Решение № 827 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501997 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 11.04.2023 г. по гр.д. № 15122/2021 г. по описа на СГС, I- 19-ти състав, е отхвърлен предявения иск от Ц. В. Р. с пр.осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за признаване за установено, че не дължи сумата от 50 279, 54 лв. – остатъчна главница, предмет на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 23105/2010 г. на СРС, 36-ти състав, като погасено по давност.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Ц. В. Р. чрез адв. К. Г. от САК с оплаквания за неправилност. Изтъква се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по част от възраженията на ищцата, както и че ответникът не е доказал валидно и изискуемо вземане, нито извършване на валидни изпълнителни действия, насочени към спиране/прекъсване на давността. Посочва се, че съдът не е взел предвид изминалият по– голям от предвидения двугодишен период от датата на образуване на изпълнителното дело до първото изпълнително действие и се твърди, че неправилно е прието, че последното изпълнително действие е извършено на 06.08.2019г. поради настъпилата вече перемпция.

Твърди се недействителност на сключените между ответника и А. Р. договори, с довод, че ищцата не е упълномощавала майка си да я представлява пред ЧСИ М. М., както и че последната не я е уведомила за извършените от нея плащания. Поддържа се възражение за наличие на неравноправни клаузи в договор за заем от 17.08.2007г. между ищцата и „Банка ДСК“, като се конкретизира, че клаузите на чл. 7, чл. 12 и чл. 14 от договора предвиждат едностранно изменение на размера на базовия лихвен процент без конкретни условия, при които може да се осъществи промяната, и че липсва възможност за кредитополучателя да прекрати договора при промяна на лихвен процент без предизвестие. Изтъква се твърдението, че всички суми, които са платени по реда на горепосочените клаузи, са заплатени без правно основание и подлежат на връщане. Сочи се процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който не е допуснал поисканата счетоводна експертиза за 1 изясняване размера на горепосочените суми. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът по чл.439 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, (като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД) чрез юрк. Т. Х., с който се сочи жалбата за неоснователна. Поддържат се възражения, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че липсва житейска и правна логика ищецът да упълномощи майка си – А. Р., ако към датата на изготвяне на пълномощното същата е страдала от заболяване, което да й пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. Оспорва се възражението на ответната страна, че е настъпила перемпция по изпълнително дело № 1747/2010г. и се въвежда твърдението, че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит, доколкото в конкретният случай клаузата, даваща право на банката да променя лихвен процент по договора, не е уговорена индивидуално, а представлява част от Общите условия за предоставяне на този вид кредити и ответницата е имала възможност да се запознае със същите.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството пред първата инстанция е било образувано по отрицателeн установителeн иск на Ц. В. Р. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД по чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи суми по изп.лист, по който е образувано изп.дело № 1747/2010г. на ЧСИ М.М., тъй като присъденото вземане е погасено по давност, която не била прекъсната с предприетите от нейната майка действия, поради липсата на надлежна представителна власт, евентуално поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършените от нея действия.

При така изтъкнатите факти и обстоятелства отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК, предявен от длъжник в изпълнителното производство за недължимост на задължението, е допустими. Той има за предмет хипотеза, в която се оспорва съществуването на вземане в изпълнителното производство, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издаден акта, послужил като изпълнителното основание.

Пред първата инстанция са били установени с писмени доказателства и не са били спорни между страните фактите относно сключен договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и ищцата Ц. В. Р. като кредитополучател, обезпечен с учредяване на ипотека по нот. дело № 369/2007г. на нотариус С. Д. върху собствен на кредитополучателя недвижим имот в гр.София.

Изяснява се също, че ответникът е обосновал материалната си легитимация по силата на договор от 29.12.2011г., сключен с „Банка ДСК'" ЕАД, по силата на който е придобил процесното вземане, за което длъжникът е бил уведомен на осн. чл. 99 ЗЗД. По отношение на тези изводи не въведени оплаквания с жалбата и с оглед нормата на чл. 269 ГПК, този въпрос е извън обсега на въззивен контрол и за него се запазва ефектът на първоинстанционното решение.

Не е спорно на следващо място, че поради забава в плащанията, кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23105/2010г. по описа на СРС и по негова молба е образувано изпълнително дело № 1747/2010г. по описа на ЧСИ М. М., с p e r. № 786 на КЧСИ. Видно от приложеното изпълнително дело е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата Ц. Р. на 12.10.2010г., и поради неподаване на възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на 26.10.2010г. По силата на влязлата в сила заповед за 2 незабавно изпълнение ищцата Р. е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД сумите 64 820,96лв –главница, ведно със законната лихва от 19.05.2010г., 6 168,14лв – лихва за забава за периода 27.05.2009г-18.05.2010г и държавна такса в размер на 1419,78лв.

С влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, независимо в коя от хипотезите на чл.416 от ГПК (неподадено в срок или оттеглено възражение на длъжника; влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането) всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. При настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение, по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника (респ. от неговите наследници) по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. По тази причина и всички доводи в исковата молба, поддържани като оплаквания в жалбата против наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем или против размера на задълженията, обосновани с неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, вече са преклудирани, защото по реда на ГПК /от 01.03.2008г./ заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, когато са влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./.

Извън посоченото за пълнота на изложението следва да се отбележи, че оплакванията за нищожност на клаузите по чл.7, чл.12 и чл.14 от договора, не са и основателни, като видно от констатациите на изслушаната пред настоящата инстанция счетоводна експертиза, лихвеният процент е променян в посока намаление и в този смисъл не се е стигнало до нарушаване правата на кредитополучателя.

От посоченото следва, че в обема на защита по чл.439 ал.2 ГПК се включват тези факти, които са възникнали след влизане в сила на заповедта за изпълнение и конкретно с оглед на заявеното в исковата молба правопогасяващо основание настъпили ли са последиците на погасителната давност спрямо спорните задължения.

Като установени с влезли в сила заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за процесните вземания е приложима общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която се прекъсва на осн. чл. 116 б. „в” от ЗЗД с предприемане на действия по принудително изпълнение.

От фактическа страна се установява, че по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия - на 09.08.2010г. вписана възбрана на ипотекирания имот; на 30.11.2010г. – опис; на 23.12.2010г. длъжникът Ц. Р. депозира молба при ЧСИ М., с която признава дълга и иска намаляване на размера му по изпълнителното дело, поради извършвани плащания по сметка на тогавашния кредитор „Банка ДСК'' АД, в последствие делото е спряно на 04.02.2011г и възобновено на 02.08.2013г. с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 12.09.2014г. е подадена молба за публична продан на ипотекирания имот, като такава е насрочена за периода 05.12.2014г. - 05.01.2015г.

Изпълнителното дело отново е спряно на 23.12.2014г. поради сключено извънсъдебно споразумение с новия взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД във връзка с което са постъпвали ежемесечни плащания в периода от 26.11.2015г. - 06.08.2019г.

С оглед на идентично установените факти, са правилни изводите на първата инстанция, обосновани с разясненията в ТР 2/2015г, че по изпълнителното дело са извършвани регулярно същински изпълнителни действия, с времеви интервал, който не превишава 2 години, за да се приеме, че е настъпила перемпция. Извън посоченото настоящият състав споделя становището в решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020г., ГК на IV-mo отделение на ВКС, в което е даден отговор, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело, и че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е задължението на съдебния изпълнител да образува ново отделно изпълнително дело, поради прекратяване на старото изп. дело по право. В този 3 смисъл са и т.1 и т.3 към предстоящото тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, застъпващо тезата, че перемцията е правно ирелевантна по отношение на погасителната давност, която се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, дори ако е настъпила перемпция. Именно затова релевираните доводи за настъпила перемция са правно ирелевантни към предмета на производството.

По въпроса тече ли погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително разрешение в ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, уеднаквяващо съществувалата преди приемането му противоречива практика на ВКС, според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Това задължително разрешение следва да бъде съобразено по настоящото дело.

Предвид казаното и отнесено към настоящия спор, давността е спряла да тече от 23.07.2010г. до 26.06.2015г. Ето защо периодът, който следва да бъде проверен е от 26.06.2015г. до депозиране на иска – 17.12.2021г.

Верни фактически са доводите в жалбата, че в рамките на изследвания период, последното удостоверено от съдебния изпълнител изпълнително действие е от 01.11.2016г., но в този период /26.11.2015г. - 06.08.2019г./ са извършвани регулярно плащания по дълга, последното от които на 06.08.2019г. Действително постоянната и непротиворечива съдебна практика приема, че признание с последиците на чл. 116 б. „а“ ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо непогасената му част. Признание на дълга, обаче по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД представлява подписаното на 23.12.2014г споразумение и анекс към него от 18.11.2016г. Видно от представените писмени доказателства е, че между „ОТП Факторинг България" ЕАД като кредитор и Ц. Р. като длъжник (чрез пълномощника й А. К.