Решение № 234 от 15.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. С.

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000177 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №260123/09.02.2022г. по описа на ТОС на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Й.С., срещу решение №260000/13.01.2022г. на Окръжен съд Търговище (ТОС), постановено по т.д. №15/2021г. по описа на ТОС С обжалваното решение ответното дружество – жалбоподател ЗД „ЕВРОИНС” АД е осъдено да заплати на ищцата К. ДЖ. Х., ЕГН **********, от с. з. С., общ. П., обл. Търговище, обезщетения за обезвреда на вредите, причинени й вследствие на ПТП, настъпило 19.12.2019г. около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/ , по вина на водача н а л.а. „Мазда”, рег. № Т 7958 КТ, М. М. М.ов, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по полица № 07119002563464, със срок на покритие от 05.09.2019 до 04.09.2020 год., в размери съответно 70 000 лева – за неимуществените вреди, 1 400 лева – за имуществените вреди, ведно със 1 законната лихва върху сумите, считано от 15.01.2020 г. до окончателно им плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.

429, ал. 3 КЗ. В съответствие с това е разпределена отговорността за разноските по делото, като в тази му част решението е изменено с определение №260036/02.03.2022г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК

121265177, със седалище град София.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на решението. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че ответното застрахователно дружество ЗД „ЕВРОИНС” АД е отговорно за обезщетяване на вредите на пострадалата ищца като се твърди, че по делото не е установено по несъмнен начин принос от страна на застрахования при това дружество водач на л.а. „Мазда” за настъпване на катастрофата. Като предлага собствен анализ на събраните по делото доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, жалбоподателят счита, че основна причина за настъпване на пътния инцидент са извършените от водача на другото превозно средство С. Я. Р. нарушения на правилата за движение. Поради това, според жалбоподателя, отговорността за обезвреда на причинените при това ПТП вреди е на застрахователя „ОЗК Застраховане” АД, спрямо когото ищцата е предявила същите искове (отделени за разглеждане в производство по т.д. №57/2021 г.на ТОС), а не на ответното дружество. Обосновани са и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне н а размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателя е прекомерно завишен, и за необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице - чл.51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се и направеното още с отговора на исковата молба оспорване на иска за имуществените вреди като се твърди, че разходът за имплант в размер на 1400 лева не е направен от ищцата, поради което тя не може да иска неговото възстановяване. Изразява се и несъгласие с определената начална дата, от която се дължи присъдената законна лихва върху главницата, като се твърди, че лихвата за забава следва да бъде начислявана след изтичане на рекламационните срокове - в случая от отказа на ответното дружество за изплащане на обезщетение на 15.04.2020г., а 2 не от датата на получаване на уведомлението, както неправилно е приел първоинстанционния съд. При тези основни оплаквания въззивникът ЗД „ЕВРОИНС” АД моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Моли в съответствие с това решението да бъде изменено и в частта му за разноските като му се присъдят изцяло разноските по делото.

В подадения писмен отговор вх. №260231/14.03.2022г. въззиваемият ищец чрез пълномощника си по делото адвокат П.К., САК, оспорва въззивната жалба като необоснована и неоснователна. Като прави собствен анализ на събраните по делото доказателства и заключенията на изслушаните по делото експертизи, обосновава становище, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при условията на съизвършителство от страна и на двамата водачи, поради което за вредите, нанесени на пострадалото лице отговарят солидарно и двамата застрахователи по Гражданска отговорност на всеки от водачите. Според въззиваемата първоинстанционният съд е отчел задълбочено всички обстоятелства, релевантни към определянето на размер на обезщетение, оценявайки цялата съвкупност от негативни последици, в тяхната дълбочина, обем и продължителност, като правилно и обосновано е приел за недоказано възражението на ответната страна за наличие на съпричинително поведение.

Възражението относно имуществените вреди счита, от една страна за преклудирано, тъй като се прави едва във въззивната жалба, а от друга и неоснователно с оглед установения по делото факт, че закупената метална остеосинтеза е била необходима за проведеното лечение, като за направата на този разход е без значение кой е бил приносителят и/или вносителят на сумата. Оспорва и аргументите на въззивника по отношение началния момент на присъдената лихва за забава като счита, че натоварването на пострадалото лице с тежестта да представя документи, с които не е разполагало, представлява възможност за застрахователя формално да отлага или отказва да се произнесе по отправената претенция и да представи това като ненастъпило изпадане в забава. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд.

