Решение № 235 от 27.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20245300900615 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, постъпила в ОС - Пловдив на 10.10.2024 год., подадена от „Геслин“ ООД против „Прити - В“ ООД. С исковата молба са предявени обективно съединени искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 17.11.2020 год. между страните по делото е сключен в писмена форма договор за заем, по силата на който дружествата са се съгласили „Геслин“ ООД да предостави на „Прити - В“ ООД в заем сумата 400 000 лв. Заемната сума била преведена по банков път на 18.11.2020 год.

По силата на постигнатото съгласие заемът следвало да бъде върнат в срок от 90 работни дни, ведно с договорна годишна лихва от 6% от заетата сума. Договорено било при забава заемополучателят да дължи неустойка в размер на 0,2% за всеки просрочен ден.

На 12.10.2021 год. бил подписан анекс № 1, в който страните се съгласили, че заемополучателят е изпаднал в забава в заплащането на дължимите по договора суми, удължили срока на договора до 31.12.2021 год. и трето лице – „Беки инвест“ ООД учредило ипотека върху притежаван от него имот.

С платежно нареждане от 14.11.2021 год. заемополучателят върнал сумата 50 000 лв.

1

На 21.07.2023 год. бил подписан Анекс № 3, с който страните констатирали частичното плащане от 50 000 лв., отнесено към главницата, че плащания по лихви и неустойки не са извършвани и приели, че остатъчната главница е в размер на 350 000 лв. Съгласили се, че размерът на начислените и неплатени лихви, неустойки и разноски възлиза на 50 000 лв. и за обезпечаване на това вземане ще бъде учредена ипотека върху имот на заемополучателя. Срокът за връщане на заетата сума бил продължен до 30.09.2023 год. Но в рамките на продължения срок дългът не бил заплатен.

Предвид изложеното са предявени искове, с които ищецът моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми, залегнали в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 8344/2024 год. по описа на РС - Пловдив: сумата 350 000 лв. – главница по договор за заем от 17.11.2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2024 год. до окончателното плащане; сумата 24 200 лв. – възнаграждение в размер на 6% лихва годишно върху сумата 400 000 лв. за периода от 17.11.2020 год. до 14.11.2021 год.; сумата 53 141 лв. възнаграждение в размер на 6% лихва годишно върху сумата 350 000 лв. за периода от 15.11.2021 год. до 14.05.2024 год.; сумата 108 900 лв. – неустойка за забава от 0,2% дневно върху сумата 350 000 лв. за периода 30.09.2023 год. до 14.05.2024 год. /съобразно влязлото в сила протоколно определение за частично прекратяване на производството по делото за разликата над 108 900 лв. до първоначално предявения размер от 158 900 лв./.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски, както и разноските, сторени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 8344/2024 год. в размер на 17 520,53 лв. държавна такса и 1 000 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.

В отговора на исковата молба, постъпил в рамките на законоустановения срок, ответникът „Прити – В“ ООД заявява, че не оспорва сключването на договора за заем от 17.11.2020 год., анекса от 12.10.2021 год. и Анекс № 3 от 21.07.2023 год. Не се оспорват и твърденията за дадените обезпечения с НА № 113/12.10.2021 год. и НА № 190/03.08.2023 год. Твърди се, че частичното плащане в размер на 50 000 лв., посочено в исковата молба, е извършено на 04.11.2021 год., а не както се твърди от ищеца – на 14.11.2021 год., което е относимо към размера и периода на лихвите.

Не се оспорва иска за главница в размер на 350 000 лв., която е призната за дължима.

2

Оспорва се вземането за претендираната възнаградителна лихва в размер на 24 200 лв. за периода от 17.11.2020 год. до 14.11.2021 год., което ответникът счита за недължимо, като вече погасено. Тъй като частичното плащане в размер на 50 000 лв. е извършено на 04.11.2021 год., то лихвата върху главница от 400 000 лв. е дължима до 04.11.2021 год.

Твърди се, че в рамките на изп. дело № 629/2024 год. на ЧСИ рег. № 822 М.С.-Ц., което било образувано за събиране на разноски, лихви и неустойки, били събрани следните суми – 218,01 лв. на 04.07.2024 год. и сумата 42 239,93 лв. на 12.08.2024 год. Това изпълнително дело било образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 190/03.08.2023 год., с която се обезпечавали именно вземанията на заемодателя за разноски, лихви и неустойки в размер на 50 000 лв. по договора за заем от 17.11.2020 год.

Претендираната възнаградителна лихва върху сумата 350 000 лв. за периода от 15.11.2021 год. до 14.05.2024 год. била недължима като неправилно изчислена и частично погасена. Ответникът счита, че възнаградителната лихва може да се претендира само до крайния срок за доброволно заплащане по заемното правоотношение - 30.09.2023 год. В случая ищецът претендирал за един и същи период както възнаградителна лихва, така и неустойка за забава, което било недопустимо.

Неустойката за забава от 0,2% дневно ответникът счита за недължима, тъй като се основава на нищожна клауза в договора за заем. Позовава се на чл.

26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и счита, че клаузата противоречи на закона и добрите нрави. Кредиторът постигал увеличение на вземането си посредством неустойката със 73% на годишна база, което сериозно увреждало длъжника и то само защото не е преминал незабавно след падежа, а именно на 01.11.2023 год., към събиране на вземанията си по съдебен ред. Действията на кредитора по завеждане на две заповедни производства и две изпълнителни дела във връзка с едно вземане сочели на желание на кредитора да се възползва от създалата се ситуация, обогатявайки се без основание и нанасяйки вреди в размери над уредените в договора с длъжника.

