Определение № 260044 от 27.01.2021, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260044 гр.Пловдив, 27.01.2021г.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на…….януари…през…две хиляди и двадесет и първа година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева като разгледа докладваното от съдията……...Пенчева…………въззивно ч. търговско дело №40 по описа за 2021 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

С протоколно определение от 19.11.2020г., постановено по т.д. №952/2019г. по описа на Окръжен съд П. производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до приключване на производството по а.х.д.№3661/2019г. по описа на административен съд С. град, 71-ви състав.

В срок е постъпила частна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Е.Б.Е.“ ЕАД. Счита, че определението е неправилно, поради липсата на предпоставките по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. Изложени са подробни съображения за липсата на преюдициалност на административното производство по отношение на търговския спор. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „С.И.Т.“ ЕООД се оспорва постъпилата частна жалба.

Постъпило е становище от третото лице – помагач на страна на ответника – *** ЕАД, с което се подкрепя подадената от „Е.Б.Е.“ ЕАД частна жалба.

Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №952/2019г. по описа на

Окръжен съд П. е образувано по предявен осъдителен иск от „С.И.Т.“ ЕООД срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД. Ищецът черпи права от договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1015/12.02.2013г. По силата на този договор ищецът – като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект фотоволтаична електрическа централа, произвежда и продава на купувача - „Е.Б.Е.“ ЕАД, а купувачът изкупува количеството произведена и доставена от продавача активна електрическа енергия. Уговорената цена и начин на плащания е по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство /чл.5 ал.1 от договора/. Исковата претенция е за заплащане на разликата в цената на произведено и продадено количество електроенергия и заплатената такава от ответника. За тази разлика се твърди, че е формирана в резултат на Решение №***от 31.07.2015г. на КЕВР за установяване нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което се определят преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Посоченото решение на КЕВР в частта му, касаеща съответния тип производители на електрическа енергия, е отменено с влязло в сила решение на Административен съд С. – град, оставено в сила с решение №14886 от 03.12.208г. на ВАС по адм. д. №10757/2017г. Поради отмяната на административния акт с влязъл в сила съдебен акт, имащ обратно действие, ищецът счита, че Решение №***от 31.07.2015г. на КЕВР е неприложимо.

Като трето лице – помагач по делото, по искане на ответника, е конституирано *** ЕАД, спрямо което е предявен обратен иск.

Част от защитна позиция на ответника се основава на действащо решение на КЕВР №***/06.03.2019г., прието поради отмяната на предходното Решение №*** от 31.07.2015г., с което са установени, считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на електрическа енергия в идентични параметри и за което се сочи, че има обратно действие и подлежи на предварително изпълнение.

По повод новоприетото решение на КЕВР №***/06.03.2019г. от страна на ищеца е заявено, че същото не е влязло в сила. В тази връзка с изрична молба /л.169 по делото/ е поискано спиране на исковото производство, до приключване с влязъл в сила акт на производството по а.х.д. №3661/2019г. на АССГ, образувано по жалби срещу решение на КЕВР №***/06.03.2019г. По тази молба е постановено обжалваното определение. /Видно от приложената по делото справка, а и понастоящем – служебно извършена такава, постановеното по а.х.д.

№3661/2019г. на АССГ решение е обжалвано, като пред ВАС е образувано адм.д.

№4746/2020г., което не е приключило/.

Обжалваното определение е правилно.

От значение за наличие на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК в настоящия случай е действието на индивидуален административен акт при наличие на установено оспорване по административен ред на неговата законосъобразност – т.е. – относно действието на влязло в сила решение по административен спор. С решението на КЕВР №***/06.03.2019г. е регламентирано нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което се определят преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел. енергията произведена от ищеца, то касае утвърдените цени със съответно, предходно решение на КЕВР и определя количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциални цени.

Аргумент за значението на НСП при определяне цената за изкупуване на ел. енергия се извежда и от мотивите на решение на КЕВР №***/06.03.2019г., в които е посочено, че до изменението на ЗЕВИ и изменението на разпоредбата на чл.31 ал.5, т.1 от ЗЕВИ /обн. ДВ, бр.56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г./, „задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници не е било поставено в зависимост от НСП на електрическа енергия, размерът на същото не е бил изрично посочван от КЕВР в диспозитивите на съответните решения за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници. Предвид изложеното, с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ, бр.56 от 2015г.) е предвидено Комисията, в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон – 24.07.2015г.“.