Становище по въззивната жалба е представило и третото лице –помагач ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. Оспорва като неправилно оплакването на въззивника, че не е установено по делото по несъмнен начин приноса на застрахования при него водач за настъпване на процесното ПТП като твърди, 3 че събраните по делото доказателства дават достатъчно основание да се приеме, че именно неспазването на правилата относно предимството от страна на водача на л.а. „Мазда 626” М. М.ов и високата скорост, с която се е движил, са довели до настъпването на процесното ПТП. Подкрепя оплакванията относно необоснованото и неправилно отхвърляне на възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, както и по отношение на началния момент, от който следва да се присъди лихвата за забава.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, страните не са взели участие.

С молба, подадена преди съдебното заседание чрез процесуален представител въззивникът ЗД „ЕВРОИНС” АД заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък, инкорпориран в самата молба.

Молба е подал и пълномощникът на въззиваемата ищца К. Х., в която като поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение. Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 от ГПК.

Подпомагащата ответника страна ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД чрез подадена от пълномощникът й адвокат Р. Ангелов молба заявява, че поддъжа становището си по въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски като прилага списък по чл.80 от ГПК. Доводите на страната са развити подробно в предтавена писмена защита.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното право на ищцата К. ДЖ. Х., ЕГН **********, от с. з. С., общ. П., обл. Търговище, като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113 , гр.

София обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.12.2019г. около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/, по вина на водача на л.а. „Мазда 626” с peг. № 4

Т 7958 КТ, М. М. М.ов. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди e претендирано в размер на 90 000 лева. Имуществените вреди са оценени в общ размер на 1 400 лева.

Обезщетенията са претендирани ведно със законната лихва от 26.12.2019г. – дата, следваща изтичането на 7-дневния срок по чл.430, ал.1 КЗ за уведомяване на застрахователя от страна на застрахования, до окончателното им плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Фактическата обстановка около настъпилото пътно произшествие е правилно установена в хода на първоинстанционното производство и по същата не се повдига спор между страните. Установено е, че ПТП е настъпило на 19.12.2019г. ок. 13,30ч. на път ІІІ 2002 км 32+764, на стеснен участък от пътя – мост над река Черни Лом, където са се сблъскали челно микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН, управляван от водача С.

Я. Р., и лек автомобил „Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ, управляван от водача М . М . М.ов. В този период пътният участък е бил в ремонт, което било надлежно сигнализирано със съответни пътни знаци - предупредителен пътен знак за опасност „А23“ - „Участък от пътя в ремонт“ и знак В26, въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената на него скорост от 60км/ч, поставени и от двете страни на моста ( на разстояния от 2,5км преди моста откъм гр.П., съотв. 2,7км откъм с. З.). По самия мост пътното платно се стеснявало с един метър, което възпрепятствало нормалното разминаване на превозни средства по него. В посока с. З. преди моста бил поставен пътен знак „Б6“, указващ предимство за движещите се в тази посока пътни превозни средства, ако пътят е свободен. Не е установено в огледния протокол на местопроизшествието наличието на поставен кореспондиращ пътен знак от другата страна на моста, указващ предимството за преминаване в обратната посока (от с. З. към гр. П.). Установено е от вещото лице по САТЕ, че скоростта на микробуса „Фолксваген Крафтер” в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч, а скоростта на л.а. „Мазда 626” -около 111,6 км/ч. Разстоянието на пряка видимост по посока на движение на микробуса след десния завой към моста е около 700 м.

5

Разстоянието на пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста, по посока на движение на л.а. „Мазда 626” е около 600 м. Общото разстояние на пряка видимост е около 1300 м. Автобусът се е намирал на около 375 м. преди мястото на удара, когато лекият автомобил е преминал левия завой по посока на движението си. Следователно, ако водачът на л.а.

„Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди навлизане в моста), съответно водачът на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста) същите са имали техническа възможност да предотвратят произшествието.

Вместо това двете превозни средства навлезли по моста почти едновременно (с разлика 0,14 секунди), като никой от водачите не задействал спирачна система. Именно погрешната субективна преценка и на двамата водачи относно правилната скорост на движение (както собствената си, така и на другия участник), разстоянието до моста и възможността за преминаване през него (кой ще премине първи) стои в основата и е в пряка причинноследствена връзка и зависимост с последвалия челен удар между двете превозни средства. При удара микробусът се отклонил наляво и след около 13 м. преустановил своето движение в лявата (насрещната) лента за движение, а лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка, и спрял на около 12м от мястото на удара в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на произшествието настъпила смъртта на водача на л.а. „Мазда”, на пътниците в превозните средства били причинени различни по вид и степен телесни увреждания.