Определение № 4107 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4107 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513698 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№146081/04.12.2025 г. по вх. рег. на СГС на „Макроадванс“ АД против определение № 43944/22.10.2025 г., постановено по гр.д. № 66192/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е изменено Решение № 16991 от 18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 66192/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта за разноските, като: „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъден да заплати на адв.

М.В.М., в качеството му на пълномощник на П.А.Т. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, е осъден да заплати на П.А.Т., ЕГН **********, сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса, вместо постановените 450 лв. – разноски, и е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, в частта й, с която се иска да бъдат отменени присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, както и в частта й, с която се иска да му бъдат присъдени разноски по насрещния иск.

Жалбоподателят излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително изпълнение на вземането. Жалбоподателят заявява, че адвокатското възнаграждение следва 1 да бъде определено под определения в Наредба № 1, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 15.12.2006 г. по съединени дела С-94/2004 г. и С202/2004 г. В тази връзка, излага съображения относно фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса и други фактори, които следва да бъдат съобразени от съда.

Навежда доводи, че независимо, че предявеният от него насрещен иск е уважен, с обжалваното определение неправилно е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски, тъй като качеството на потребител на ищеца по първоначалния иск не го освобождава от отговорността за заплащане на разноски.

С оглед на гореизложеното моли за отмяна на обжалваното определение, като на „МАКРОАДВАНС“ АД бъдат присъдени и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 418.72 лв. и заплатена държавна такса по предявения насрещен иск в размер на сумата от 50.00 лв.

П.А.Т. е депозирала отговор на частната жалба, в който навежда доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частна жалба с вх.№146081/04.12.2025 г. по вх. рег. на СГС на „Макроадванс“ АД е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 66192/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав е образувано по искова молба на П.А.Т., против „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузата на чл. 10 от договор за потребителски кредит №173911/19.07.2022 г. сключен между страните по делото, предвиждаща начисляване на неустойка в размер на сумата от 656.64 лв. за непредставяне на обезпечение.

В отговор на исковата молба ответникът признава иска за прогласяване на нищожността на горепосочената клауза за неустойка, като излага 2 твърдения, че не е дал повод за завеждане на иска. Предявил е насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

С постановеното Решение № 16991/18.09.2025 г. по гр.д. № 66192/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 3 4 състав е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 173911 от 19.07.2022 г. , сключен между П.А.Т., ЕГН **********, и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 , предвиждаща начисляване на неустойка в размер на 656.64 лв. за непредставяне на обезпечение; П.А.Т. е осъдена да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща получена без основание главница по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит № 173911 от 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, а „МАКРОАДВАНС“ АД е осъден да заплати на П.А.Т. направените по първоначалния иск съдебно-деловодни разноски в размер на 450.00 лв.

С обжалваното определение № 43944/22.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 66192/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 3 4 състав, е изменено Решение № 16991 от 18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 66192/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта за разноските, като: „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъден да заплати на адв. М.В.М., в качеството му на пълномощник на П.А.Т. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 480.00 лв.

(четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, е осъден да заплати на П.А.Т., ЕГН **********, сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса, вместо постановените 450 лв. – разноски, и е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, в частта й, с която се иска да бъдат отменени присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, както и в частта й, с която се иска да му бъдат присъдени разноски по насрещния иск.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при 3 уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК , в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор.

Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото – чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

В конкретния случай ответникът признава иска. Спорно по делото е дали е дал повод за завеждането му.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което няма основание съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството да бъдат поети от ищеца и по аргумент от цитираната норма правилно са възложени в тежест на ответника.

Извършената от първостепенния съд преценка дали ответни кът е дал повод за завеждане на иска е конкретна и съобразена с обстоятелствата по делото. В разглеждания случай именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска и е предизвикало образуване на горепосоченото дело.

Ето защо при спор, произтичащ от съдържанието на потребителски договор, ищецът, който има качеството на потребител, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно процесуално положение чрез възлагане на 4 направените от него разноски въпреки благоприятния изход на спора.

Прилагането на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, с което се цели освобождаване на ответника от отговорността за разноски, би довело до ограничаване на ефективния съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите в потребителски договори. Такова тълкуване е несъвместимо с принципите на ефективност и равностойност, залегнали в практиката на Съда на Европейския съюз. Осъществявайки своето право да се освободи от неравноправни или нищожни клаузи в сключения с ответника потребителски договор, ищецът не може да бъде задължаван да доказва наличие или липса на извънпроцесуални действия от страна на ответника, за да придобие право на разноски по делото. Правото на потребителя да търси съдебна защита срещу неравноправни клаузи включва и процесуалната гаранция разноските по производството да не възпрепятстват достъпа му до правосъдие. В обобщение се приема, че в случаите, когато искът за обявяване на нищожност на клаузи в потребителски договор е уважен, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, независимо от приложението на чл.78,ал.2ГПК, с оглед осигуряване на ефективна съдебна защита на потребителя (така Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч.т.д. № 2049/2022 г. на ВКС, I т.о.).

Във връзка релевираното от страна на „МАКРОАДВАНС“ АД възражение за прекомерност следва да бъде посочено, че същото се явява неоснователно.

ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Както сочи и жалбоподателя, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.

38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на 5 страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1–3 ГПК (определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч. гр. д. № 84/2019 г. на ВКС, I V г. о.). В случая, определеният от СРС размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, фактическата и правна сложност на спора, събраните доказателства, продължителността на производството, броя на откритите съдебни заседания.

Частната жалба в частта относно оплакванията за неправилност на обжалваното определение в частта относно неприсъждането на разноски в полза на „МАКРОАДВАНС“ АД по предявения насрещен иск, е основателна.

В конкретния случай дължимостта на главницата по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 173911 от 19.07.2022 г. не е спорна между страните по делото. Следва да се има предвид и, че качеството потребител не освобождаван страната от отговорността за заплащане на разноски по предявения от „МАКРОАДВАНС“ А Д насрещен иск.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като на ищеца по предявения насрещен иск „МАКРОАДВАНС“ АД се присъди сумата от 468.52 лв. – представляваща сторените разноски по предявения насрещен иск за адвокатско възнаграждение и държавна такса.