В този смисъл евентуална отмяна на решение на КЕВР №***/06.03.2019г., като индивидуален административен акт, ще доведе до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици, които ще се разпростират както между страните по спора, така и по отношение на всички. Налице е връзка на преюдициалност, тъй като валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред административния съд, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е висящ търговският спор. Това се извежда от разпоредбата на чл.302 от ГПК, съгласно която влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Това се извежда и от разпоредбите на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, а при отмяна на оспорения акт съдебното решение има действие по отношение на всички. Т.е. конститутивното действие на съдебното решение по административен спор за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения административен акт с обратна сила. Единствено нормата на чл.195 ал.1 от АПК урежда изключение от общото правило, че само отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането в сила на съдебното решение, а в случая не се касае за подзаконов нормативен акт.

Жалбоподателят се позовава на определение №597/30.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1628/2019г., второ т.о., в което действително е изразено становището, че фактът, който може да настъпи от отмяната на индивидуален административен акт не е преюдициален за спорното правоотношение. В това определение е коментирано действието на Решение на КВЕР №***от 31.07.2015г. В редица други актове/определения на ВКС е застъпено становището, че висящото административно производство относно законосъобразността/валидността на индивидуален административен акт е с преюдициално значение за гражданскоправен/търговски спор, при решаването на който от значение ще бъдат последиците от отмяната на индивидуален административен акт, като незаконосъобразен, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл са определение №604/04.10.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1869/2019г., второ т.о.; опр. №410/27.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1813/2019г., първо т.о.; опр. №340/22.07.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1250/2019г., първо т.о. Същите са постановени по повод висящо административно производство относно законосъобразността на Решение на КВЕР №***от 31.07.2015г., като не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения, постановени в идентична хипотеза.

Макар и постановени във връзка с приложното поле на касационното обжалване, същите съдържат и отговор на релевантния за настоящия казус въпрос – а именно за наличие на връзка на преюдициалност между административен спор, с предмет обжалване на решение на КЕВР за установяване нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което се определят преференциалните цени и търговски спор за договорно неизпълнение от страна на купувача за заплащане на разликата в цената на произведено и продадено количество електроенергия и заплатената такава, която разлика е формирана именно в резултат на оспорения/обжалвания административен акт. Ето защо налице е преюдициалност между административното производство по а.х.д.№3661/2019г. на АССГ с предмет законосъобразността на решението на КЕВР №***/06.03.2019г. и настоящия търговски спор, от водещо значение за който спор е законосъобразността на посочения индивидуален административен акт, доколкото въз основа на този административен акт е заплатена по-ниска цена от претендираната от ищеца на произведено и продадено количество електрическа енергия, съобразно установяваното с него нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което се определят преференциалните цени. Съгласно чл.31 ал.5 от Закона за енергията от възобновяеми източници, общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Съгласно пар.1, т.29 от ЗЕВИ, Нетно специфично производство на електрическа енергия е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В този смисъл оспореният по административен ред индивидуален административен акт касае утвърдените цени с решение на КЕВР и определя количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциални цени, а спорният по делото въпрос се свежда именно до количествата електрическа енергия, които следва да се изкупуват по преференциални цени.

По отношение на регламентираното в чл.13 ал.9 от ЗЕ действие на обжалване на решенията на КЕВР, а имено - обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, следва да се посочи, че не може да се направи пълен идентитет между визираното действие на обжалването и предварително изпълнение по смисъла на чл.60 от АПК. Следва да се посочи, че от аспекта на исковото производство, в Решение №28 от 28.04.2016г. на ВКС по т. д. № 353/2015 г., II т.о., както и в редица цитирани в същото решения на ВКС, е даден отговор на въпроса, свързан с тълкуването на чл.302 от ГПК във връзка с темпоралното действие на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е бил отменен индивидуален административен акт по смисъла на чл.13 от ЗЕ. Този отговор е, че влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен като незаконосъобразен издаден от КЕВР /преди – ДКЕВР/ индивидуален административен акт, действа от момента на издаване на административния акт – т.е. има обратно действие.