Определение № 5755 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5755 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110148697 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Вход мениджър“ ЕООД, с ЕИК 203024670 срещу Етажна собственост с административен адрес: гр. София, бул. ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от общо 10 468.70 евро /или 20 475 лева/ представляващи главница за незаплатени суми за възнаграждение (комисионна и допълнителни услуги) за дружеството „Вход мениджър“ ЕООД за изпълняване на функцията професионален домоуправител на етажната собственост за периода от месец юни 2022 г. до месец февруари 2024 г. по сключен договор за услуги – професионален домоуправител, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20200/2025 г. на СРС – 07.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, която е формирана, както следва: Фактура № ***г. – 900 лева;

Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № **********/02.08.2022г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № **********/04.10.2022г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева;

Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № **********/04.01.2023г. – 75 лева;

Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № **********/03.04.2023г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г.

– 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева;

Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № **********/07.09.2023г. – 900 лева;

Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г.

– 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева; Фактура № ***г. – 900 лева; Фактура № ***г. – 75 лева;

1

Фактура № ***г. – 900 лева и Фактура № ***г. – 75 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество предлага услугата „професионален домоуправител“ като управлява общите части на сгради в режим на етажна собственост /ЕС/. В тази връзка се твърди, че Етажна собственост с административен адрес гр. София, бул. *** е провела общо събрание и избрала ищцовото дружество да представлява етажната собственост и да изпълнява функцията на управител на същата. В изпълнение на това решение през м. март 2016 г. с дружеството бил сключен договор за услуга, който е прекратен през м. февруари 2024 г. Посочва, че за изпълняваната от ищеца услуга „професионален домоуправител“ в договора е договорено възнаграждение, дължимо от етажните собственици.

На следващо място се твърди, че въз основа на договора са начислени възнаграждения за ищцовото дружество за периода от юни 2022 г. до февруари 2024 г. в общ размер на 20 475 лв., които вземания са обективирани в следните фактури, издадени от ищцовото дружество: Фактура № ***г - 900 лева, Фактура № ***г – 75 лева, фактура № ***г. – 900 лева, фактура № **********/02.08.2022г. - 75 лева, фактура № ***г. – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, Фактура № ***г. – 900 лева, Фактура № **********/04.10.2022г. - 75 лева, фактура № ***г. - 900 лева, Фактура № ***г – 75 лева, Фактура № ***г. – 900 лева, Фактура № ***г. – 75 лева, Фактура № ***г. – 900 лева, Фактура № **********/04.01.2023г. – 75 лева, Фактура № ***г. – 900 лева, Фактура № ***г. - 75 лева, Фактура № ***г. – 900 лева, Фактура № ***г.– 75 лева, фактура № **********/03.04.2023г. – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № ***г – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № ***г - 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № ***г. – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № ***г. – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № **********/07.09.2023г. – 900 лева, фактура № ***г. – 75 лева, фактура № ***г. – 900 лева, фактура № ***г - 75 лева, Фактура № ***г – 900 лева, Фактура № ***г – 75 лева, Фактура № ***г.

- 900 лева, Фактура № ***г. - 75 лева, Фактура № ***г - 900 лева, Фактура № ***г - 75 лева, Фактура № ***г. - 900 лева, Фактура № ***г. – 75 лева, Фактура № ***г – 900 лева, Фактура № ***г. – 75 лева.

Посочва, че след прекратяване на отношенията с етажната собственост последната не е заплатила възнаграждението на ищеца по договора за изпълняване на функциите на професионален домоуправител, поради което ищецът е уведомил етажната собственост чрез разлепване на уведомление на таблото за съобщения в сградата, но задълженията не са погасени.

Оспорва представителната власт на М.М., легитимиращ се като домоуправител на ЕС, който е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д.

20200/2025 г. по описа на СРС заповед за изпълнение. Излага правни доводи, че председателят на УС на ЕС няма правомощия да представлява етажната собственост. Излага твърдения, че лицето М. М. не е избиран за домоуправител, а процесната етажна собственост е избрала професионален домоуправител „ЛЕВЪЛ СЪРВИС“ ООД.

2

Въз основа на посоченото намира разпореждането, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си за неправилно, но доколкото същото е необжалваемо, излага съображенията си в исковата молба по чл. 415 ГПК.

Въз основа на посоченото моли съдът да уважи предявеният иск.

В срока на по чл. 131 ГПК ответникът Етажна собственост с административен адрес: гр. София, бул. *** подава отговор чрез председателя на УС М. М., с който оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като етажната собственост е неправосубектна.

Посочва, че задълженията за заплащане на възнаграждение по договора са индивидуални – за собственика на всеки самостоятелен обект, вместо за етажната собственост като цяло.

Поддържа, че исковата молба е нередовна, поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вземанията се претендират на договорно основание, а в петитума – поради неоснователно обогатяване. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба не са описани отделните вземания и комисионни, които се претендират, а посочване на номера и суми по фактури не може да замести описанието на дължимите суми, а от посоченото описание етажната собственост не е в състояние да разбере за какво и в какъв размер са претендираните вземания.

