Решение № 579 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503329 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1.

Въззивна жалба вх. № 304320/29.09.2022 г. на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище гр. София, ул. „Московска“, № 33, срещу Решение № 262985/19.09.2022 г., по гр.д. № 13649/2020 г., на СГС, I-24 с., в частта, с която е осъдена да заплати на А. Б. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“, бл. **, ет. *, ап. **, сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания, както и сумата 40.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, настъпили в резултат на спъване и падане като пешеходец на 05.11.2020 г., в гр. София, по левия тротоар на ул. „Кукуш“, посока бул. „Сливница“, след бл. 59, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 05.11.2020 г. до изплащането, на осн. Чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 5, вр. чл.

5, ал. 7 от ЗП.

Въззивникът счита, че ищецът не е установил по безспорен начин мястото на инцидента. Твърди, че дупката, в която се е спънал ищеца се намира в страни на пътния знак, а не пред него. Още сочи, че от приложените към делото снимки ставало ясно, че тротоарът е като всеки друг в гр. София, а що се касае до височината, на която се монтирали пътните значи тя не се преценявала от администрацията. Излага, че описанието на инцидента води до извод, че посещението на място от „Бърза помощ“ е била неизбежна, но въпреки това сигнал не е подаван. За показателен в тази насока счита факта, че след като на 06.11.2020 г. ищецът посетил ВМА, не му е оказана 1 медицинска помощ, а същият е пренасочен към Катедра по съдебна медицина, където е освидетелстван. Сочи, че по делото липсват писмени доказателства, които да установяват по безспорен начин времето на увреждането. Поддържа релевираното пред първата инстанция възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, както и твърденията за груба небрежност.

Ищецът не се е движил с повишено внимание, не е потърсил медицинска помощ и адекватно лечение за състоянието си. В заключение сочи, че не са налице доказателства за виновно поведение на въззивника и съответно причинна връзка с причинените вреди. По същество моли за отмяна на атакувана част от решението и отхвърляне на предявения иск. Евентуално за намаляване на обезщетението по размер. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор от въззиваемата страна А. С., не е постъпил.

2. Въззивна жалба вх. № 308468/26.10.2022 г. на А. Б. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“, бл. **, ет. *, ап.

** срещу Решение № 262985/19.09.2022 г., по гр.д. № 13649/2020 г., на СГС, I-24 с., в частта, с която е отхвърлен иска за осъждането на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище гр. София, ул. „Московска“, № 33, да заплати разликата над присъдената сума 5000.00 лв., до претендираната сума 50000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания, настъпили в резултат на спъване и падане като пешеходец на 05.11.2020 г., в гр. София, по левия тротоар на ул. „Кукуш“, посока бул. „Сливница“, след бл. 59, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 05.11.2020 г. до изплащането, на осн. Чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 5, вр. чл. 5, ал. 7 от ЗП.

Въззивникът счита, че от събраните доказателства безспорно се установява нанесената телесна повреда, както и, че е останал обезобразен за цял живот и е с психическа, психологическа и емоционална травма. Счита, че се установява и причинна връзка с бездействието на ответника да полага дължимата грижа за поддържането на общинските пътища и тротоари, причинили увреждането. Цитира и коментира издаденото му съдебномедицинско удостоверение. Възпроизвежда част от фактическите твърдения изложени в исковата молба. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му отхвърлителна част и уважаване на предявения иск изцяло.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Столична Община, депозира писмен отговор вх. № 311660/17.11.2022 г., в който оспорва жалбата по съображения идентични с възпроизведените в депозираната срещу осъдителната част от решението въззивна жалба.

В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат въззивните си жалби, по изложените в тях оплаквания, съображения и твърдения.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивните жалби и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивните жалби е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 4285/24.11.2022 г., поради което 2 същите подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане осъдителна искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД. Вярно е, че посочената от състава на СГС цифрова квалификация чл. 50 ЗЗД е погрешна, но доколкото в решението са разгледани предпоставките на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, то това не може да се отрази на допустимостта на съдебното решение, поради което то се преценява и като допустимо.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечителногаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице.

Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

Пред въззивната инстанция спорът между страните се концентрира върху отговорите на въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е и какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и налице ли са основания за неговото редуциране в резултат на поведение на пострадалия, което може да се квалифицира като съпричиняващо вредоносния резултат.

В конкретния случай не се спори между страните, че ул. „Кукуш“, ЖК „Захарна фабрика“, в гр. София, където се е осъществила злополуката с ищеца е общинска собственост. Столична община е собственик на общинските пътища, намиращи се на нейна територия (чл. 2, ал. 1, т. 1 Закона за общинската собственост и чл. 8, ал. 3 Закона за пътищата ), изхождайки от дадените дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на пар. 6, т. 1 ДР на ЗДвП, пар. 1, т. 1 ДР на ЗП и пар. 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътищата (отм. в сила от 06.11.2023 г.) Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г., стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на съответната община (чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП), в случая кметът на Столична община, а управлението включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им (чл. 19, ал. 2 ЗП ), в т.ч. чрез осигуряване на необходимите 3 условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.

От представеното пред първоинстанционния съд Съдебно-медицинско удостоверение № 483.11/2020 г., издадено от Съдебно-медицински кабинет се установява, че на 06.11.2020 г. ищецът е бил прегледан като при прегледа е установена контузия на главата с дълбоко охлузване, с кръвонасядане и оток на околните меки тъкани в дясна челна област на главата.

Констатираните травматични увреждания и начина на получаването им се подкрепят и се установяват от гласните доказателства събрани в хода на първоинстанционното производство посредство разпита на двама свидетели на страната на ищеца – Ц. К. Д., без родство с ищеца и В. А. С., майка на ищеца. Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите приети за установени данни, а показанията на св. С.а и при отчитане на близката й родствена връзка с ищеца.

Първата свидетелка споделя, че на посочената от ищеца дата, място и час, при придвижването им по ул. „Кукуш“, към дома на ищеца, където отивали, на тъмен участък до блок, ищецът попаднал на нещо неравно на тротоара, загубил равновесие и залитайки напред си ударил главата в знак, след което паднал на земята. Свидетелката видяла, че целият е в кръв и му предложила да извика линейка, но ищеца отказал, след което тя го съпроводила до дома му и го предала на неговата майка. Още се установява от показанията, че настилката на тротоара е асфалт и преди знака имало неравност с големина около 60х70 см. и дълбочина 5-10-см., а знакът бил в средата на тротоара като били поставени два един над друг.

Втората свидетелка споделя, че лицето на сина й било цялото в кръв, както и дрехите му. Предложила му да извика Бърза помощ, но той отказал.

На следващата сутрин имал синини по лицето, при което го помолила да отидат на лекар. Споделя, че след случая ищецът се депресирал, заради белега, който му останал, затворил се в себе си и се променил.

Пред първостепенния съд е изслушано и заключение на СМЕ, което неоспорено от страните е приобщено към доказателствата. Заключението се цени и от въззивната инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.

От него се установява, че при инцидента ищецът е получил разкъсноконтузна рана с конваксация на тъканите (размачкване) и кръвоизлив от съдовия сноп на артерия и вена темпоралис суперфициалис декстра на участък от 2.5х1.0 см., в дясна челна област, контузия на главата в темпороокципиталната област с кръвонасядане на участък 9.0х4.0 см.

Експертът посочва, че ищецът е търпял болки и страдания в срок от 30 дни като първите 7 дни те са били по-интензивни, тъй като не е бил започнал процесът на резорбция на кръвоизливите и възстановяването на венозния и лимфен отток около травмирания участък. От заключението се установява, че механизмът е директна травма върху твърд, тъпоръбест предмет с последващо тангенциално действие на останалата част от предмета върху пообширна част на главата. Тези травматични увреждания могат да бъдат причинени по начина и механизма, описани в исковата молба. Съвкупността от уврежданията представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота като трайни болки и увреждания не се очакват.

При така събраните по делото и коментирани, писмени, гласни доказателства 4 и специални знания, съдът приема за установено, че Столична община, чрез съответните свои длъжностни лица, не е осъществила контрол върху периодичното поддържане на тротоарната настилка, което е част задълженията на онези лица, на които Столична община е възложила функциите по контрол на общинските пътища, което бездействие е противоправно.