Определение № 29729 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29729 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110104365 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от М. Й. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

В срока за отговор е постъпила насрещна искова молба. Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, доколкото съдът след служебна справка установява, че за вземанията по процесния договор за кредит е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.04.2025 г. по ч.гр.д. 17849/2025 г., СРС, 180 св, по която няма данни да е постъпило възражение и няма данни за предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по посочената заповед за изпълнение. Тъй като не са налице данни за предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, по който може да се уважи иска до размер на чистата стойност по чл. 23 ЗПК, при установяване на недействителност на договора за кредит, предявеният насрещен иск по чл. 23 ЗПК се явява допустим. Съдебният изпълнител не може да установява размер на вземането в изпълнителния процес (с изключение на събраните в изпълнителния процес суми) и да се произнася по материалноправни възражения, той е подчинен на изпълнителното основание. В производството по иска по чл. 23 ЗПК съдът следва да вземе предвид не само получената от кредитополучателя сума и заплатената извънсъдебно сума по кредита, а и събраните в изпълнителното производство суми, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 17849/2025 г., СРС, за което съдът следва да постави служебно задача към експертизата – в този смисъл Решение по дело C-170/21 на СЕС. Освен това предявеният насрещен иск е с различен фактически състав – връщане на чистата стойност по недействителен договор, докато в производството по издаване на заповед за изпълнение се навеждат твърдения за неизпълнение на договорни задължения по заплащане на суми по действителен договор.

Страните по делото са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Доказателственото искане за изискване на заповедното производство по ч.гр.д.

1

17849/2025 г., СРС и прилагане по настоящото дело се явява ненеобходимо, тъй като между страните не е спорно обстоятелството, че заповедният съд не се е произнесъл служебно по въпроса, касаещ действителността на договора. Същото се установява и след служебно извършена справка.

Искането на ответника за допускане назначаването на съдебно-техническа експертиза следва да се отхвърли, тъй като с оглед представените доказателства по делото, в това число и договора за потребителски кредит, същото не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.

И двете страни са направили искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Поставените от ищеца въпроси за размера на усвоената сума и размера на погасените вноски, са ирелевантни по отношение на предявените от него искове за недействителност на договора. Поставеният въпрос № 3 касае безспорни между страните факти, поради което искането в тази му част не следва да бъде уважено.

Същевременно съдът съобрази, че поставеният от ответника и ищец по насрещния иск въпрос към ССчЕ касае установяването на подлежащи на доказване от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД факти, поради което следва да бъде уважен. Същевременно следва да бъде поставен допълнително въпрос към вещото лице, след извършване на справка при ЧСИ Неделчо Митев по изп. дело № ****, да отговори на въпроса налице ли са извършени погасявания на дълга свързани с договор за потребителски кредит № *** от 26.11.2023 г., в какъв размер и как са разпределени те?

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставения в отговора на исковата молба въпрос /л. 49 от делото/, както и на служебно поставен от съда въпрос: след извършване на справка при ЧСИ Неделчо Митев по изп. дело № ****, да отговори на въпроса налице ли са извършени погасявания на дълга свързани с договор за потребителски кредит № *** от 26.11.2023 г., в какъв размер и как са разпределени те?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 170 евро, вносим от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по сметка на СРС в петдневен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Н, специалност: Счетоводство и контрол, който да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза.

ОТХВЪРЛЯ искане на ищеца за изискване на ч. гр. д. 17849/2025 г., СРС, 180 с-в и прилагане по настоящото дело.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.10.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните, на които се връчи препис от 2 настоящото определение, като на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба и допълнително депозираното становище с вх.

№ 195460/18.06.2026 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 и вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № *** от 26.11.2023 г., сключен между ищеца и ответното дружество и в условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска за прогласяване на договора за нищожен, иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК – за обявяване за нищожни клаузите на чл. 7.1 от договора, с която ищецът се задължава да заплаща застрахователна премия, както и клаузите, с които са уговорени ГЛП в размер на 24,12 % и ГПР в размер на 39,97 % поради противоречието им със ЗПК.

Предявен е в условията на евентуалност и насрещен иск с правно основание чл.

