Решение № 5076 от 20.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5076 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110151049 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******), със седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от З С Й А- управител, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Ц.З. В. срещу „ФИРМА ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от А Р К- управител, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7 284,00 лв., включваща дължими и незаплатени суми по неформални договори за извършване на подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна Малина, област София, въз основа на които са издадени Данъчна фактура № 0000000294/04.03.2020 г. в размер на 3 780,00 лв. с вкл.ДДС, Данъчна фактура № 0000000301/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв. с вкл.ДДС и Данъчна фактура № 0000000302/19.03.2020 г. в размер па 420,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаденото Заявление по чл.410 ГПК (по ч.гр.д. № 38469/2020 г. по описа на СРС 46-ти състав), а именно: от 19.08.2020 г. до изплащане па вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 38469/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че страните са били в неформални договорни отношения, за извършване на подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна Малина, област София, „фирма“ ЕООД е извършило за „ФИРМА ЕООД горецитираните дейности, въз основа на които е издало Данъчна фактура № 0000000294/04.03.2020 г. в размер на 3 780,00 лв. с вкл.ДДС за извършени подемни услуги, Протокол обр.19/ 04.03.2020 г., Товарителница серия М №0000000761 и Товарителница серия М № **********;

Данъчна фактура №0000000301/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв. с вкл.ДДС за извършени подемни услуги и транспорт, Протокол обр.19/ 17.03.2020 г., Товарителница серия М № 0000000763 и Товарителница серия М № 0000000764; Данъчна фактура № 0000000302/19.03.2020 г. в размер на 420,00 лв. с вкл.ДДС за извършени подемни услуги и Протокол обр.19/ 19.03.2020 г.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Представена по делото е неподписана от ответника фактура №0000000294 с дата 04.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на стойност 3150 лева без ДДС или 3780 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол образец 19, също неподписан от ответника.

Представена по делото е неподписана от ответника фактура №0000000301 с дата 17.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на стойност 2450 лева без ДДС, транспорт 120 лева без ДДС или общо 2570 лева без ДДС или 3084 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол образец 19, също неподписан от ответника.

Представена по делото е неподписана от ответника фактура №0000000302 с дата 19.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на стойност 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол образец 19, също неподписан от ответника.

Представени са 4 бр. товарителници за извършени дейности с автокран Камаз с рег.

№СТ 5315СС за натоварване и разтоварване от по една машиносмяна за дати 20,21,23,24, 25, 26, 27 и 28 февруари 2020 г., 02,04,06,07, 11,12, и 13 март 2020 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В.П. е представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че процесиите фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника я по сметка 401 – Доставчици, същите са включени в дневник покупки за м.март 2020г. и информацията коректно е подадена към НАП. Ползван е данъчен кредит общо в размер на 1 214.00 лв. Вещото лице е посочило,че по процесиите фактури №0000000294/04.03.2020г.; №0000000301/17.03.2020г.; №000000302 /19.03.2020г. няма извършени плащания и в резултат на счетоводните записвания при ответника, по сметката стои кредитно салдо (задължение) към „фирма” ЕООД в размер на 7 284.00 лв. Вещото лице е констатирало, че процесиите фактури съдържат необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводство, че остойностяването на изпълнените машиносмени аритметически е вярно, начисленият ДДС е правилно изчислен във всяка от фактурите, счетоводните операция са отразени правилно и салдото по счетоводната сметка съответства на общата стойност на издадените фактури, тъй като няма плащания.

Заключено е, че счетоводството на отвтеника е водено правилно по отношение на процесиите фактури.

Установява се от приложеното ч.гр.д.38469/2020 по описа на СРС, че по заявление от „фирма“ ЕООД срещу „ФИРМА ЕООД е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение за сумите както следва: сумата от 7284 лв., представляваща дължимо възнаграждение по неформален договор за извършване на подемни услуги и транспорт, за които са издадени три фактури от 04.03.2020 г., от 17.03.2020 г. и от 19.03.2020 г., ведно със законната лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на вземането

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съдСофия достига до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и постъпилото в срока по чл.

414 от ГПК възражение, като исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Според заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, фактурите/ №0000000294/04.03.2020г.; №0000000301/17.03.2020г. и №000000302 /19.03.2020г./ са надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ответника, включени са в дневниците за покупка на възложителя за съответния данъчен период и последният е ползвал данъчен кредит за тях. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника – възложител, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването 2 на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /в т.см. решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.№ 1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на I т.о../.

По делото липсват доказателства, за това услугата да е приета от възложителя с възражения, а от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че изработеното е прието изцяло.

Доколкото е установено, че работата е приета от възложителя и предвид констатираното недвусмислено признание от страна на последния, материализираното в съответните счетоводни документи, че дължи претендираното възнаграждение, исковете, основани на чл. 258 във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, са основателни.

Основателността на главния иск поражда основателност и на претенцията за законна лихва от 19.08.2020 г.- датата депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „фирма“ ЕООД се следват деловодни разноски за настоящото производство- държавна такса в размер на 145.68 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съответно дължимите разноски за заповедното производство са 415.68 лева.

Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******), със седалище и адрес на управление в адрес по предявените искове с правно основание: чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД във вр, чл. 266 ЗЗД сумата в размер на 7 284,00 лв., включваща дължими и незаплатени суми по неформални договори за извършване на подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна Малина, област София, въз основа на които са издадени

Данъчна фактура №

0000000294/04.03.2020 г. в размер на 3 780,00 лв. с вкл.ДДС. Данъчна фактура № 0000000301/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв. с вкл.ДДС и Данъчна фактура № 0000000302/19.03.2020 г. в размер на 420,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020 г. -датата на подаденото Заявление по чл.410 ГПК до изплащане па вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр. д. № 38469/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА ФИРМА ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС , да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******), със седалище и адрес на управление в адрес, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №38469/2020 г. на СРС в размер на 415.68 лева, както и за настоящото производство, в размер на 445.68 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3