Решение № 221 от 23.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2400/2021
- Вид
- Решение № 221
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.141,т.1 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 221 гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ивелина М. Събева
Членове:
Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
Образувано е по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 262164/ 05.07.2021г. по гр.д.№ 1630/ 2021г. на Районен съд-Варна, както следва :
1.Въззивна жалба от ЯВ. М. З., чрез процесуалния представител- адв. Б.З., срещу решението в частта, в която е осъден да заплаща в полза на детето М. Я. З.а, чрез неговата майка и законен представител Ф. ИВ. ЯНК., месечна издръжка от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.02.2021г., за разликата над 200лв. до присъдените 350лв., на основание чл.143 СК, и в частта, в която е осъден да заплати сумата 3600лв., представляваща дължима издръжка за периода: 28.01.2020г.- 28.01.2021г., на основание чл.149 СК. Обжалва решението в посочените части като неправилно и необосновано. Излага съображения за завишен размер на издръжката от 02.02.2021г., несъобразена с действителните потребности на детето и конкретните обстоятелства по случая- полаганите грижи от бащата при определения разширен режим на лични отношения, силно ограничените му финансови възможности поради свития пазар на труда през последните две години, липсата на собствен имот. Счита за напълно погрешен извода, че от фактическата раздяла само майката полага грижи за детето, противоречащ на потвърдени от свидетелите факти, че е участвал с преки грижи в продължителни периоди от време между януари 2020г. и януари 2021г., поради трудовата заетост на майката, и е осигурявал всички негови нужди.
По същество отправя искане за частична отмяна на решението относно размера на присъдената издръжка, на основание чл. 143 СК,и отмяна на присъдената издръжка за минало време, на основание чл.149 СК.
Насрещната страна- Ф. ИВ. ЯНК., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по изложените в писмен отговор съображения.
2. Насрещна въззивна жалба от Ф. ИВ. ЯНК., чрез адвокат Д.Ч., срещу решението в частта на определения разширен режим на лични отношения . По изложените съображения счита, че режимът следва да бъде изменен, като включва посочените два почивни дни от месеца, присъствие на бащата на рождения ден на детето и неговото на рождения ден на 1 бащата, през коледната ваканция , в посочените дни от четна и нечетна година, и през лятната ваканция на детето.
В срока за отговор е депозирано становище от Я.З., чрез процесуалния представител, за неоснователност на искането за изменение на определения с решението режим на лични отношения с детето.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище по жалбите.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :
Постановеното решение № 262164/ 05.07.2021г. е в законна сила, след изтичане на срока за въззивно обжалване, в частите за родителските права и местоживеене на детето М.
Я. З.а, присъдената издръжка, на основание чл.143 СК, в размер на 200лв., считано от 02.02.2021г.; отхвърлената част от претенцията за издръжка за минало време, за разликата над 3600лв. до 4200лв.; разрешението, заместващо съгласието на бащата, за издаване на необходимите документи за самоличност на детето и за пътуванията извън пределите на Република България, на основание чл.127а от СК.
Предмет на въззивно разглеждане e присъдената издръжка, на основание чл.142 СК, за разликата над 200лв. до 350лв., изцяло присъдената за минало време, на основание чл. 149 СК, и режима на лични отношения на бащата с детето.
С определение № 262774/ 15.03.2021г. ВРС са постановени привременни мерки, със следното съдържание относно РЛО: -Всяка четна седмица в годината, от 17.00ч. в петък до 16.00ч. в неделя; всяка нечетна седмица от месеца, във вторник и в четвъртък , от 17.00ч. до 20.00ч., на рождения ден на детето / 06.03./ от 14.00ч. до 18.00ч., ако е неучебен ден, и от 18.00ч. до 20.00ч., ако е учебен; на рождения ден на бащата / 24.06./ от 18.00ч. на предходния ден до 10.00ч. на 25.06. с приспиване;- през коледната ваканция всяка четна година, от 10.00ч. на 24.12. до 10.00ч. на 27.12., и всяка нечетна година, от 10.00ч. на 30.12. до 10.00ч. на 03.01.; - през великденската ваканция всяка нечетна година, от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден ; - през лятната ваканция, от 10.00ч. на 01.06.до 18.00ч. на 15.06., от 10.00ч. на 01.07. до 18.00ч. на 15.07.; от 10.00ч. на 16.08.до 18.00ч. на 30.08.
Издръжката е определена в размер на 350лв., считано от 15.03.2021г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първи число на месеца, за който се дължи издръжката.
1. По жалбата на ЯВ. М. З. съдът преценява следните факти и обстоятелства:
Страните са родители на детето М. Я. З.а, родено на 06.03.2013г. Раздялата им датира от началото на януари 2020г. Понастоящем майката и детето живеят жилище под наем на посочения адрес в гр.Варна.
На основание чл.142 СК, при определяне на дължимата издръжка съдът преценява конкретните потребности на детето, с оглед на всички доказани в процеса факти и обстоятелства. М. З.а е ученичка във втори клас на ОУ „Васил Друмев“-Варна, през учебната 2021/ 2022г. Има обичайните за възрастта потребности от битов, социален и образователен характер, които се съобразяват, без да е необходимо да се доказват.
От съдържанието на представените медицински документи следва, че детето често боледува от инфекции на горните дихателни пътища- бронхити, ларинготрахеити, за които периодично е консултирано със специалист-пулмолог. Регистрирани са прегледи по амбулаторни листи на конкретни дати през януари, април, юни, август и октомври 2020г.
Според данните от амб.лист № 1696/ 30.10.2020г. и амб.лист № 524/ 19.04.2021г. е поставена основна диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент“. Заболяването е хронично и за него се прилага медикаментозно лечение по издадена на 15.01.2021г. рецептурна книжка.
Поради изложеното, правилно е становището на първоинстанционния съд, че потребностите, произтичащи от здравословното състояние на детето, са специфични, защото изискват поддържане на здравословна среда, перманентно лечение и профилактика.Здравословното състояние е приоритет, който изключва интерпретация по темата за лечението на заболяването.Целта на издръжката е да осигури необходимите за 2 развитието на детето условия на живот, каквито би имало, ако родителите живеят заедно.
Установеното формира становище за необходима месечна издръжка от порядъка на 400450лв., в зависимост от инфлацията на икономиката в страната, като в посочения размер следва да покрива, освен разходи за базови нужди, образователни и културни потребности, спорт, подходящо лечение и почивки, съобразени с неговия здравен статус.
По закон издръжката на непълнолетно лице е безусловна и от първи ред-чл. 143, ал.2 вр. чл.141,т.1 от СК. Изпълнението на това задължение с периодичен характер има гарантираща функция, че нуждаещото се от издръжка лице ще получава необходимите средства за живот и развитие в благоприятна среда,съобразена с неговите действителни потребности.
Спорът е сведен до възможностите на родителите да осигуряват необходимите средства за детето, при отчитане на тяхната трудова ангажираност, получавани доходи, образование, квалификация, здравословно състояние, наличие на други алиментни задължения или на обстоятелства, които са от значение при определяне на дължимата престация .
Констатираните материалните възможности на бащата включват трудовата му заетост по ТД № 003/ 25.11.2020г. на длъжност- монтажник, промишлено оборудване, във фирма „Херма „ЕООД, с договорено възнаграждение от 650лв., към което се начисляват допълнително 0.60% за придобит трудов стаж и професионален опит, за всяка година трудов стаж. Договорът е регистриран в НОИ-ТП, Варна и е актуален към датата на завеждане на исковата молба / справка, л.51/. В хода на извършеното социално проучване от участващата в процеса ДСП-Варна, ответникът е заявил, че извършва дейност по монтаж на дограма и работи на частни начала, но не се осигурява за трудов стаж. Получаваният доход е 800лв. / социален доклад изх.№ ПР-В/ 224-001/ 8.03.2021г./ .
Позоваването на заповед № 1/ 29.11.2020г. и заповед № 4/ 22.03.2021г. на управителя на дружеството-работодател, за преустановяване на работата, на основание чл.173а , ал.1 от КТ, предвижда предоставяне на платен годишен отпуск на работници и служители, т.е. с регламентирано от закона заплащане, което ползва и ответника по настоящия иск. Молбата за неплатен годишен отпуск в размер на 18 работни дни / от 02.02.2021г. до 25.02.2021г./ не доказва причината за това решение на Я.З., респ. и на основанието посочено в заповедта.
Аналогично този извод не може да бъде направен от удостоверение № 6/ 04.05.2021г. на „Херма“ ЕООД, за изплатено трудово възнаграждение за период ноември 2020г.-май 2021г., при отсъствието на обективни данни за доходите на лицето за една година, преди завеждане на иска и след образуване на съдебното производство. Поддържаните твърдения, че не е постоянно трудово ангажиран и няма постоянен източник на доходи, противоречат на събраните данни за съществуващото трудово правоотношение, липсата на регистрация като безработен, и възможността да извършва допълнителна работа, извън полагания труд в предприятието.
В обхвата на материалното състояние на родителя се преценява участието му в сделки с имот в ***, на основание придобита идеална част по договор за дарение от 1997г. и учреденото право на строеж за изграждане на сграда в съсобствения имот по договор, сключен през 2018г. В резултат на извършеното строителство е придобил ново жилище, в процес на обзавеждане.
Относно материалните възможности на майката преценява данните за трудова заетост и получавани доходи от съдържанието на представените документи- удостоверение изх.№ 1185/ 11.01.2021г. на „Мартинели“ ООД, за изплатено брутно трудово възнаграждение за една година /м.1.-12.2020г./, получените обезщетения за временна неработоспособност за същия период; удостоверение № 003-00120039/ 10.02.2021г.НОИТП-Варна,за изплатено обезщетение за временна неработоспособност, период 02.2019г.08.2020г.включително; справки за осигурителен доход. Получаваният трудов и осигурителен доход е около 700лв. месечно към датата на образуваното съдебно производство. По договор за наем, считано от 15.08.2020г. заплаща 350лв. наемна цена, както и всички консумативи за ползване на наетото жилище.
Районният съд, констатирайки всички релевантни за спора факти и обстоятелства, е 3 обосновал правилен извод за възможностите на бащата да участва в издръжката на дъщеря си приоритетно с финансови средства, съпоставимо с по-малкия доход на майката и с полаганите непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Той следва да осигурява по 300лв.месечно от общата издръжка за детето, като съответстваща на доказани в процеса доходи и потенциалната възможност да бъдат увеличени с допълнителен труд, но при неустановен към момента размер. Разликата следва да се поеме от отглеждащия родител, на който е възложено упражняването на родителските права.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на иска- 02.02.2021г., с произтичащите законни последици при просрочие на задължението. Ежемесечните плащания в изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват задължението за времето, за което се отнасят-Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд.
Поради изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде отменено, за разликата над 300лв. до 350лв. и за тази сума се постанови отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, съответно- потвърдено по отношение на присъдената за разликата над 200лв. до 300лв.
По претенцията с правно основание чл.149 СК, приема следното:
Разпечатката съдържа 39 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d303c645-2665-432a-8d40-bcb4b6980e83