Определение № 499 от 19.10.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. В. 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Л. Г. от САК, като пълномощник на Ю. Б., против Определение № 1660/14.09.2023 г., постановено по гр. д. № 153/23 г. по описа на РС-В.

С атакуваното определение е отхвърлено искането на ищеца Б. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като бъдат присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение и за двата предявени иска.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се за неговата отмяна и присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца още един адвокатска хонорар по втория предявен иск за оказаната безплатна правна помощ. Претендира се и присъждане на сторените по настоящото дело разноски.

Ответната страна - Ю.К. Б. ЕООД с ЕИК: оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваното определение. Счита, че делото не представлява сложно от фактическа и правна страна. Посочва, че минималния адвокатски хонорар се определя от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес.

Окръжен съд -В., като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, 1 като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество частната жалба е основателна.

Районен съд - В. е сезиран със искова молба, с която се иска се от съда да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 5.1. от договора за кредит. Иска се също от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 134.40 лева, представляваща получена без основание сума по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане.

Постановено е Решение, с което е уважена исковата молба, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на процесуалния представител на ищеца.

Депозирана е молба по чл. 248 ГПК, с която се иска допълване на Решението в частта на разноските, с още едно адвокатско възнаграждение за втория предявен иск.

С определение Районен съд – В. е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на решението в частта на разноските.

Окръжен съд – В. след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 от ГПК - съобразно изхода на спора.

В конкретния случай и двете инстанции намират, че първоинстанционният съд е бил сезиран с две отделни претенции (два обективно съединени иска), с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД , които са уважени в цялост.

За определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на исковете, ВКС е постоянен в разбирането си, че съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., 2

ГК, докладчик председателят М. П., Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021г., II т. о., ТК, докладчик съдия Г. И. Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Г. И., Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Г. И., Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С. Ч., Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К. Е. Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдия Б. Ц., Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. С., и Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р. от значение в казус, като настоящия е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, двете разпоредби във връзка една с друга, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 от НМРАВ, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. В случаи като процесния, за да се определи отговорността за разноските, решаващият състав на съда следва да определи минимално възнаграждение за всеки иск по отделно, след което, вече определените минимални възнаграждения следва да се съберат.

Съобразявайки, както действащата нормативна уредба, така и актуалната практика на ВКС и предвид изхода на първоинстанционното производство – предявените два иска са уважени, настоящият състав намира, че на адвоката на ищцовата страна, предоставил безплатно правна помощ, следва да се изплати възнаграждение за всеки отделен иск в претендирания размер от по 400 лева или общо сумата от 800 лева.

Следва да се подчертае на страните, че Окръжен съд - В. е запознат с практиката на СЕС по отношение на обвързаността на съда с НМРАВ, както и че не намира делото за сложно от фактическа и правна страна. Въпреки това и съобразно житейската логика счита, че се дължи адвокатски хонорар и за двата иска. Причината за това е възможността на ищеца да предяви двата иска в две отделни производства, като по този начин изобщо се избегне и настоящия спор.

Предвид горното, обжалваното определение, с което по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на още 3 едно адвокатско възнаграждение, следва да се отмени. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за втория предявен иск в размер на 400 лв.

Настоящото определение е окончателно. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и второинстанционните определения по него (чл. 274, ал. 4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1660/14.09.2023 г., постановено по гр. д. № 153/23 г. по описа на РС-В. вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 487 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 153/23 г. по описа на РС-В., като ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., Ю.К. Б. ЕООД с ЕИК: . със седалище гр. С., общ. Столична, обл.

София, да заплати на адвокат Л. А. Г. с личен № , вписан в САК, още 400 (четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е предоставил на ищцовата страна по делото за втория иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4