Решение № 1293 от 07.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. В., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202986 по описа за 2024 година Производството е образувано е по жалба на Л. П. С. против Наказателно Постановление № 24-0436-000175/16.04.2024 г. на Началник сектор в ОД МВР В., 2 РУ, с което му е наложено административно наказание " глоба" в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.

15, ал. 7 ЗДвП.

С жалбата въззивникът твърди, че неправилно е било прието, че е паркирал автомобила си в градина или каквато и да е зелена площ, тъй не е изяснен статута на парцела, не е било обозначено със знаци, забраняващи или указващи начина на паркиране, нямало каквато и да е растителност и не било оформено като " градина". Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание възз. С., редовно призован се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, изразява писмено становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

На 21.02.2024 г., възз. С. паркирал собственият си л. а. с рег. № *** в гр. В., в градинката на ул. "Б.Л." и ул.“Д.“ до № 7.

Същият ден, при изпълнение на служебните си задължения в този район, се намирали служители на 2 РПУ -В., един от които А..

По сигнал на живущи в района за неправилно паркирани автомобили свид.А. извършил проверка и констатирал автомобила на възз.С. паркиран на неопределено за това место. А. преценил, че автомобилът на възз. С. е паркиран в градина, поради което и съставил глоба с фиш серия за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДП .

Било оставено уведомление на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДП , в което било посочено, че за нарушение на чл. 15, ал. 7 т ЗДП на собственика на автомобила е наложена "Глоба" в размер на 50 лв.

Възз. С. подал възражение срещу издадения фиш, в което оспорил извършването на административно нарушение, тъй като мястото, на което бил паркирал не било обозначено със знаци, забраняващи паркирането. За това издадения срещу него фиш бил анулиран.

На 07.03.2024 г., въз основа на съставения фиш, св. А. –полицейски служител при ОД-МВР-В., съставил против възз. С. акт за нарушение по чл.

15, ал. 7 от ЗДП.

При предявяване на акта възз. С. посочил, че има възражения, аналогични на тези срещу фиша, такива били депозирани. Те били разгледани от АНО, но не били приети.

Въз основа на съставения акт против въз. С. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 15, ал. 7 от ЗДП .

За него на въззивника на основание чл. 178 "е" от ЗДП била наложена "Глоба" в размер на 50 лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. А. актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят посочи, че при извършена проверка на место констатирал, че автомобила на въззивника е бил паркиран 2 на неразрешено за това място, което приличало на тревна площ, направили снимки.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.

57 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е констатирал допуснато нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП , като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Разглежданата разпоредба предвижда, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места.

Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на пътни превозни средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на отделните имоти, с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините.

За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е 3 разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътните превозни средства да престояват или да паркират само на обозначените за това места.

Поради това в нарушение на забраната възведена в чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

В ЗДвП обаче не се съдържа легална дефиниция на ползваните в чл.

15, ал. 7 и чл. 178 "е" понятия " паркове и градини".

По аргумент от чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове , следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл. 61 от ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.

Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение- паркиране.

В случая и в акта, и в постановлението е посочено, че възз. С. е паркирал автомобила си в градина.

В показанията си обаче св. А. сочи, че на мястото системно се паркира там, като самото то е било отъпкано и с липсваща трева.

От друга страна, от приложените по преписката отговор от кмета на район "Приморски", е видно, че на мястото, на което е бил паркиран автомобила не попада в зона за общественото озеленяване - градина.

Дори да се приеме обаче, че тази площ попада в общественото озеленяване, то това не е достатъчно да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно.

Това е така, защото за да е налице извършено нарушение на чл. 15, ал.

7 от ЗДвП, следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и същите да са реализирани като такива, за да се приеме, че при паркиране в тези площи е осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 178 "е" от ЗДвП.

4

В случая обаче тази площ от обективна страна няма характеристики и на тревна площ, което е видно от показанията на самия актосъставител.

В този смисъл, единствения извод, който се налага и който се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото е, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е представлявало фактически градина, респективно че вмененото във вина на възз. С. нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП не е извършено виновно. Не е достатъчно в случая, че е паркирано на неразрешено за това място, след като в НП е посочено, че мястото на което е паркиран автомобила е градина, а доказателства тази посока не се събраха.

Именно поради това и процесното НП следва да бъде отменено.

Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0436-000175/16.04.2024 г. на Началник сектор в ОД МВР В., 2 РУ, с което на Л. П. С. е наложено административно наказание " глоба" в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗДвП .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В. на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5