Решение № 76 от 10.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000681 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е на 11.08.2025г. въззивна жалба от Т. Д. У. с ЕГН ********** против Решение № 325 от 11.07.2025г.,постановено по т.д. № 98/2023г. по описа на ОС гр. Пловдив, 16- ти с.състав в ЧАСТТА с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 29 920 лв., дължима по ф-ра 1049/08.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.02.2023г. до окончателното плащане и ведно със сумата 9 167,97 леваобезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2020г, до 19.02.2013г., както и да му заплати сумата 82 840 лева, дължима по ф-ра № 1050/22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.02.2023г. до окончателното плащане и ведно със сумата в размер на 25 383,54 лева-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2020г. до 19.02.2023г.,както и сумата в размер на 16 862,40 лева, представляващи ДТ и разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, като са допуснати от съда нарушения на материалния и процесуален закон. На първо място се твърди, че вземането на ищеца е било погасено с изтичане на общата 5-годишната давност, като първоинстанционният съд не се е съобразил с това правно статукво. Счита се, че не е налице прекъсване на давността. Поради това и се 1 твърди от жалбоподателя, че е налице недопустимо производство, което е следвало да се прекрати. Наред с това се счита, че искът е останал недоказан и изводите на съда са протИ.речиви. Не е налице изявление за признаване на целия дълг от ответника и същият не е положил подписа си върху нито една от процесните фактури, съставени от лицето М.Г., както и върху бетоновия дневник без посочена дата в него, съставен от инж. Д.П.Г.. Възразява се против изводите на съда относно разпита на свидетели и съдържанието на В.

СГЕ. От съдържанието на жалбата може да се извлече и извода, че жалбоподателят оспорва да е приемал работата, за да възникне задължение за заплащане цената на изработеното. Правят се възражения по приемането заключението по назначената СТЕ в отсъствие пълномощниците на ответника и направени от съда процесуални нарушения в тази посока. Поради всичко изложено се моли да се постанови от настоящия съд решение с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Ответникът по въззивната жалба „РИВАС“ ООД с ЕИК 825194880 взема становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е законосъобразно, обосновано и правилно. Твърди се, че въпроса по наличието на давностен срок касае основателността на иска, а не е и неговата допустимост, както и, че на практика давността е започнала да тече от приемането на работата от възложителя с подписване на процесните фактури.

Счита се, че не е налице изтекла погасителна давност относно манифестираните вземания. На следващо място се посочва, че в отговора на ИМ ответникът не е оспорвал подписването на процесната сделка. Това е сторено с отговора на ДИМ поради което и се счита за преклудирано процесуално действие. Оспорват се направените изводи в жалбата за протИ.речия в изложените мотиви на атакуваното съдебно решение.

Обосновава се актуалност на двете заключения по назначените СГЕ, тъй като се касае за използван различен сравнителен материал.

Също така е постъпила и въззивна частна жалба от Т. Д. У. с ЕГН ********** против определение № 1417 от 07.10.2025г., постановено по т.д.

№ 98/2023г. по описа на ОС гр. Пловдив, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Т. Д. У., чрез пълномощник адв.К. Т., за изменени в частта му относно разноските на решение №325 от 11.07.2025 г., постановено по т.д.№98/2023 г. на ОС Пловдив. Твърди се, че определението е неправилно и необосновано, като са налице предпоставките за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. Поради това се моли да се отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът по въззивната частна жалба „РИВАС“ ООД с ЕИК 825194880 взема становище, че същата е неоснователна, а постановеното определение е обосновано и правилно.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Пред първата инстанция са предявени от „РИВАС“ООД, гр.Пловдив, ул.,,Александър Пеев“ №13, ЕИК 825194880, представлявано от Д.П.Г., 2 осъдителни искове въз основа на налично правоотношение по договор за изработка за заплащане на остатъчната цена. Твърди се, че предметът на дейност на ищеца е строителство на сгради. Твърди, че на 08.03.2017 г. между страните е сключен договор за строителство с предмет премахване на старо строителство и реализиране на ново в имот с административен адрес с.Х. ул.“**, което строителство да се реализира в съответствие с одобрените административни разрешения и архитектурен проект. При сключване на договора за имота е издадено разрешение за строеж от 03.02.2017 г., влязло в сила на 06.07.2017г. Твърди, че в договора е уговорено възнаграждение в общ размер 197 760 лв., в т.ч. 97 920 лв. за грубия строеж и 99 840 лв. за довършителни раоти, описани подробно в две оферти, неразделна част от договора. Уговорено е авансово плащане в размер 20 000 лв. при започване на възложените СМР; 20 000 лв. - дължими след направа на плоча на първи етаж;

20 000 лв. - след плоча на втори етаж; 37 920 лв. - при направа на покрива; и 99 840 лв. - дължими след изпълнение на довършителните работи, ел. и ВиКинсталации и вертикална планировка. Ищецът твърди, че е изпълнил възложените с договора СМР в съответствие с издаденото разрешение за строеж и одобрени проекти. Строителството е започнало на 25.04.2017 г., с което е станала дължима първата вноска в размер 20 000 лв. На 06.07.2017г. е удостоверено изпълнението на основите, вкл.плоча над първи етаж, с което е дължима В.та вноска. На 19.08.2017 г. е удостоверено изпълнението на плоча над втория етаж, с което е дължима третата вноска от 20 000 лв. На 20.09.2017 г. е удостоверено изпълнението на покрива на сградата, с което е настъпил падежът за плащане на вноската в размер 37 920 лв. Съответно с актове обр.12, изброени в исковата молба, последният от които издаден на 07.06.2018 г., е удостоверено изпълнението на довършителните работи, с което е станала дължима и последната вноска в размер 99 840 лв. Ищецът като изпълнител е издал три фактури, както следва: ф-ра №1034/19.12.2017 г. за сумата 60 000 лв.

(включваща авансово плащане и възнаграждението, дължимо за изграждане на първи и втори етаж), ф-ра №1049/08.08.2019 г. за сумата 37 920 лв.

(дължима след направа на покрив) и ф-ра №1050/22.08.2019 г. за сумата 99 840 лв. (стойност на довършителните работи). Ответникът е заплатил общо 85 000 лв., с което е погасил изцяло задължението си по първата фактура и частично задълженията по останалите две. Ответникът е заплатил частично сумата 8 000 лв. по ф-ра №1049/08.08.2019 г. и остава да дължи по същата фактура още 3

29 920 лв. Извършил е частично плащане и по ф-ра №1050/22.08.2019 г. в общ размер 17 000 лв., след което дължи по нея още 82 840 лв. Твърди се, че фактурите са получени лично от ответника и са подписани от него в деня на издаването им. Дължимият от ответника остатък от възнаграждението за извършеното строителство е в общ размер 112 760 лв. От датата на издаване на всяка една фактура, която според ищеца има характер на покана за плащане, ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва до окончателното плащане на дължимото възнаграждение. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 29 920 лв. - дължим остатък по ф-ра №1049/08.08.2019 г., ведно с лихва за забава за периода от 08.08.2019 г. до 20.02.2023 г. в размер 10 807,25 лв. и ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата 82 840 лв. дължим остатък по ф-ра №1050/22.08.2019 г., ведно със законна лихва от 22.08.2019 г. до 20.02.2023 г. в размер 29 600 лв. и ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Т. Д. У., ЕГН **********, от с.Х. обл.П, ул.“В.“ №**, оспорва исковете. Оспорва истинността на представените от ищеца ф-ра №1049/08.08.2019 г. и ф-ра №1050/22.08.2019 г. досежно положения за получател по фактурите подпис, като поддържа, че подписът не е положен от него. Поддържа, че не е подписвал фактурите, не ги е и получавал, преди да получи препис от настоящата искова молба, към която са приложени. По същия начин се оспорва истинността и на представения от ищцовата страна документ, озаглавен „бетонов дневник“ на л.42. Възразява също така, че за процесния строеж не е съставен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа, поради което поддържа, че не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане за неплатено възнаграждение.

Оспорва извършването от ищеца на всички СМР и довършителни работи по договора за строителство и по актовете и протоколите, цитирани в исковата молба. Евентуално прави възражение за давност, като поддържа, че вземането е падежирало с фактическото извършване на СМР, удостоверено със съответните актове. Вземането по ф-ра №1049/08.08.2019 г. е изискуемо от 20.09.2017 г., когато е съставен акт за приемане на СМР по нива и елементи на строителната конструкция обр.7/20.09.2017 г. Считано от този момент до 4 датата на исковата молба са изтекли повече от 5 години. Изтъква се, че не са настъпили основания за прекъсване на давността, в частност извършеното частично плащане не е такова основание, тъй като то съставлява признание на дълга само по отношение платеното. С погасяване на главното вземане по фра №1049/08.08.2019 г. е погасено и акцесорното за мораторно обезщетение, евентуално се възразява, че давността на последното е 3-годишна, като тригодишна давност е изтекла и по отношение вземането за мораторно обезщетение по ф-ра №1050/22.08.2019 г. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнителна искова молба ищецът уточнява, че разрешението за строеж на процесната сграда е издадено на името на три лица, сред които и ответникът, като тримата са съсобственици на имота. В качеството си на собственици, тримата са „възложители“ по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ и за това фигурират като такива в актовете и протоколите, съставени в хода на строителството. В проекта на договора за строителство същите три лица фигурират като възложители, но договорът е подписан само от ответника, тъй като само той е възложил на ищеца да извърши цялостното строителство на обекта. Останалите двама съсобственици нямат правоотношения с ищеца. При сключване на процесния договор за строителство ответникът е действал в лично качество, а не като представител на останалите двама собственици, като се е задължил лично и изцяло да заплати уговореното в договора възнаграждение.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява, че не е подписвал договора за строителство от 08.03.2017 г. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба, че плащането не съставлява признаване на дълга по отношение непрестираната част. Поддържа възражението, че вземанията са с ненастъпил падеж поради липса на съставена заповедна книга за строежа и констативен акт за установяване годността за приемане на същия. В тази връзка се възразява, че представената от ищеца с допълнителната искова молба заповедна книга е с липсващи задължителни реквизити и няма доказателствена стойност. Изтъква, че надлежно съставената заповедна книга е условие за снабдяване със сочените от ищцовата страна протоколи за измерване на ел.инсталацията на сградата и за заснемане от геодезист и нанасяне на сградата в кадастъра. Поддържат се и останалите възражения в отговора на исковата молба.