Определение № 260704 от 07.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№260704 гр.Пловдив 07.12.2020 г.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР

ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдията

Р.Андреева ч.гр.д.№ 2698/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3

ГПК.

Постъпила е частна жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.В.А.В., САК против определение № 261707 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 21129/2019 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с-в, с което е оставено без уважение искането му в молба от 06.10.2020 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 260512/23.09.2020 г. в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба П.А.Ч. чрез адв. С.П. е взела становище за нейната неоснователност.

Претендира за разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х гр. с-в, като разгледа делото намери следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С исковата молба ищцата П.А.Ч. е поискала установяване недължимост на процесната сума от 160 лв., вземането за която ответникът е придобил по силата на договор за цесия от 21.12.2017 г. и представляващо месечни такси и неустойки за периода м.март- м.април 2007 г. и м.април – декември 2008 г., дължими по силата на договор от 2005 г., сключен между ищцата и „Мобилтел“ ЕАД. В исковата си молба ищцата се е позовала както на липсата на валидно договорно правоотношение с ответника, така и на изтекла в нейна полза погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал иска, помолил е да се постанови решение при признание на иска, като е направил претенция за заплащане на разноски за производството.

С

Решение № 260512/23.09.2020 г. по гр.д.№ 21129/2019 г. ПРС е уважил предявеният от ищеца П.А.Ч. отрицателен установителен иск против „С.Г.Груп“ ЕАД за установяване недължимост на парична сума, поради липсата на валидно договорно правоотношение, респективно поради изтекла погасителна давност и е осъдил ответника „С.Г.Груп“ООД на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 550 лв.

С молба от 06.10.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е поискал съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като всички разноски да се възложат върху ищцата и същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата си ответникът се е позовал на направеното признание на иска, като е заявил, че не е изпращал покана до длъжника за плащане на сумата, а дори и да е изпращал такава, сама по себе си поканата не е повод за образуване на исковото производство.

С обжалваното определение ПРС е остави молбата без уважение, като е приел, че не са налице изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, предвид поведението преди процеса и претендирането на сумата.

С частната жалба се поддържа, че извънсъдебната покана до длъжника, който се е позовал на погасителна давност, не е повод за завеждане на делото, доколкото кредиторът не се е снабдил с изпълнителен титул, а до дело не би се стигнало, ако длъжникът беше направил извънсъдебно изявление, че не дължи исковата сума.

Съдът в настоящия съдебен състав намира така направените възражения за неоснователни.

Съгл. чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.

Видно от доказателствата по делото, преди завеждане на делото ответникът е уведомил длъжника П.Ч., че с предходно писмо последната е била уведомена, че задължението и към „Мобилтел“ ЕАД /А1/ му е прехвърлено с договор за цесия, като въпреки направеното уведомление плащане от нейна страна не е направено. Уведомена е, че при липсата на заинтересованост от нейна страна с тази покана се изчерпват възможностите за извънсъдебно събиране на дължимата от нея сума, поради което дружеството ще пристъпи към образуване на гражданско дело, а в тежест на длъжника ще бъдат възложени съдебните разноски по воденето на делото – държавни такси и адвокатски хонорари, както и разноски за съдебен изпълнител.

Съдът приема, че с това си поведение – изпращане на повторна покана за плащане с предупреждение за предприемане на съдебна процедура, възлагане на разноски и принудително изпълнение, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а ищцата не е разполагала с друг път за защита на интересите си. Не е налице една от предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, поради което и предвид уважаването на иска в тежест на ответника, въпреки направеното признание, следва да се възложат направените от ищцата съдебни разноски.

Ето защо съдът приема обжалваното определение за правилно, а частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.

С оглед неоснователността на частната жалба, частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба направените разноски в размер на 360 лв.за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д

Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ********* против определение № 261707 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 21129/2019 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с-в, с което е оставено без уважение искането му в молба от 06.10.2020 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 260512/23.09.2020 г. в частта за разноските.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“

ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“ № 150 да заплати на П.А.Ч. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. - направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: