Определение № 3169 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3169 гр. Варна, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. Р. Р., в качеството му на пълномощник на Е. П. П., ЕГН **********, против постановено определение № 5913/ 07.05.2025 г. по гр. дело № 13352/ 2024 г. по описа на Районен съд- Варна. С обжалвания съдебен акт е уважено искането на насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София за изменение в частта за разноските на решение № 814/ 07.03.2025 г., като присъдените 1200.00 лева за предоставена безплатна адвокатска правна помощ на ищеца са намалени на 600.00 лева.

С подадената частната жалба се прави възражение за недопустимост на проведеното производство, в евентуалност се твърди, че постановеният първоинстанционен акт е неправилен в своята цялост. Поддържа се, че поради липсата на изразено становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на насрещната страна до приключване на съдебното производство пред Районен съд- Варна, последващото възражение с молбата по чл. 248 ГПК е недопустимо поради настъпила преклузия. Също така се сочи, че се дължи възнаграждение за всеки един от обективно съединените искове, тъй като не е налице идентичност на свършената работа по предявените искове, а в една искова молба са съединени исковете за три претенции и за всяка е изложена отделна фактическа обстановка. Единствено е използвано едно доказателствено средство във връзка установяване размера на исковете. Моли се за отмяна на постановеното първоинстанционно определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частна жалба от ЗК „ЛЕВ Инс“ АД, ЕИК 121130788, действащ чрез юрк. И.Г., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на постановения съдебен акт. Поддържа, че определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да е съответно на реализираната работа по конкретния случай, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, а не на броя предявени искове.

Счита, че в настоящия случай, предвид поддържаната от ищеца позиция в хода 1 на производството, по делото е налице един общ правен интерес, с оглед идентичността на правопораждащите факти и обстоятелства за установяване на които са ангажирани едни и същи доказателства. Намира, че произнасянето на съда е справедливо, предвид особеностите на конкретния случай. Моли за оставяне без уважение на подадената частна жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна поради следните съображения:

В настоящия случай сроковете за заявяване възражението за прекомерност не са приложими, доколкото възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е претендирано на основание чл. 38 от ЗАдв. В този случай съдът определя неговия размер с решението по делото, като не е обвързан с посочения от страната размер в списъка по чл.80 от ГПК.

Производството пред ВРС е образувано по три отделни искови претенции за присъждане на застрахователно обезщетение. С постановеното решение съдът е уважил изцяло исковете, като е присъдил адвокатски хонорар на адв. Р. за оказана безплатна правна помощ в размер на 1200 лв.

Впоследствие по делото е постъпила молба от пълномощника на ответника, с искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, поради тяхната прекомерност. Първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските.

При преценка относно размера на дължимото адв.възнаграждение настоящият състав намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, налице е многобройна съдебна практика по сходни случаи.

Доказването е проведено чрез ангажиране на писмени доказателства и автотехническа експертиза, като същите са събрани в проведеното едно открито съдебно заседание. Подробно развитите доводи на жалбоподателя за същността на адвокатската дейност и за условията на формиране на адвокатския хонорар, макар и принципно правилни, не отчитат факта, че в случая, въпреки формулирането им като отделни искови претенции, всъщност се касае за вреди по различни части на един автомобил, настъпили в поредни дни, при които освен че е налице общност на правопораждащите факти, е налице и идентично доказване.

По тези съображения размерите, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г., се възприемат от съда като ориентир, но при съобразяване, че извършените процесуални действия са общи за трите формулирани претенции.

Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, със задължителен характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, приложимо и в хипотезата на определяне на адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

С оглед на изложеното настоящият състав счита, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5913/07.05.2025г. по гр.дело № 13352/2024 г. по описа на Районен съд- Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3