Решение № 1941 от 19.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско дело № 20211100107742 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 432 КЗ от З. Б. ЗДР. с ЕГН ********** против ЗК „Л.И.” с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., предявен като частичен от сумата от 65 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на 10.06.2019г. по вина на водач на МПС „Дачия Логан“ с рег. № *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие 28.06.2018г.27.06.2019г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се, че на 10.06.2019г. е настъпило ПТП, при което пострадал ищецът като водач на л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******* Произшествието настъпило по вина на водача на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника по полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие 28.06.2018г.-27.06.2019г. Твърди се, че виновният водач бил осъден с влязло в сила решение за причинените в резултат на ПТП телесни увреждания на ищцата – с Решение от 15.02.2021г. по нахд № 8816/2020г. по описа на СРС. Ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът предложил такова в размер на 20 000 лв., което не удовлетворявало ищеца.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че липсва правен интерес от водене на иска, доколкото ответникът извънсъдебно е предложил размер на обезщеетние, като указал на ищцата да представи допълнително медицински документи, което тя не направила. Не бил налице отказ на застрахователя да плати обезщетение. Оспорват се механизма, вината на водача на застрахования при ответника автомобил, причинно-следствената връзка, настъпилите неимуществени вреди и размерът им.

Въведени са възражения за съпричиняване от ищцата, поради движение с висока скорост и без обезопасителен колан.

В подкрепа исканията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на Комплексна Съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от вещи лица – неврохирург и автоексперт /КСМАТЕ/ и Съдебно-медицинска 1 експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург /СМЕ/.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса, че ответникът е застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие 28.06.2018г.-27.06.2019г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск.

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП № К-329 от 10.06.2019г., на същата дата около 11.20 часа на ул. Доброславско шосе на около 2,1 км след с. Мрамор е настъпило ПТП между л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******* и л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ******* , като л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ******* , управляван от В.А.Т. участвал в ПТП с насрещно движещият се л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******* , управляван от ищцата З. Б. ЗДР.. В Протокола са описани пострадалите лица, като по отношение ищцата З.З. е посочено, че е поставена работна диагноза фрактура на 5-ти лумбален прешлен, прегледана и освободена от „Н.И.Пирогов“.

Видно от Решение от 15.02.2021г. по нахд № 8816/2020г. По описа на СРС, НО, 97 състав, водачът В.А.Т. е призната за виновна в това, че на 10.06.2019г. в гр. София, при управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на З. Б. ЗДР. средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.1, б. «б», пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК и на основание чл. 378, ал.4, т.1 НПК е освободена от наказателна отговорност с налагане на глоба в размер на 1 000 лв.

Ищцата предявила извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и при посоченото ПТП неимуществени вреди, по която била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-03-197470/28.06.2019г., за което между страните няма спор. Няма спор и че ответникът предложил споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., което се установява и от писмо изх. № 897/21.01.2021г. От него е видно, че претенцията на ищцата е заведена на 28.06.2019г. и след преразглеждане по нейно искане на определеното обезщетение, отново е потвърдено предложеното такова в размер на 20 000 лв. Не се установява ответното застрахователно дружество да е изискало допълнително дакументи, необходими за определяне размера на обезщетението.

Видно от неоспореното заключение по КСМСАТЕ на вещото лице – автоексперт, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, произшествието е настъпило по описания в протокола за ПТП начин. Ударът е настъпил изцяло върху пътната лента за насрещно движение на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ******* . Водачът на МПС „Мицубиши Лансер“ с рег. № *******не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара. Настъпването на събитието се дължи изцяло на субективните действия на водача на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******. Вещите лица дават заключение, че при движение с павилно поставен обезопасителен колан и с позволената за участъка скорост нанесените телесни увреждания на ищцата З. не биха били по-малки и не би могло да не настъпят изобщо или в по-малка степен. И при правилно поставен обезопасителен колан биха настъпили същите увреждания в областта на главата и тялото.

От заключението на вещото лице по СМЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се установява следното:

От данните по делото и представената медицинска документация е видно, че след инцидента пострадалата е транспортирана от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Пирогов“, където постъпва в 12.25 часа в спешен неврохирургичен кабинет. Извършени са лабораторни и образни изследвания, проведени са консултации с хирург и травматолог.

Поставена е диагноза: Повърхностна травма на окосмената част на главата, код по МКБ S00.0. Травматична фрактура на Л5 /пети поясен прешлен/. На 11.06.2019г. пострадалата е освидетелствана по нейно желание в КСМД при МУ-София, където е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 235/11.06.2019г. Вещото лице е извършило и личен преглед 2 на ищцата на 14.06.2022г. По поставените въпроси вещото лице д-р Х.М. дава заключение, че вследствие настъпилото ПТП ищцата З.З. е получила следните травматични увреждания:

1. Мозъчно сътресение, протекло без данни за пълна загуба на съзнание /кома/, реализиращо медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Черепно-мозъчната травма е с характер на мозъчно сътресение, приета е при проведен неврологичен преглед на 17.06.2019г. на основание данните от анамнезата – продължаващо главоболие, светобоязън, напрегнатост, както и вертижни прояви с гадене. Поставени са и диагнози Посттравмена церебрастения и Хронично посттравматично главоболие, които според вещото лице са преждевременни, тъй като за такива състояния може да се говори при продължаващи поне 20-30 дни след травмата оплаквания;

2. Контузия на главата в централната тилно-теменна област с ограничен и болезнен оток на площ 5-6 см. Контузията представлява мекотъканна травма на главата и е причинила умерени болки за срок до 14 дни;

3. Навяхване на врата, съставляващо т.нар. „Камшичен удар“, причинило и болки и страдания за срок до 25 дни;

4. Счупване на пети поясен /Л5/ и първи кръстцов прешлен /Ес1/ с костни откършеци от предно-горните им ръбове, причинили трайно затруднение на движенията на снагата.

То е било съпроводено от силна болка при натиск върху проекциите на поясните прешлени и кръстцовата кост, движенията на снагата в тази област са силно ограничени и щадящи, до липсващи;

5. Увреждане на лумбосакралния нервен сплит с радикулопатия, което представлява болка в поясната област на гръбнака, с излъчване към крайниците понякога, хронично, с периодично обостряне и стихване на болката ;

6. Масивни кръвонасядания и отоци на двете подбедрици, причинили умерени болки за срок до 14 дни.

Вещото лице посочва, че с оглед характера на получените съчетани травми ищцата е изпитвала като цяло интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни – до два месеца и умерени – до 6 месеца. Камшичната травма представлява увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб. Тази травма не предизвиква мозъчно сътресение, макар понякога да е свързана с подобни оплаквания. В конкретния случай неврологичната симптоматика се изразява в краткотрайна дезориентираност, продължаващо главоболие, светобоязън, напрегнатост, вертижни прояви с гадене. Травмата налага спазване на лечебно-охранителен режим за 2-3 седмици, в който срок оплакванията следва да отшумят. Продължаващи повече от този срок оплаквания се диагностицират като Посттравмена церебрастения, или Хронично посттравматично главоболие, или Постткомоционен синдром. Отделеният костен фрагмент от прешлените представлява най-лекия вид фрактура на прешлен, не води до неврологични усложнения, но удължава цялостния възстановителен процес. По отношение установената при КТ изследване на поясен отдел на гръбначния стълб на 18.06.2019г. – 8 дни след травмата – нискостепенна протрузия на ниво Л4-Л5 без дискови хернирания и запазен гръбначен канал вещото лице посочва, че тази протрузия е израз на поясна дискова болест, проявява се с локални болки с хронично.ремитиращ характер и възрастта на ищцата – 34 години няма решаващо значение за характера и – травматичен или нетравматичен. На този въпрос не може да се отговори с категоричност. В изслушването си в съдебно заседание вещото лице казва, че ищцата, макар млада, има начални дегенеративни промени на гръбначния стълб и при наличието на фрактурата на двата прешлена се появяват коренчово радикулни болки, като описаната радиколопатия не е единствено предизвикано от травмата. Протрузията е израз на дискова болест и не е травматично състояние.

Дисковата болест започва от ранна възраст- около 20 години. Всяка една травма на гръбнака, обаче, дава отражение в биомеханиката и статиката на гръбначния стълб. Ищцата има доста изразено гръбначно изкривяване – гръдно поясна сколиоза, което не е във връзка с травмата, но тя допринася допълнително до затруднение при продължително движение.

Вещото лице посочва, че при проведения на 17.06.2019г. преглед на ищцата са 3 описани оплаквания от болки и скованост в шийната област, обективно са установени силно ограничени и болезнени движения в шийната и лумбалната област. Подобни оплаквания покъсно не са документирани. Получената травма на шията има характер на навяхване, което е причинило болки и страдания за срок до 25 дни. Няма основание да се приеме, че тази травма е довела до трайно затруднение движенията на врата, т.е. за срок повече от 30 дни.

На ищцата е изписан и поставен имобилизиращ корсет /лумбостат/ и назначен постелен режим. Получените фрактури на прешлени са довели до трайно затруднение движението на снагата, респ. в затруднение в нормалното придвижване на ищцата приблизително за период от 2-3 месеца. Първоначално ищцата е имала нужда от чужда помощ в извършването на накои рутинни и ежедневни дейности. Продължителността на подлагане на щадящ откъм физическа активност и натоварвания режим е до 6 месеца, а необходимостта от въздържане от тежка физическа работа се препоръчва до 12 месеца. Ограничения във физическата активност след този срок не се налагат. Вещото лице дава заключение, че е възможно да се появява болков синдром в областта на кръста при промяна на времето и физическо натоварване. Пълният възстановителен период за получените от ищцата травматични увреждания има обща продължителност не повече от 12 месеца. При прегледа на ищцата обективно се установяват свободни движения в поясния отдел, усложнения от травмата на прешлените не се очакват за в бъдеще. Не се очаква и те да отключат и провокират и появата и по-ранното развитие на дегенеративни заболявания в засегнатата поясна област.