Решение № 440 от 10.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20224100100339 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът твърди, че на 28.05.2017 г. на ПП I-4, км.

68+600 София-Варна, в района на с. М. е настъпило ПТП между МПС с марка „О.", модел „..", с per. № ..., управлявано от И.Л. И. и МПС с марка „Б.", модел „..", с per. № .., управлявано от К. И. И.. Твърди , че в следствие на това ПТП е починал на място Р.П.Б., който е бил пътник на предна дясна седалка в л. а. с марка „Б.", модел ., с per. ... Твърди, че вина за настъпилото произшествие има водачът на МПС с марка „О.", модел „А.", с per. № ... - И.Л.

И., чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Булстрад Виена иншуранс груп" АД по силата на застрахователна полица с № ..., валидна до 05.01.2018г. При условията на евентуалност навежда довод, че вина за настъпилото произшествие има водачът на МПС с марка „Б.", модел „..", с per. № ...- К. И.

И., чиято отговорност е застрахована при ЗД Бул Инс АД по силата на застрахователна полица №..., валидна до 10.10.2017 г.

Ищецът твърди, че е син на Е.И.Т., която е имала съвместно съжителство с починалия от катастрофата Р.П.Б. като тримата живеели заедно. Те били семейство, живеещо в много топли и близки отношения, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. И. М. твърди, че е бил като роден син за починалия Р.Б., тъй като е бил на 8-9 годишна възраст, когато заедно с майка си и починалия Р.Б. са се преместили да живеят в едно домакинство. Още от съвсем малък ищецът бил силно привързан към майка си, която го е отглеждала, а неговият баща е отсъствал често от дома и не се е интересувал от него. След като майката на 1 ищеца заживяла с Р.Б., той приел и бил щастлив ищецът да го нарича свой „татко". През 2017 г. ищецът завършил средно образование, майка му и Б. очаквали раждането на своето дете, но два дни след абитуриентския му бал се случил процесният инцидент, който причинил най-огромната трагедия в семейството му. Наложило се ищецът да започне работа непосредствено след смъртта на Б. , за да осигури средства за семейството и за отглеждането на неродената му към него момент сестра. Приемайки Б. за свой най-близък човек, за свой баща , ищецът преживял неимуществени вреди от неговата смърт- тежка мъка от загубата на човека, когото е възприемал като опора.

Предвид изложеното ищецът отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" АД, ЕИК ..., да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Р.П.Б., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП от 28.05.2017 г., в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.01.2019 г.( датата, следваща деня, в който е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ), до окончателното изплащане на същото.

При условията на евентуалност, ако се установи, че изключителна вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на МПС с марка „Б.", модел „..", с per. № .. - К. И. И., ищецът моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК ...да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Р.П.Б., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП от 28.05.2017 г., в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.01.2019 г.( датата, следваща деня, в който е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ), до окончателното изплащане на същото.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс" АД оспорва предявения против него иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил Б. , per. № .., управляван от К. И. към датата на ПТП - 28.05.2017г. и не оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Навежда довод, че К. И. не носи вина за настъпване на процесното ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при ПТП Б., като твърди, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан. Навежда възражение, че ищецът не е легитимиран да получи обезщеттение за неимуществени вреди от смъртта на Б., тъй като липсва родствена връзка баща – син помежду им. Оспорва иска по размер и счита, че обезщетението трябва да бъде определено в размер, съобразен с икономическата обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" АД оспорва иска по основание, като твърди, че между ищеца и загиналия Б. липсва родствена връзка. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда 2 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б., като сочи, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва иска по размер и оспорва дължимостта на претендираната лихва.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба доводи, становищата на ответниците и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК , приема за установено следното :

Твърденията на ищеца относно настъпването на пътно-транспортно произшествие на 28.05.2017 г. на ПП I-4, км. 68+600 София-Варна, в района на с. М. между МПС с марка „О.", модел „..", с per. № ..., управлявано от И.Л.

И. и МПС с марка „Б.", модел „..", с per. № .., управлявано от К. И. И. се установяват от приложените към делото писмени доказателства и приобщеното към настоящото дело НОХД № 326/2022г. по описа на Окръжен съд- Ловеч.

С влязла в сила присъда № 4 / 19.01.2023г. по същото дело И. Л. И., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че:На 28.05.2017 г., около 8,15 часа на първокласен път 1-4 (София -Варна) при километър 68+60° в землището на с. М., обл. Ловешка, с посока на движение гр. Варна, при управление на лек автомобил марка „О.", модел „.." с p e r. № .., негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата:

-чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП; Чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП; чл.16, ал.1 от ЗДвП: чл. 20, ал. 2, изр.2-ро от ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с К. И. И., е причинил смъртта на Г. И. И., Р.П.Б., Ц. В. П., както и средни телесни повреди на: Х. О. Б. и Т. С. Т., поради което и на основание чл. 343, ал.4, във вр. с ал.З, предл. 2, алт.1 и 2, б. „б", пр. 1, във връзка с чл. 342, ал.1, пр.З от НК, му е наложено наказание.