Оспорва се размера на вземанията на ищеца за разноски в заповедното производство за разликата над 11 724,82 лв. държавна такса до 17 520,53 лв.

Допълнителна искова молба не е постъпила в двуседмичния срок по чл.

372 ГПК, който е изтекъл на 09.12.2024 год.

Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.

240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Възраженията на ответника са за нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем – възражение по чл. 26, ал. 1, пр. първо и трето, вр. ал. последна ЗЗД, а на възраженията за погасяване на вземанията за лихви и разноски със сумите, събрани в хода на принудителното 3 изпълнение – по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Окръжен съд - Пловдив, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От постъпилото ч.гр.д. № 8344 / 2024 год. по описа на РС - Пловдив се установява, че по заявление, подадено на 14.05.2024 год. от „Геслин“ ООД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 5547/03.07.2024 год. срещу „Прити – В“ ООД, като е постановено и издаването на изпълнителен лист. Въз основа на издаденият лист е образувано изп. дело № 854/2024 год. по описа на ЧСИ М.С.-Ц.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника от съдебния изпълнител на 01.08.2024 год. Възражението срещу заповедта за изпълнение е постъпило в РС – Пловдив на 29.08.2024 год., в рамките на предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за изпълнение. Като е приел обосновано, че възражението е своевременно подадено, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл.

415, ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на заявителя на 11.09.2024 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е постъпила в канцеларията на ОС - Пловдив на 10.10.2024 год., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството държавна такса. Поради това с доклада по делото е прието, че предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК установителни искове са процесуално допустими, като в частност искът за неустойка е допустим до размер на 108 900 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 158 900 лв. е прекратен като недопустим по съображенията, изложени в протоколно определение от 06.02.2025 год., влязло в законна сила.

С доклада по делото са очертани като безспорни между страните следните факти и обстоятелства: сключването на договор за заем от 17.11.2020 год., на Анекса от 12.10.2021 год. и на Анекс № 3 от 21.07.2023 год.; предоставянето от ищеца на ответника на сума в общ размер на 400 000 лв.; учредяването на вещни обезпечения в полза на заемодателя с НА № 113/12.10.2021 год. и НА № 190/03.08.2023 год.; извършването на частично плащане в размер на 50 000 лв. през м. ноември 2021 год. и обстоятелството, че с това плащане е погасена частично главницата; невръщането до настоящия момент на главница в размер на 350 000 лв. Останалите обстоятелства са спорни и подлежат на доказване.

От писмените доказателства се установява, че според сключения между страните на 17.11.2020 год. в писмена форма договор за заем „Геслин“ ООД, в качеството на заемодател, е приел в тридневен срок да предостави в заем на „Прити – В“ ООД, представлявано от Е.Б., в качеството на заемател, сумата 400 000 лв., която заемополучателят се е задължил да върне, като плати и възнаграждение на заемодателя. Договорената възнаградителна годишна 4 лихва е 6%, платима заедно с връщането на заетата сума. Заемателят се е задължил да върне заетата сума ведно с уговорената лихва наведнъж в срок от 90 работни дни. Заемът е обезпечен с втора по ред ипотека върху идеални части от поземлен имот, собственост на заемателя. В чл. 10 е предвидена неустойка в размер на 0,2% от заетата сума за всеки просрочен ден.

От представените по делото писмени доказателства и констативната част на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 18.11.2020 год. /ден след подписването на договора/, заемодателят е наредил два банкови превода за суми от по 200 000 лв. по банковата сметка на заемополучателя в „Токуда Банк“ АД, посочена в чл. 3 от договора. Така, във власт на заемополучателя е предоставена сумата 400 000 лв., посочена в договора. Банковите преводи са осчетоводени при заемополучателя по дебит сметка 499 други кредитори по партида 13 – договор за заем със „Геслин“ ООД с общ размер на получените средства – 400 000 лв.

На 12.10.2021 год. към договора за заем е сключен анекс, в който освен заемодател и заемополучател, участва и трето лице – „Беки инвест“ ЕООД, представлявано също от Е.Б., в качеството на ипотекарен длъжник. С анекса страните са се съгласили, че поради изпадането в забава на заемополучателя и удължаването на срока на договора, за обезпечаване на вземанията на заемодателя следва да се учреди допълнително обезпечение – втора по ред ипотека върху описаните в анекса два поземлени имота гр. Пловдив. В чл. 4 е постигнато съгласие за продължаване на срока на договора до 31.12.2021 год.

Представена е и договорната ипотека, учредена в изпълнение на постигнатото съгласие, с НА № 113 от 12.10.2021 год., том 3, рег. № 8574, дело № 419 от 2021 год. на нотариус С..

От констативната част на счетоводната експертиза се установява, че на 04.11.2021 год. и при двете страни е осчетоводено връщането от страна на заемополучателя на сумата 50 000 лв. главница. Вследствие на това плащане счетоводно дългът за главницата и при двете страни е редуциран до 350 000 лв. Така, доказано е твърдението на ответника, че плащането датира именно от 04.11.2021 год., а не както е посочено в исковата молба – 14.11.2021 год.