Решение № 891 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330108628 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против П. Г. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в....., ИТН ..., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 200,72 лева през периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г, която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 18,63 лева - лихва за периода 02.07.2020 г. – 22.03.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2194/24.03.2022 г. по ч.гр.д. № 4084/22 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – наличието на договорно правоотношение между страните; качеството на потребител/клиент на ответника за 1 исковия период; да е извършвана проверка на всеки 2 години на общия топломер, преминал съответните метрологични проверки за целия процесен период; коректността на отчитането и формирането на търсените суми, както и на дяловото разпределение на ТЕ и количеството на доставена такава. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в който е отразено, че задълженията са за сградна инсталация и услуга разпределение.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Възраженията в ОИМ в обратна насока не се споделят.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ....

Видно от представения НА за дарение на НИ, както и от декларацията по чл. 14 ЗМДТ – подадена от ответника, същият е собственик на 4/6 ид.ч. от имота. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. Противното, освен изложените мотиви, би довело и до роене на процеси, което според настоящия състав не съответства на целта и смисъла на закона, предвид и откритата партида на ответника като собственик и потребител на услугите. С оглед изложеното, съдът приема, че именно той има качеството на клиент на ЕВН, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ищеца.

2

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за сградна инсталация. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ.

Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката.

Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Технологичните разходи в размер на 16,561413 MWh са за сметка на ЕВН. През процесния период имотът се е водил необитаем в архивите на „Нелбо“ ЕАД и начисления за потребено кол. ТЕ за отопление и БГВ не е било начислявано, съответно – не са прилагани и изискванията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси, неоспорено от страните.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ответникът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията.

Неоснователни са оспорванията относно изправността на уредите и тяхната проверка, предвид заключението на СТЕ и представените писмени документи от ищеца в тази връзка, неоспорени /л.70-74 – протоколи за извършени проверки на СТИ; свидетелства за проверка/.

В случая вещото лице е категорично, че през процесния период абонатната 3 станция, обслужваща сградата, в която се намира обектът, е работила и доставяла на абонатите необходимата им топлинна енергия за отопление. Дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва чрез средство за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер /чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е установена. Едновременно с това не са налице данни за отклонения от нормативните и технически изисквания на специалните закони, уреждащи материята за доставка на топлинна енергия и нейното начисление.

Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти идентична на посочената, от която следва, че – дори и при прекратено топлоподаване, клиентите в сграда – ЕС, остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже плащане на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата /Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.