Определение № 1093 от 02.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 960/2024
- Вид
- Определение № 1093
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 02.05.2024
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1093 гр. София, 30.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500960 по описа за 2024 година
С определение № 2437 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 14356/23 г., СГС, оставя без разглеждане възражение по чл. 423 ГПК на Д. Г. М. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 51561/18 г., СРС, 144 с-в, като недопустимо.
Срещу определението е депозирана частна жалба от Д. Г. М.. Твърди се, че на посочената дата, на която призовкарят е отбелязал връчване при отказ – 27.03.2019 г., М. е бил на работа от 8.00 ч. до 20.00 ч. (прилага удостоверение), следователно отразеното от призовкаря не отговаря на истината. Твърди още, че се запознал със съдържанието на заповедта за изпълнение едва на 22.11.2023 г., след нарочно подадена молба по изпълнителното дело пред ЧСИ. Отделно сочи, че тъй като разполага с качеството „потребител“ (доколкото е ползвал студентски кредит) то съдът е длъжен да приеме възражението, тъй като се касае до наличие на нищожни клаузи. Моли да се отмени акта на СГС.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2018 г. по гр.д. № 51561/18 г., издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу Д. Г. М. е образувано изп.д. № 3 от 2019 г. на ЧСИ Н. К.. Видно от показа за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ на 26.03.2019 г., същата е връчена от 27.03.2019 г. при отказ на адресата от технически сътрудник при ЧСИ. В поканата е отбелязано, че към същата е приложена заповед за изпълнение.
Приложено е удостоверение от 20.11.2023 г. от УМБАЛ „Пирогов“, в което е отразено, че на 27.03.2019 г. Д. М. е бил на работа от 8 ч. до 20 ч.
Видно от отбелязване върху приложен изпълнителен лист от 11.04.2019 г. до 27.10.2023 г. по кредита са постъпвали месечни вноски, т.е. същият е бил обслужван.
1
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. В своята практика (определение № 152 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 768/2015 г., Г. К., ІV Г. О.) ВКС приема, че „началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК“. За да се осигури възможност на длъжникът да узнае заповедта, същата в случая е приложена към поканата за доброволно изпълнение, видно от отбелязване на л. 10.
Обстоятелството, че връчването е извършено при отказ не може да се тълкува в полза на адресата и да се счита, че моментът на узнаване на съдържанието на заповедта е изместен назад във времето. От своето поведение (съставляващо отказ да получи книжа) длъжникът не може да черпи благоприятни последици. Ето защо, след като на 27.03.2019 г. Д. М. е отказал да получи поканата за доброволно изпълнени, от този момент следва да се счита, че за него е започнал да тече срокът за подаване на възражение по чл. 423 ГПК. Съдът приема, че връчването на тази дата е надлежно, тъй като официалното удостоверяване на служителя не е оспорено по изискуемия в процесуалния закон ред. Депозираната справка за дежурство на длъжника не установява, че извън посочения часови график той не е бил на адреса си, а връчването на книжа може да бъде законосъобразно, а в някои случаи - и наложително, да бъде извършено в извън работно време. Ето защо приложената справка не може да обори удостоверяването от длъжностното лице, че връчването е извършено на дата 27.03.2019 г.
Що се касае до възражението, че в случая е налице потребителски договор, съдържащ неравноправни и нищожни клаузи, същото не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. Това оплакване може да се обсъжда при надлежно сезиране на съда, каквото в случая не е налице. Потребителската защита не може да преодолее процесуалните правила (вкл. и относно срочност) в чл. 423 ГПК.
Ето защо постъпилата частна жалба следва да се отхвърли, тъй като изводите на въззивният съд съвпадат с тези на първостепенния относно обстоятелството, че възражението по чл. 423 ГПК не може да бъде разгледано като просрочено.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. Г. М. срещу определение № 2437 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 14356/23 г., СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3