Оспорва иска и като неоснователен и недоказан с твърденията, че между страните в процесния период не е имало валиден договор, а ищецът не е предоставял услуги на етажната собственост, с изключение на услугата „касиер“, но без мандат и без договор. Посочва, че след 01.07.2021 г. съществуващият договор между страните е прекратен, а нов договор така и не е бил сключван. Излага съображения, че процесните фактури не са подписани нито от издателя, нито от получателя на фактурите, а липсата на подпис означава липса на валидно облигационно отношение.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявеният иск.

Прави доказателствени искания съдът да задължи ищеца да представи договор, сключен между страните през м. март 2016 г.

Представя следните документи като писмени доказателства по делото: писмо от „Вход Мениджър“ до етажната собственост от 19.02.2024 г.; отговор на писмото от страна на етажната собственост до „Вход Мениджър“ от 19.02.2024 г., последващ отговор от „Вход Мениджър“ до етажна собственост от 21.02.2024 г.

Относно пасивната процесуална легитимация на етажната собственост да отговаря по предявения иск:

Ответникът оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна легитимация на етажната собственост да отговаря по предявените искове.

Според съдебната практика етажната собственост, която не е учредена като сдружение на съсобствениците, не е юридическо лице, а е неперсонифицирана общност на съсобствениците на общите части в сградата етажна собственост 3 по чл. 38 ЗС. В този смисъл етажната собственост представлява правна конструкция, създадена за да разрешава правни спорове във връзка с тези общи части, като е уредено искът да се предявява от името на всички съсобственици от законния им представител – управителя или председателя на управителния съвет, респ. лице по чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, но с действие за всички съсобственици, като по този начин се постига процесуална икономия и намаляване на броя на страните по делото. Съдът споделя съдебната практика, изразена в Решение № 1566 от 23.06.2022 г. по възз.гр.д. 867/2022 г. по описа на СГС, възз. II-Б състав, в следният смисъл: „Уреденото в чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части е към етажна собственост, а не към трети лица-изпълнители на външни услуги. Не следва друго от уговореното в случая /между ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да получава директни плащания от етажните собственици. С тези плащания етажните собственици изпълняват част от паричен дълг на етажната собственост, което е допустимо по чл.73 ЗЗД. В отношенията между етажния собственик и ЕС е приложим чл.75 ал.1 ЗЗД. Действително, етажната собственост принципно не е юридическо лице /ако не е регистрирано сдружение на собствениците/, но наподобява такова от гл.т. на материална и процесуална легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.23 ал.4 ЗУЕС, според която управителят на етажната собственост представлява етажните собственици по искове срещу тях от трети лица , както и може да предяви искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към етажната собственост . Следователно, изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части следва /принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу цялата етажна собственост, а не срещу отделните етажни собственици. В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на представеното от въззивника решение №326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV ГО , които мотиви се споделят и от настоящия състав.“ Предвид посоченото и доколкото в процесния случай спорът е за неизплатени задължения на етажната собственост в лично качество на ищеца, надлежен ответник е именно етажната собственост, доколкото същата е задължена да заплаща съответните такси и разноски.

Относно редовността на отговора на исковата молба и представителната власт на ответника:

Представителната власт на страните е абсолютна процесуална предпоставка за извършване на процесуалните действия, за която съдът следи и служебно, а не само по отвод на насрещната страна. По делото като доказателство за представителната власт на ответника е представен договор за правна защита и съдействие, сключен от М. М. – председател на Управителния съвет на етажна собственост и е представена и декларация-пълномощно от управителя на ‚Левел Сървис“ ООД, с която потвърждава пълномощното на адв. М. Ц. и извършените от нея действия по подаване на възражение и всички последващи производства, свързани с него. В заповедното производство по ч.гр.д. № 20200/2025 г. по описа на СРС като приложение към възражението е 4 представен протокол от Общо събрание на етажна собственост от 27.02.2024 г., с което М. М. е избран като член на управителния съвет на процесната ЕС като представител на вход Б, но с т.5 от същото решение е прието решение етажната собственост да сключи договор за управление и поддръжка с „Левъл Сървиз“ ООД, без да са посочени конкретни правомощия на професионалния домоуправител.

Съгласно съдебната практика на ВКС (например Решение №12 от 11.03.2021 г. по гр.д. 1403/2020 г., ВКС) чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, при което посочената разпоредба регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. За представителната власт съдът следи служебно. Неясно по делото от представените доказателства остава въпросът кой е законен представител на етажната собственост – М. М. като председател на УС (както е посочен в ДПЗС) или „Левъл Сървиз“ ООД, като професионален домоуправителтърговец, избран по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Остава неизяснен въпросът защо след като М. М. се легитимира като председател на УС на ЕС е необходимо потвърждаване на действията от „Левъл Сървиз“ ООД, като професионален домоуправител-търговец. Посоченото противоречи на принципите на формалната логика и в частност на принципа на изключеното трето, тъй като етажната собственост не може да има едновременно двама законни представители. Същевременно, от представените доказателства, се установява, че действително М. М. е избран за член на управителния съвет на ЕС, а „Левъл Сървиз“ ООД – като професионален домоуправител, но няма данни за представителната му власт да предявява и отговаря по искове. Съдът съобрази обстоятелството, че член на УС може да осъществява процесуално представителство само ако е изрично упълномощен, а законен представител на етажната собственост при управителен съвет се явява неговия председател, а не всеки член на управителния съвет. Поради това представените доказателства не изясняват въпроса за представителната власт на лицето, което е подало ОИМ да отговаря по предявените искове.