По делото са изслушани заключенията на съдебна авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза в резултат на претърпяно ПТП на 28.05.2017 год., като пътник в лек автомобил, пострадалият Р.П.Б. с ЕГН ********** е получил следните травматични увреждания:Оток и хематом на дясно око със затворена очна цепка;Охлузване над дясното око на дясната страна на носната пирамида и на дясната челна област с тъмночервено-морав цвят;Обилно изтичане на кръв от устата и носа;Рана в горна трета на гръдната кост с размери 2 х 1 см със смачкани и кръвонаседнали ръбове;По предна повърхност на двете подбедрици охлузвания на кожата;Масивно тъмно-мораво кръвонасядане в лява седалищна област 20x10 см;Петнисто кръвонасядане на челната област на меката черепна покривка с размери 5-6 см в диаметър и алено-червен цвят.

Руптура - прекъсване на гръдната аорта на ниво IV-ти гръден прешлен и наличие на кръвоизлив в средостението;Фрактура на тялото на VIII-и гръден прешлен;Фрактура на гръдната кост в долният й край; Фрактура на V-o, VI-o, VII-o и VIII-o ребро вдясно; Фрактура на долна трета на дясна бедрена кост.

Посочените травматични увреждания според вещото лице, може да са 3 получени по време, място и начин, описани в Исковата молба - при претърпяно ПТП като пътник в лек автомобил, седящ на предна дясна седалка до шофьора и последвали удари във вътрешни тъпи твърди повърхности на купето на автомобила. Смъртта на Б. според заключението е настъпила в рамките на секунди след момента на удара и се дължи на остра кръвозагуба в резултат на пълно прекъсване на гръдната аорта в областта на 4 торакален прешлен. Останалите описани травматични увреждания са били съвместими с живота.

Белегът в областта на гръдната кост горна трета, който е описан в протокола от аутопсията, според вещото лице би могъл да е предизвикан от поставен предпазен колан. За кръвонасядания с лентовидна форма, които са типични при получена травма от предпазен колан, не може да се мисли, тъй като смъртта е настъпила моментално в резултат на срив на хемодинамика.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза по категоричен начин установява обстоятелството, че водачите и на двата леки автомобила са нарушили правилата за движение по пътищата и с действията си са допуснали настъпването на процесното ПТП.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля К. И., който е участник в процесното ПТП като водач на лек автомобил „Б.", модел „..", с per. № ., като показанията му установяват обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП така, както те са изложени в исковата молба. Свидетелят установява и че загиналият Б. е бил с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на инцидента.

По делото са изслушани и свидетелите Е.И.Т. и И. К. И.

Свидетелката Т. - майка на ищеца, установява, че е имала връзка с Р.Б. от 2005 година. През 2009 г двамата заживели заедно, като синът й, И. считал Р. като свой баща. Биологичният баща на ищеца не се интересувал от него и двамата не поддържали връзка помежду си. Бащата не плащал издръжка, не помагал с възпитание или бащина ласка на своя син. Като мъж Р. възприел И. като син, защото нямал деца. И., от своя страна приел Р. като баща. Р. бил единственият човек, от когото ищецът се научил и на труд, и на възпитание и на всичко, което един мъж може да даде на един син, въпреки липсата на биологична връзка. Ищецът бил първият човек, който научил за смъртта на Р. и поел цялата негова загуба. Свидетелката била бременна в седмия месец и новината я съобщили първо на сина й. Ищецът бил съкрушен психически и морално, защото това което му липсвало от биологичния баща, а е получавал от Р. - средства, морална подкрепа и възпитание най-вече, нямало да го има и занапред. Загубата била огромна, както за ищеца, така и за цялото семейство.

Ищецът не преодолял загубата и до момента. Вече и като голям мъж и му липсва бащината ласка, закрила и подкрепа, финансово и по всякакъв начин.

Свидетелката, синът й и загиналия Р. живеели на един адрес. Първо били на квартира, после закупили жилище. Ищецът учел в Габрово, но се наложило да прекъсне поради липсата на средства за издръжка след смъртта на доведения 4 си баща. Той тръгнал по професионалния път на доведения си баща, защото последният му дал тази насока. Послушал го за средното си образование, като се записал в Електротехникум. Всичко, което постигнал, дължал на Р..

Професията на Р. била „механик осигурителна техника“, а ищецът работи същото в момента. Имал желание да продължи да учи занапред, но прекъснал.

Ищецът и доведения му баща нямали пререкания, ищецът помагал в селската им къща, научил всичко, което знае от Р. и затова изпитвал голяма липса от смъртта му. Свидетелката и загиналия Б. живеели на съпружески начала и планирали да сключат брак. Р. имал желанието и да осинови ищеца.

Биологичния баща на ищеца починал, а с него свидетелката и ищеца живели до 2000 г. Р. и свидетелката се запознали след развода й .

Свидетелят И. И. е първи братовчед на загиналия Р.Б., чувствал го като свой по-малък брат. Под негово давление Р. завършил ВТИ в гр.София.