Разпореждане № 209 от 10.09.2021, Районен съд - Козлодуй

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 209 гр. Козлодуй , 10.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислав М. Методиев като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Частно гражданско дело № 20211440101068 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по повод на заявление подадено от *************, със законен представител Я.Б.Я. – Управител, с пълномощник Й. В. М. – юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против длъжника М. КР. АНГ. с ЕГН **********, с настоящ адрес в *************, като заявителят основава претенцията си на Договор за паричен заем № 3640037 от 26.09.2019 г..

От заявлението и приложения към него Договор за паричен заем № 3640037 от 26.09.2019 г. е видно, че претендираните вземания са, както следва: - главница в размер на 564.46 лева; договорна лихва в размер на 46,59 лева, дължима за периода от 11.10.2019г. до 24.04.2020г.; мораторна лихва в размер на 67.92 лева за периода от 25.04.2020г. до 24.08.2021г.; възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ в размер на 284,95 лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9 лева; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и направените в производството разноски, а именно заплатена държавна такса в размер 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които – 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото и 150 лв. по чл.26 от НЗПП за защита в заповедно производство.

1

Договорът е сключен при следните параметри: ГПР - 41.24%, ГЛП 35.00% и лихвен процент на ден - 0.10%.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до извод, че заявлението е частично основателно и в полза на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение само за претендираното главно вземане и договорна лихва, както и направените в производството разноски за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, доколкото съдът намира, че за тези вземания са налице условията на чл. 411 ГПК.

В останалата част заявлението следва да се отхвърли по следните съображения, основаващи се на особеното качество на длъжника -„потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите, и основанието, от което произтичат претендираните вземания – договор за паричен заем.

Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9.00 лева са недопустими от забраната на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, която не допуска да се събират такси и разноски по управление на кредита, защото дейностите по улесняване на събирането на вземането са част от управлението на кредита.

С посочената норма законодателят прави изключение от принципното правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на потребителя.

Начислените такси за уведомяване и за извършване на опити за погасяване на задължението по своята правна същност представляват услуги по усвояването и управлението на кредита, а не допълнителни услуги, каквито принципно кредиторът може да предостави възмездно, съгласно чл.

10а, ал. 1 от ЗПК.

В нормата на чл. 10а, ал. 1 от същия закон е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите за извънсъдебно събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение, 2 използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Също така според съда претенцията за административни разноски е неоснователна поради недоказване на размера.

Претендираната конкретно сума от 9.00 лева не може да бъде извлечена от разходооправдателни документи или Тарифа на кредитодателя, по която се калкулират разходите. В този смисъл претенцията е неиндивидуализирана и противоречаща на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което следва да бъде отхвърлена.

Същевременно в договора за поръчителство, ************** е поело задължение за изплащане всички задължения на длъжника, произтичащи от договора за кредит като изрично са посочени и разноските, направени от *********** за събиране съдебно или извънсъдебно на просроченото вземане, вкл. адв. хонарари. /изброени са неизчерпателно в текста на чл. 1, т.

3 от договора за поръчителство, сключен с длъжника. Идентично задължение е поето от заявителя и в договора, сключен на 26.09.2019 г. с кредитодателя ***********.

Договорът за поръчителство е уреден от законодателя в чл. 138 от ЗЗД, където е предвидено, че поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Посочено е още, че договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.

Изначално поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова.

В конкретния казус съдът констатира, че едноличен собственик на капитала на дружеството ************** е *********** с ****** - кредитор на длъжника. Това обстоятелство, според настоящата инстанция определя факта, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. За съда фактът, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски произтичат от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора ***********, цели 3 заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че жалбоподателят извършва финансови услуги и на други търговци. С този договор за поръчителство се преследва забранена от закона цел-неоснователно обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява кредита.

На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на уговорката в чл. 4, т.3 от Договора за паричен заем №3640037 от 26.09.2019 г., сключен между *********** и длъжника М. КР. АНГ. кредиторът *********** предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от кредитора. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит, със свързано с кредитора лице, възнаграждението не е уговорено ясно и точно, а е посочено в приложение като изчислено месечно за периода на действие на договора, в размер на по 396.75 лева. Същото не зависи от конкретната неплатена част по кредита и от платеното накрая от поръчителя. Съотнесено е с погасителния план по договора за кредит и уговорено като месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези по кредита - 15 вноски по 26. 45 лева, които съставляват около 50% от кредитния дълг, в месечен размер от 55. 55 лева.

Според съда, всичко това противоречи на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Поради изложените съображения за недължимост на възнаграждението за поръчителство, длъжникът не дължи и законната лихва за забава в размер на 67.92 лв. по договор за предоставяне на поръчителство.

Предвид горното, претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство следва да бъде отхвърлена.

4

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: 202527341 в частта, с която се претендират разходи и такси за услуги: 9.00 лева – за извънсъдебно събиране на вземането; законна лихва в размер на 67.92 лева, за периода от 25.04.2020г. до 24.08.2021г. и за възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ в размер на 284.95 лева, поради противоречие със закона и добрите нрави.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че за отхвърлената част от вземанията, може да предяви осъдителен иск в 1месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в частта, с която се отхвърля заявлението, пред Врачански окръжен съд с частна жалба в 1седмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5