Решение № 158 от 14.04.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Л., 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310102334 по описа за 2021 година

След отмяна на определение за прекратяване на производството в частта за установяване право на собственост по отношение на Община У. върху изпълнени в имот № ******** сгради с идентификатори ********.1 и ********.2, делото е върнато за разглеждане по същество.

В хода по същество ищецът се представлява от адв. С., която излага становище за основателност на претенцията за установяване право на собственост върху изпълнени сгради в поземлен имот и заявява искане за присъждане на разноски съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът се представлява по делото от адв. П., който по същество завява, че доверителят му не е собственик на имота и в тази връзка поддържа не следва да му се възлага заплащането на разноски.

За да се произнесе по исканията, по които висящността са спора е запасена, съдът съобрази следното:

В решение от 09.05.2023 г. съдът е приел, че ищецът е родена в процесния имот, там е живяла с родителите си, след което се установила в гр.

Л.. След установяването й в Л. имота са продължили да ползват до смъртта си нейните родители, вкл. изпълнената жилищна сграда на един етаж и 1 двуетажна стопанска сграда. След смъртта на баща й (бащата на ищеца е починал на починал на ******** г., според представено по делото удостоверение за наследниците му) Ц. е декларирала пред общинската администрация имота и изпълнените в него жилищна и стопанска града. В декларацията тя е посочила, че сградите са построени през 1940 г. Според заключението на вещото лице геодезист единственият стар план, в който е нанесен процесния имот, е едромащабна топографска карта от 1962 г., с мащаб 1:5000, като в нея са отразени и двете сгради, които съществуват на терен. Ищецът поддържала сградите, а земята ползвала за отглеждане на зеленчуци. Към момента тя само посещава имота и заплаща задълженията във връзка с него.

В представите по делото удостоверения от Община У. и областен управител Л. е удостоверено, че изпълнените в имота сгради не са актувани като общински и държавни.

При тези данни и съобразявайки обстоятелството, че ищецът с влязло в сила решение е признат за собственик по отношение на ответника на реална част от поземлен имот № ********, съгласно действащата КК на с. С., м. „Г.“, заключена между точки 2, 1, 17, 16, 15, 14, 13, 11, 10, 6 и 5, отразена на комбинирана скица от вещото лице върху която попадат и процесните сгради, съдът приема за доказана претенцията за установява право на собственост върху тях.

Постройките са изпълнени от наследодателите на ищеца, които приживе са си служили с тях съобразно предназначението им. На терен те са били изпълни към 1962 г., тъй като са отразени в едромащабна топографска карта от същата година. Владението върху тя е било явно и в годините то не е оспорвано от трети лица, вкл. от ответника. След смъртта на наследодателя на ищеца тя ги е декларирала пред общинската администрация и е заплащала задълженията както за тях. Обстоятелството, че община е записала имота, за който е подадена декларацията, на друг административен адрес, не дава основани да се заключи, че ищецът не се е считал за собственик именно на процесния имот и изпълнените в него постройки.

Правата върху двете постройки (жилищна и стопанска) не са оспорени от ответника извън процеса, като както той, така и държавата в лицето на областния управител, са удостоверели, че те не актувани като общински ли 2 държавни. В хода на производството ответникът не е оспорил правата на ищеца върху сградите.

По изложените съображения съдът намира, че в хода на производството ищецът е доказал, че е собственик по силата на упражняване от наследодателите му давностно владение върху процесните сгради, поради което и претенцията му по отношение на тях следва бъде уважена.

Ищецът е заявил искане за разноски. При постановяване на решението относно собствеността върху процесния поземлени имот съдът е възложил изцяло на ответната заплащането на сторените разноски. По делото няма данни след отмяна на определението за прекратяване на производството по отношение на сградите, изпълнени в имота, ищецът да е сторил разноски, които, според изхода на спора, да се възложат на ответника. По тези съображения искането за разноски следва да се отхвърли.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община У., представлявана от кмета С. ЙО. П., с адрес: гр. У., обл. Л., ул. „С.“ № 1, че С.

Х. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. У., ул. „П. С. Г.“ № 12 е собственик по силата на упражнявано от наследодателите й давностно владение върху сгради с идентификатори ********.1 и ********.2, изпълнени в реална част от поземлени имот № ********, съгласно действащата КК на с. С., м. „Г.“, заключена между точки 2, 1, 17, 16, 15, 14, 13, 11, 10, 6 и 5, отразена на комбинирана скица от вещото лице на л. 105 от делото, неразделна част от решение № 165/09.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2334/2021 г. на Районен съд Л..

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Х. Ц., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчване препис от него, пред Окръжен съд Л..

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________ 3

4