Решение № 7604 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7604 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100502415 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК .

Образувано е по повод въззивна жалба на „Балкам Груп“ ООД, ищец в първоинстанционното производство, представлявано от адв. Д. Ц., срещу Решение №139/06.01.2025 г., постановено по гр. д. №20511/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от „Балкам груп“ ООД, ЕИК 202680807, срещу „Макена 2019“ ЕООД, ЕИК 204558830 и В. Б. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева, представляваща дължима неустойка съгласно чл. 14 от Договор за заем за послужване на движими вещи с рег. № 10 000/29.11.2018 г., ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева, платена на отпаднало основание поради прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора. Въззивникът поддържа, че единственият мотив на решаващият състав да отхвърли предявените искове е, че по делото не са ангажирани доказателства договорът да е предсрочно 1 прекратен, поради което не била реализирана нито една от основните предпоставки, необходими за уважаването на главния, респективно евентуалния иск, което заключение било неправилност. Излага, че на 29.11.2018 г. между „Балкам Груп“ ЕООД (с настояща фирма „Балкам Груп“ ООД, „М.-В.Б.“ ЕООД (с настояща фирма „Макена 2019“ ЕООД като ползвател, и В. Б. В. като солидарен длъжник на ползвателя бил сключен договор с натериална заверка на подписите. По силата на контракта въззивникът бил предоставил на „М.-В.Б.“ ЕООД безвъзмездно за временно ползване движими вещи, свързани продажбата на кафе, подробно описани в чл. 1 от договора. Въззивникът твърди, че договорът бил сключен за срок от 30 месеца, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е закупил минимално количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването им. Съгласно чл. 4, т. 9 ползвателят бил длъжен да закупува ежемесечно еднократно или на части 10 кг или общо 300 кг за целия срок на договора- кафе на зърна, както и 2000 бр. месечно или общо за целия срок на договора 60 000 бр. кафе капсули.

Между страните били уговорено, че „Балкам Груп“ ЕООД възлага срещу възнаграждение ползвателят на машините да рекламира стоките от ценовата листа. В изпълнение на това свое задължение въззивникът заплатил уговореното възнаграждение в размер на 10 000 лв. По силата на постигнатото между страните съгласие, при настъпване на предсрочно прекратяване по вина на ползвателят и неизпълнение на задължението за осъществяване на реклама, същият дължи неустойка в размер на заплатеното му авансово възнаграждение. Въззивникът излага, че на 29.11.2018 г. е предал на ползвателя договорените движими вещи, както и рекламни материали, а на 22.01.2019 г. заплатил авансово рекламното възнаграждение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава от седем календарни дни за изпълнение на задълженията си по договора поради незакупуване на договорените количества кафе. Незакупуването на кафе, от своя страна, водело да неизпълнение на задължението за реклама на същото, като независимо от проведените между страните разговори, ползвателят ясно заявил, че няма намерение да изпълнение да закупи минималното договорено количество кафе. Въззивникът твърди, че с исковата молба е отправил изявление за едностранно прекратяване на договора, което действие не било съобразено от районния съд при постановяване на решението. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемите страни „Макена 2019“ ЕООД и В. Б. В..

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, 2 поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран субективно и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, от които главен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД, предявен от „Балкам Груп“ ООД срещу „Макена 2019“ ЕООД и В. В. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 14 от сключения между страните договор от 29.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2023 г.- датата на подаване на исковата молба, и евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща авансово заплатено възнаграждение, чието основание за задържане е отпаднало поради прекратяване на договора.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от В. В., с който исковете са оспорени, като ответникът е релевирал възражения за изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД, както и за погасяване по давност на предявеното вземане. Твърди, че връчването на исковата молба разбира, че „М.-В.Б.“ ЕООД е прехвърлено на трето лице и се е със сегашна фирма „Макена 2019“ ЕООД, поради което счита, че не отговаря за поетите от дружеството задължения.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е бил предсрочно прекратен, поради което предявените главен и евентуален иск се явяват неоснователни.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

На първо място, с оглед установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

3

Респективно пред настоящата съдебна инстанция не се спори относно фактите, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен валиден договор, по силата на който „Балкам груп“ ООД е поел задължение да предостави безвъзмездно на ползвателя „Макена 2019“ ЕООД за временно ползване кафемашина, кафемелачка и кафемашина ПОД, срещу насрещно задължение на ползвателя да закупува ежемесечно определено количество кафе /кафе „Spetema Plaltinum Esspresso Bar зърна - 1 кг“- 10 кг месечно или общо за целия срок на договора - 300 кг.; Spetema Pod (различии видове) - 2000 броя месечно или общо за целия срок на договора 60 000 броя/. От сключения между страните договор се установява, че страните са се съгласили ползвателят да рекламира закупуваното от него кафе, като за тази дейност получава еднократно възнаграждение в размер на 10 000 лв. Установява се, че в чл. 14 е уговорена неустоечна клауза за неизпълнение на задължението за рекламиране на стоките, като при предсрочно прекратяване на договора, ползвателят дължи неустойка в размер на полученото от него възнаграждение. От уреденото в чл. 15 от договора се установява, че за поетите от ползвателя задължения по договора солидарно задължен за изпълнението им се явява В. Б. В..

Не се спори, а и от представения Предавателен-приемателен протокол към договор от 29.11.2018 г. се установява, че движимите вещи са били предадени на ползвателя. От приетото преводно нареждане се установява, че на 22.01.2019 г. „Балкам Груп“ ООД е превело по Б. сметка на „М.-В.Б.“ ЕООД (с настояща фирма „Макена 2019“ ЕООД) сумата от 10 000 лв.

От приетото по делото заключение по назначената и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обосновано, пълно и компетентно изготвено, се установява, че за периода 29.11.2018 г. - 20.04.2023 г. ищецът е издал и осчетоводил доставки на стоки /кафе и други продукти/ към „М.-В. Б.“ ЕООД на обща стойност 6 981,72 лв. с ДДС. За всяка доставка е издавана фактура, която е заплащана в брой на датата на нейното издаване. За периода 29.11.2018 г. - 20.04.2023 г. се констатират извършени доставки на продукти за 32 непоредни месеца с прекъсване между тях. Обобщения брой на фактурираните стоки е както следва: кафе Spetema pod - 14151 бр., кафе Spetema зърна 1 кг. - 12 бр., други кафе придружаващи стоки - 57 бр.

Установява се, че последната доставка на стоки- кафе на зърна и кафе на капсули е осъществена на 12.04.2023 г.

Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Уговорената в сключения договор възможност за 4

„предсрочно прекратяване“ възниква при неизпълнение задълженията на насрещната страна, поради което съдът намира, че в съдържанието на сделката е използван термина прекратяване, но се касае за условия за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Предвид спецификата на конкратка, който се характеризира с периодиочност на изпълнението на основните по него задължения- закупуване на определени количества стоки и тяхната доставка, то следва да се приеме, че развалянето на договора има действие занапред, а няма обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни; 3. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора.