Решение № 63 от 28.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Карлово, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101653 по описа за 2023 година

Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „С.К.“ ООД твърди, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е в изпълнение на дадени указания по ч.гр.д. № 759/2023г. по описа на КрлРС. Лицето Л. М. М. е отправило искане за сключване на договор за заем между него и „С.К.“ ООД. Искането е попълнено собственоръчно от заемателя посредством сайта на Заемодателя https://credirect.bg. Договорът за заем се сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С.К.“ ООД.

1

„С.К.“ ООД изпраща на посочената от заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“, съгласно Общите условия, заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и то при условията, при които последните му били предоставени.

Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система.

Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем, като изпраща на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 672162, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (01.03.2022г.) и ставал задължителен и за двете страни. Всички действия на потребителя можели да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Длъжникът не е погасил задълженията си по заема. Предвид изложеното, ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 759/2023г. Районен съд - К. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 от ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.

От правна страна твърди следното: между страните имало валиден договор, съгласно който заемодателят - „С.К.“ ООД е изплатил на заемателя Л. М. М., заемната сума, а от своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок, съгласно уговореното. Сумата била получена от клиента на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта.

Налице е неизпълнение на задълженията на длъжника. От това произтичал и правният интерес на дружеството да депозира срещу същия заявление по чл.

2

410 от ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск за дължите суми. Ако длъжникът не изпълни задължението си, какъвто бил настоящият случай, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл. 86 от ЗЗД от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението. С допълнителна молба уточнява, че длъжникът е извършил плащане в хода на заповедното производство, с което е погасил част от задължението си за главница в размер на 678 лева. В настоящото производство претендира непогасената главница от 122 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – главница от 122.00 лв., дължима и неплатена по договор за паричен заем № 643126 от 01.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 759/2023г. по описа на Районен съд - К. до окончателното изпълнение на задължението.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Л. М. М. възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба сума. Счита, че Договор за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно - потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намигат приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни 3 правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр.д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.

„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност...“ Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен,доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума.

Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 4 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С преюдициално заключение по дело С-453Д0 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителен размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че не е изпълнено и изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 759/2023г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 27.04.2023г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника по реда на чл.410 от ГПК.

Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 401/02.05.2023г. за следните суми: 800.00 лв. – главница по Договор за потребителски заем № 643126 от 01.03.2022г.;

5

94.54 лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.03.2022г. до 01.08.2022г.; 86.88 лв. – представляваща договорна неустойка, дължима за периода от 01.03.2022г. до 01.08.2022г.; 80.22 лв. – законна лихва, дължима за периода от 01.05.2022г. до 01.04.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.04.2023г. до окончателно погасяване на дълга, както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.

Видно от приложения неподписан договор за предоставяне на кредит от разстояние № 672162 от 01.03.2022г. е, че въз основа на същия, ищецът „С.К.“ ООД се задължил да предостави на ответника Л. М. М. сума в заем, равняваща се на 800.00 лв., а последният да върне общата сума в размер на 894.54 лева, като посочената сума следвало да бъде заплатена на 5 месечни вноски. Размерът на едната вноска възлиза на 26.70 лева, а на останалите 4 вноски – всяка от по 216.96 лева. Датата на първото плащане е 01.04.2022г., а датата но последното плащане е 01.08.2022г.