23 ЗПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за осъждане на първоначалния ищец М. Й. А. да заплати сумата от 1471,73 евро – представляваща чиста стойност на сумата по договора, в случай, че същия бъде обявен за недействителен.

По първоначалните искове:

Ищцата М. Й. А. твърди, че на 26.11.2023 г. сключила с ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** от 26.11.2023 г. Договорът е сключен при следните параметри: 4300 лв. – главница, 34,12% - годишен лихвен процент, 39,97 % - ГПР, 2482,80 лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита на клиента“ и „Защита на сметките“ или общо дължима сума – 14214,17 лв. Твърди, че застраховател по посочената застраховка е „Кардиф Общо застраховане, клон България“, а кредитодателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е застрахователен посредник и ползващо се лице, като има право да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Посочва, че застрахователната премия по посочената застраховка се включва в размер на главницата и се олихвява с договорната възнаградителна лихва по договора, но на потребителя това обстоятелство не е било изяснено към датата на сключване на договора. Допълнително посочва, че няма данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от страна на кредитодателя, макар да е начислена като задължение по договора за кредит. Излага подробни доводи, че застрахователната премия е в интерес на застраховащия кредитор и е следвало да се включи в общите разходи на потребителя и при изчисляване на ГПР, а в случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен размер на ГПР в договора за кредит, като реалния размер на ГПР надвишава максималния допустим размер на ГПР. Излага съображения, че неправилното посочване на размер на ГПР води до недействителност на целия договор за потребителски кредит поради заобикаляне на правилата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочва също така, че договорът е нищожен поради неспазване на изискванията за форма по чл. 22 ЗПК – в договора за кредит няма посочен лихвен процент на ден, което гарантира реалното право на отказ на потребителя, а също така посочва, че договорът за кредит не е написан по ясен и разбираем начин, с шрифт размер 12 и договорът също така не е подписан на всяка страница. Поддържа, че независимо, че за вземанията по процесния договор за кредит съдът е издал заповед за изпълнение, след като изрично не е посочено, че съдът е изследвал за неравноправни клаузи и нищожност, е допустимо да се предяви иск за 3 недействителност на договора за кредит поради нарушаване на изискванията на ЗПК.

Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв.

В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че действително по процесния договор за кредит е сключена застраховка на плащанията, като застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР, но поддържа, че договорът е сключен по електронен път като договор от разстояние и на потребителя изрично е указано, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка и застраховането на кредита не е задължително условие за отпускане на заемната сума, но въпреки това кредитополучателят е заявил допълнителна незадължителна услуга – сключване на застраховка на кредита. Въз основа на посоченото, поддържа, че застрахователната премия не следва да се включва в общите разходи по кредита, тъй като не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че съгласно условията по договора за кредит, по всяко време кредитополучателя може да прекрати застрахователния договор с едномесечно писмено предизвестие, при което се приспада и възстановява неизползваната част от премията. Поради това застрахователната премия не е следвало да се включва към ГПР.

Поддържа, че процесният договор за кредит е изпълнен с шрифт размер 12 и вид Arial Narrow. Посочва, че макар да не е посочен размер на лихвен процент на ден, при посочен ГЛП и допускане в договора, че годината е 360 дни, то размерът на дневния лихвен процент може да бъде определен чрез елементарни аритметични изчисления с умножение на 1/360 по размер на ГЛП. Твърди, че общо заплатените суми по договора са в общ размер на 726,83 евро. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

По насрещния иск:

В срока по чл. 211, вр с чл. 131 ГПК първоначалният ответник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предявява в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на първоначалния ищец М. Й. А. да заплати сумата от 1471,73 евро – чиста стойност на предоставения кредит, в случай, че съдът обяви договора за кредит за недействителен.

Излага подробни съображения, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР. Посочва, че заплатената от ищеца сума извънсъдебно е 726,83 евро. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск М. Й. А. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения насрещен иск като недопустим, тъй като срещу длъжника има издадена заповед за изпълнение на договорно основание за дължимите суми по процесния договор за кредит, а ако съдът уважи насрещния иск ще получи втори изпълнителен лист на извъндоговорно основание по чл. 23 ЗПК, без изпълнителния лист в заповедното да е обезсилен.

Поддържа, че пред съдебния изпълнител може да се приложи служебно чл. 23 ЗПК.