Решение № 310 от 07.11.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. ХАСКОВО, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500586 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №405/12.06.2023г., постановено по гр.д.№2953/2021г. Районен съдХасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.108 ЗС, по отношение на С. М.

В., ЕГН ********** и Т. Т. В., ЕГН **********,двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково,ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, че С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, е собственик на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор No ***, находящ се в гр.***,общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.***, ж.р.***, ул.***, с площ от 876 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1170, и съседни поземлени имоти: ***, ***, ***,

***, ***, 77195.39; 2. Сграда с идентификатор No *** със застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: гр.***, ж.р*** , ул.***, с брой етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор No ***, находящ се в гр.***, 1 общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със Заповед No РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, като ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН ********** и Т. Т. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, да предадат владението на гореописаните имоти на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК – Хасково; ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН ********** и Т. Т.

В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, да заплатят на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, сумата от 942,67 лева, представляваща направени разноски по делото; ОСЪЖДА Х. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*** обл.***, ул.***, съдебен адрес: гр.Кърджали, бул.“Тракия“ No 3, адв. Д.П. от АК – Кърджали, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, сумата от 639,00 лева, представляваща направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответниците - Х. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*** обл.***, ул.***, съдебен адрес: гр.Кърджали, бул.“Тракия“ No 3, адв. Д.П. от АК – Кърджали.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С. М. В. и Т. Т. В.,които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, поради допуснати грешки във фактическите констатации на съда. Обосновават довода си за порочност на решението най-вече в главното им възражение за нищожност на завещанието на основание чл.42 б.“б“ пр.2 от ЗН. Поддържат, че основното им възражение по делото било мотивирано с обстоятелството,че последния текст, изписан на завещанието е датата, а не подписа на завещателя. Изискването на закона по отношение на трите елемента-дата, съдържание и подпис било равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25 ал.1 от ЗН била дефинирана съответната поредност на трите елемента. Считат също, че действително в началото на завещанието е налице изписване на датата, но след като имало изписване и след подписа, то това изписване се нуждаело от приподписване. Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявения ревандикационен иск като неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С.

М. М.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково и да присъди разноски за настоящата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирани страни-ответници в производството, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от ищеца С. М. М. против ответниците С. М. В. и Т. Т. В., с който е претендирана ревандикация на следните недвижими имоти,а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор No ***, находящ се в гр.***, общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.***, ж.р.***, ул.***, с площ от 876 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1170, и съседни поземлени имоти: ***, ***, ***,

***, ***, 77195.39; 2. Сграда с идентификатор No *** със застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: гр.***, ж.р.***, ул.***, с брой етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор No ***, находящ се в гр.***, общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със Заповед No РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК.

По делото е безспорно установено,че процесните недвижими имоти са били собственост на Е.Х.А., които същият е придобил въз основа на договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №32, т.1, рег.№583, д.№31 от 20.10.2005г. Посоченото лице е починало на 21.12.2016г. като приживе е съставил саморъчно завещание от 30.08.2007г., с което е завещал на ищеца С. М. М. всичките си движими вещи и недвижими имоти. Саморъчното завещание е било обявено на 09.02.2017г. пред нотариус в гр.***. Именно въз основа на това завещание ищецът претендира собственически права по отношение на процесните имоти.

По делото е безспорно установено и обстоятелството, че ответниците противопоставят на ищеца собственически права, като се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на прехвърлителна сделка в тяхна полза, а именно: договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №54, том3, рег.№16688, дело 439 от 20.12.2019г. От друга страна техния праводател ,конституиран като трето лице помагач по делото Х. Т. Д. е придобил същите тези имоти също в резултат на прехвърлителна сделкадоговор за покупко-продажба на недвижими имоти,обективиран в нотариален акт №58, 3 том.1, рег.№106, дело №55 от 13.02.2018г. Имотите са били прехвърлени на посоченото лице от разпитания като свидетел по делото Е.Х.А., който пък от своя страна ги е закупил от своята майка С.А.А., която е единствен наследник по закон на починалия на 21.12.2016г.

Е.Х. А., съответно с договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове №67 , т.1, рег.№1391, дело №64 и № 69, том1, рег.№1393, дело №66, и двата нотариални акта от 21.03.2017г.

Основния спор по делото се свежда до действителността на саморъчното завещание от 30.08.2007г., с което приживе Е.Х.А. завещава на ищеца „всичките си движими вещи и недвижими имоти-цялото си имущество“. В тази връзка са и оплакванията наведени от въззивниците в подадената до настоящата инстанция жалба против постановеното от РСХасково решение, които оплаквания следва да бъдат преценени в производството по въззивно обжалване. В този ред на мисли следва да се отбележи следното:

Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Елемент от формата е посочване на датата, на която е съставено саморъчното завещание, а не само формално наличие на дата. Ако в завещанието е посочена дата, различна от тази на съставянето му, то не е спазена формата по чл. 25, ал. 1 ЗН.

Правилата за формата на действителност на сделките, вкл. и на завещанията са императивни. Преценката за тяхното спазване не може да зависи от волята на страните или направени в съдебен спор конкретни оспорвания.

В практиката на ВКС (Решение № 85/17.02.2012 г. по гр. д. № 352/2011 г. на ВКС, I г. о.) е дадено тълкуване, че изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка.

Именно защото датата е елемент от въведената в закона форма на тази едностранна сделка, въпросът за достоверната дата на саморъчното завещание по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй като от значение е единствено дали посочената в завещанието дата е датата на съставянето (Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на ВКС, I г. о.).

Еднозначно в правната теория и съдебната практика се приема, че датата, на която е съставено саморъчно завещание може да се установява само въз основа тълкуване изявленията в самото завещание, но не и въз основа на установени по делото други факти (вкл. и от писмени доказателства кога завещанието е депозирано за съхранение на основание чл. 25, ал. 2 ЗН) - Решение № 4384/14.11.1980 г. по гр. д. № 2083/80 г. І гр. о. (че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието), Решение № 601-05-І (че датата трябва да се извлече от съдържанието на завещанието, но не от доказателства извън съдържанието му, както и решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 4

1512/2011 г., ІІІ г. о., обусловило допускане на касационно обжалване).

В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че въззивният съд при проверка правилността на въззивното решение не е обвързан от доводите на страните, когато се касае до приложение на императивна правна норма.

В Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това тълкуване е приложимо и в хипотеза, когато предмет на иска е спор за нищожност на завещание, поради неспазена форма. В този случай дори и да се поддържа липса на един елемент от формата, то ако от съдържанието на завещанието или от събраните по делото доказателства е видно, че липсва друг елемент от формата, то съдът е длъжен да уведоми страните за констатираната от него липса на елемент от формата на завещанието и да им даде възможност да изразят становище и да посочат доказателства.