Решение № 74 от 14.03.2018, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград,

14.03.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 731 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Н. със съдебен адрес ***, п р о т и в Х.А.Ф., ЕГН ********** *** и Е.Х.К., ЕГН ********** ***.

Предявени е иск с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за обявяване относителна недействително по отношение на ищеца направено дарение от Х.А.Ф. с ЕГН ********** на дъщеря му Е.Х.К., извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том II, рег.№ 3776, н.дело № 161/2013г. на нотариус Ю.К., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 646, с район на действие - Велинградски районен съд, вписан в Агенцията по вписванията- Служба по вписванията гр.Велинград с вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013 г.,

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание Заповед № 331 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.07.2013 г. на Районен съд Велинград, издадена по ч.гр.д. № 690/2013г. по описа на Районен съд - Велинград. С тази заповед било разпоредено длъжникът „ЛЪКИ СЪР” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.Сърница, ул.’’***” №11, със законен представител Х.А.Ф. и длъжникът Х.А.Ф. с ЕГН - ********** с адрес-*** да заплатят солидарно на кредитора, по настоящем ищец, сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013г. до окончателно изплащане на вземането, както и 400лв.- разноски за внесена държавна такса и 4 000лв.

-разноски за адвокатско възнаграждение. Вземането произтичало от обстоятелството - спогодба с нотариална заверка на подписите № 7924/29.12.2009 г. Въз основа на същата ЗНИ бил издаден изпълнителен лист от 22.06.2013 г. и било образувано изпълнително дело № 375/2013 г. по описа на СИС при Районен съд - Велинград от 22.07.2013 г., със страни: А.Е.А. - взискател и солидарни длъжници - „Лъки сър” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.”***” № 11 и Х.А.Ф., ЕГН ********** *** и предмет - парично вземане, както следва: 20 000 лева - главница,ведно със законната лихва,считано от 04.07.2013 г.; 400лв. разноски по изпълнителен лист; 4000лв.- адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист; 24 лева такса за образуване на изпълнително дело; 4000лв. -адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Ищецът твърди и, че по изпълнителното дело длъжникът Х.А.Ф. бил уведомен на основание чл.458 от ГПК, че към изпълнителното дело на основание чл.458 от ТПК се присъединява ТД на НАП с вземане от 268.09 лева + чл.53 от ТДТССГПК ДТ с ДДС дължима на ВРС в размер на 32.16 лева, като съобщението било връчено на длъжника лично на 07.08.2013г. От своя страна длъжникът и ответник по настоящия иск ищецът, вместо да погаси задълженията си към ищеца с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4 том 2, рег.№ 3776, нот.дело № 161 от 20.11.2013 г. на нотариус Ю.К., вписан в регистъра на нотариалната камара под рег.№ 646 с район на действие Велинградски районен съд, вписан в службата по вписванията - вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013 г.,дв. вх.рег.№ 1639, Акт № 142, том V, дело № 786/2013 г. , заедно със съпругата си И.А.Ф. дарили на дъщеря си Е.Х.К. своя собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и съставляващ семейна имуществена общност, а именно: УПИ VIII-709 в кв.61 по плана на гр.Сърница, застроен и незастроен целия с площ от 1050 кв.м. с приложена регулация, ведно с построената в парцела СГРАДА на 316 кв.м., състояща се от мазе и два етажа, при граници и съседи: улица, дере, ПИ 914, УПИ II - парк, УПИ I - читалищен дом.

Според този НА за дарение Е.Х.К. приела дарението с благодарност. Сочи се, че данъчната оценка на имота е 67 244 лева.

Твърди също така, че страните по сделката са се договорили и учредили в полза на дарителите Х.А.Ф. и И.А.Ф. право на ползване на втория етаж от сградата-заедно и поотделно, докато са живи.

Ищецът твърди и да било видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 29, том I ,рег.№ 479,дело № 22 от 22.03.2012 г. на Людмила Тенева - нотариус с per. № 539 в регистъра на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград,вписан в службата по вписванията,вх.рег.№ 376 от 22.03.2012 г.,дв.вх.рег. № 370 от 22.03.2012 г.,Акт № 16 том I дело № 149/2012 г.,’’Банка ДСК” ЕАД, чрез „Банка ДСК” ЕАД-клон Велинград е сключила с кредитополучателите Е.Х.Ф. и И.А.Ф. договор за ипотечен кредит от 22.03.2012 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите ипотечен кредит в размер на 60 000лв. със срок на издължаване на кредита от 300 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. За обезпечаване на вземането по отпуснатия кредит, ведно с лихвите, всички разноски, такси и комисионни, ответника и неговата съпруга се съгласяват и учредяват договорна ипотека в полза на кредитора ”БАНКА ДСК” ЕАД, чрез регионален център Пловдив, върху свой собствен недвижим имот, режим на СИО, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ със застроена площ от 284 кв.м.,който търговски обект е построен в резултат на преустройство на първия етаж от съществуващата двуетажна масивна сграда със застроена площ от 316 кв.м. със самостоятелен вход за магазина, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 75 от 03.11.2006 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград, построен върху урегулиран поземлен имот VIII-709, целия с площ от 1 050 кв.м. по плана на гр.Сърница, с приложена регулация, при съседи и граници на парцела по скица: от изток и от север - улица, от запад - УПИ № I-за читалищен дом и от юг - УПИ № II-Парк.

С оглед на гореописаните обстоятелства ищеца счита, че първия етаж от сградата е търговски обект, който е ипотекиран доброволно от собствениците преди сделката дарение от 2013 г., с която се дарява целия поземлен имот и цялата сграда, тъй като намалява имуществото на длъжника. С Нот.акт за дарение № 4, том II, рег.№ 3776, н.дело № 161 от 20.11.2013, с който ответника и неговата съпруга дарили на дъщеря си УПИ-то, застроен и незастроен целия с площ от 1050 кв.м. и представляващ УПИ VIII-709 от кв.61 по плана на гр.Сърница с приложена регулация, ведно с построената върху парцела сграда на 316 кв.м.,състояща се от мазе и два етажа, ответника увреждал ищеца –негов кредитор, тъй като намалявал имуществото на длъжника му.

Предвид на това ищеца иска този нот.акт за дарение от 20.11.2013 да бъде обявен за относително недействителен спрямо него за ½ ид.част собственост на длъжника поради следните съображения. Ищецът заявява, че е кредитор на длъжника Х.А.Ф., считано от 29.12.2009 г., когато той е подписал спогодбата с нотариална заверка на подписите № 7924 от 29.12.2009 г., с която спогодба Х.А.Ф. се е задължил да му заплати сумата от 20 000 лева.

Предвид това, че длъжникът не е заплатил съответната сума, ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение, за което е било образувано по ч.гр.д. № 690/2013 г. на ВлРС по реда на чл. 417 от ГПК., по което била ЗНИ и издаден изпълнителен лист от 22 юли 2013 г. за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 4400 лева разноски. По образувано при ДСИ при Районен съд – Велинград изпълнително дело № 20135210400375 въз основа на молба с вх.№ 2271/22.07.2013 г., длъжникът Х.А.Ф. бил уведомен лично от ДСИ при Районен съд - Велинград с Писмо изх.№ 9094/01.08.2013 г., получено от него на 07.08.2013 г., че по изпълнително дело № 375/2013 г. са присъединени ТД на НАП и ВРС за техни вземания.

Настоява се на това, че длъжникът е знаел, че с тази сделка дарение от 20.11.2013 г. уврежда интересите на ищеца, тъй като с нея намалява своето имущество и ищеца не може да насочи изпълнението по изпълнителното дело върху имота предмет на дарението. Ответницата Е.Х.К., тъй като била дъщеря на длъжника, то за нея важи презумпцията, че тя знае, че с тази сделка се увреждат интересите на ищеца. В тази насока ищеца прави искане и предвид това, че имотът предмет на дарението и е съпружеска имуществена общност, да се обяви за относително недействителна, спрямо него, сделката за дарение само за ½ ид.част от урегулирания поземлен имот и за ½ ид.част от цялата сграда, които са били собственост на длъжника.

