няма описание на нарушението, описаното не отговаря на действителното фактическо положение и същото не е извършено от жалбоподателя. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Прави се и възражение за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съд. акт, с който да отмени обжалвания ЕФ.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител – адв. С., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Претендира и направените в хода на производството разноски за адв. хонорар.

Депозира писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за отмяна на атакувания ЕФ като неправилен и незакосъобразен.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител - юрк. Д.Р., която депозира молба, с която оспорва жалбата. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Претендира присъждане на разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2023 г., в 06:27 часа било установено нарушение №*, с ППС В.В.., рег. №*, с технически допустима максимална маса 32000, брой оси 4, екологична категория € V, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от ЗП,, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта 1 или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устр-во №* представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП,, намиращо се на път 19 км 30+320.

За констатирано нарушение от с-мата на АПИ, на собственика на въпросното ППС /жалбоподател по делото/, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, А“ПИ" при МРРБ, е издала обжалвания ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, №*, с който на "Т.Л..“ЕООД, с ЕИК*, е наложена "имуществена санкция" от 2`500.00 лева (л.21 от делото). Към извлечението от ЕС на АПИ е бил изготвен и снимков материал, в който е заснето именно отразеното в ЕФ, ПС на посочената дата и място.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата „Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за ЮЛ или ЕТ, е регламентирана в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, а именно имуществена санкция от 2`500.00 лв.

Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП, А„ПИ“ осъществява контрол в/у заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, ч/з ЕССПТ, а според чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на А„ПИ“ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж; съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на ЕФ за такова по вид адм. нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП, (уреждащ процедурата по съставяне на ЕФ за същото по вид нарушение).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ подлежи на отмяна на основание непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §.16 от ПЗР към ЗИД на ЗП, се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и С. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и С.. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят с-ма от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и С. от 17.06.1999 г. не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им. В изпълнение на 2 посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на ЕП и С. българската държава е въвела следната санкционна с-ма при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл.10б от ЗП, за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП, за разстояние, съответстващо на най дългата отсечка м/у 2 точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Предвидена е възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП,. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет адм. нак. репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска сма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и С. от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от ТС. Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл.58д от ЗАНН и в съд. практика на касационната инстанция - така Решение №953 от 06.02.2025 г. по к. а. н. д. №1286/2024 г. по описа на АС-Х..

С оглед гореизложеното, обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като предвид това е безпредметно да бъдат обсъждани другите възражения на страните.

С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, санкционният орган следва да заплати сторените и доказани съд. разноски на жалбоподателя за адв. възнаграждение.

Видно от Договор за правна защита и съдействие, сключен м/у дружеството-жалбоподател и 3 адв. С. от АК-Б., на първия са заплатени по банков път и сметка 550.00 лева за процесуалното представителство по настоящото дело. Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адв. възнаграждения, в сила към заплащане на адв. възнаграждение в случая, при наложена адм. санкция и респ. интерес от 1`000.00 лева до 10`000.00лева, /в случая 2`500.00 лева/, минималното адв. възнаграждение е от 400.00 лева плюс 10% от горницата над 1`000.00 лева или в случая минималното адв. възнаграждението е от 550.00 лева.. Предвид изложеното, претенцията за присъждане на адв. възнаграждение, като разноски направени от жалбоподателя от именно 550.00 лева се явява доказано по основание и размер, поради което и съдът я уважи изцяло. В действителност процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е участвал лично в проведеното СЗ по делото, като освен това е депозирал и подробно становище. Посоченото адв. възнаграждение следва да се възложи за заплащане на АПИ, като структура в която е назначен санкционния орган - ФЛ, тъй като последният не разполага със самостоятелен бюджет за посрещане на подобни служебни разходи.