Сочи се, че правният интерес от завеждане на иска произтича от успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД, излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това имущество и кредиторът-ищец има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство. А тъй като се касаело за обезпечаване на изпълнението на паричното вземане без значение била стойността на имуществото, предмет на атакуваната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД, евентуално надвишаващо размера на дълга, тъй като при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането си. Допустимо намира да е обезпечаването на дълг на единия от съпрузите, който не е за задоволяване на нужди на семейството с имущество в режим на СИО. Този въпрос сочи, да бил разрешен с Решение № 229 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 37/2009 г. на ВКС,Търговска колегия, II г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Възприето е за правилно разрешението по поставения въпрос, съдържащо се в решение № 655 от 5.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че ако дългът е личен на единия съпруг то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ ид.част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на другия съпруг.

В тази насока посочва Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г.,ОСГТК на ВКС, т.1, в което е прието следното решение: За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за % идеална част от имота. В мотивите си към точка 1, ОСГТК на ВКС е приело: По аргумент на противното следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на имуществената общност в случаите, когато задължението на единия съпруг е лично - не е поето за посрещане на нужди на семейството. В подкрепа на това са указанията в ТР № 2/27.12.2001 г. по т.д. № 2/2001 г.,на ОСГК на ВКС,т.1. Там е прието, че ако съпругът - едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската си дейност, другият съпруг не отговаря солидарно; за тези задължения съпругът - длъжник отговаря с цялото имущество, включено в търговското предприятие и с ½ част от имуществото притежавано в съпружеска общност.Следователно ако дългът е личен на единия съпруг, обезпечението му се покрива от ½ ид.част от общото имущество на съпрузите, за това обявената по реда на чл.135 ЗЗД относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга - недлъжник.Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. От това ищеца прави заключение, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещно правно действие.

От спогодбата от 29.12.2009 г. подписана от „ЛЪКИ СЪР” ООД с ЕИК ********* представлявано от Х.А.Ф.; Х.А.Ф. като физическо лице; Х.Ю.К. като физическо лице и А.Е.А. като физическо лице, се признавало, че паричните средства произтичат от договори за кредит и са използвани изцяло от дружеството „ЛЪКИ СЪР” ООД. Следователно ищецът твърди, че по предявения иск не конституира като ответник съпругата на ответника, тъй като задължението на ответника произтича от търговската му дейност, за която съпругата му не носи отговорност и предмета на иска не обхваща дарствения акт, който тя е извършила. Твърди също, че към днешна дата ответникът дължи на ищеца сумата от над 25 000 лева по изпълнителното дело № 375/2013 г. на ДСИ при Районен съд – Велинград. Също така бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника, като временен кмет на Община Сърница от 10.02.2015 г. до 30.04.2015 г./. Първоначално запора не бил изпълнен. Наложило се да се пусне тъжба до Прокуратурата, като впоследствие запора бил изпълнен. От постъпилата сума от 810,46 лева, при разпределението от ДСИ ищеца получил сумата от 197,69 лева. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2016 г. на ДСИ при Районен съд - Велинград бил продаден на третата публична продан недвижим имот собственост на ответника представляващ масивна едноетажна сграда /ресторант/ със застроена площ от 340 кв.м., намиращ се в местността „Селище”, в землището на с.Побит камък, като за купувач бил обявен Е.Х.К. /втората ответница по предявения иск, дъщеря на ответника/.Съгласно изготвеното разпределение, влязло в сила на 30.05.2016 г., от получената сума в размер на 10 190 лева ищеца получил 8 221.92 лева.