Протокол № 642 от 31.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 149/2025
- Вид
- Протокол № 642
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 12, 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 12, 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 12, 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 642 гр. Сливен, 31.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело частен характер № 20252230200149 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и адв. Д. И. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.
Подсъдим с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.
Свидетел с пор. № 3, редовно призован се явява лично.
Свидетел с пор. № 4 ,нередовно се явява лично.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
ДОПУСКА до разпит свидетелите М. Г. С. и Н. И. С.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Г. С. - на 39 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия;
Н. И. С. – на 48 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия;
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.
1
СВИД. М. Г. С., РАЗПИТАН КАЗА: Към него момент работих като старши полицай в участък запад, като с. С. попада в участъка ми. Спомням си, че бяхме изпратени по сигнал за музика. Не мога да се сетя сигнала за музиката за коя от страните беше или за кои имот.
Аз съм ходил веднъж в с. С.. Двамата с колегата бяхме. Може би сме изготвили протоколи за да не пускат музика, тъй като се съставя протокол. Не винаги изготвяме докладна записка. Не мога да кажа дали съм изготвил докладна. Аз не си спомням по сигнал за скандал да сме ходили. Спомням си, че бяхме изпратени за силна музика.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси. Да се освободи свидетеля от залата.
Съдът освободи свидетеля от залата със съгласието на страните.
СВИД. Н. И. С., РАЗПИТАН КАЗА: Работя като старши полицай в участък запад, а с.
С. е в този участък. Посещавал съм селото, но не си спомням страните. Не си спомням дали съм ходил по сигнал при някоя от страните.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът освободи свидетелят от залата.
Адв. Н.: Подзащитния ми иска да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ И. К. П., РАЗПИТАН КАЗА: Искам да кажа, че в това в което ме обвиняват, аз не съм виновен и не съм й посягал да я удрям и не съм я обиждал. Спомням си този ден. Видях я на улицата, прибирах се от съседното село, тъй като имаме малък имот в който си гледаме зеленчуци и се прибрах в с. С.. Спрях с колата и я предупредих за силната музика. Аз слязох от колата. Тя вървеше по самото шосе. Спирайки тя ми се падаше от лявата страна. Не знам защо съм слязъл, но й казах да не продължава да пуска в късните часове толкова силна музика, като тя ми отговори, че в двора си ще прави каквото си иска.
Съответно аз й казах, че следващият път няма да се обаждам на тел. 112, а лично ще изгася аз уредбата й. Разменихме си от сорта на такива реплики, като тя ми обясни, че не съм никой да й казвам. Може би сме говорили на по - висок тон, но е нямало обиди от моя страна, както и блъскане от моя страна за което те твърдят. Прибрах се вкъщи и след около 5-10 мин. мъжа й ми звънна да изляза за да се разберем като мъже. Съответно аз излязох и се срещнахме по средата между двамата имота. Там вече с него се разправяхме за музиката, да не продължават, като казах същото и на него, че ще вляза и ще им изгася уредбата. Той ми каза, че няма да продължават да пускат силна музика след това излезе и техния приятел с госпожата и те стояха съвсем на близо до тяхната къща, до тяхната врата, когато ние се разправяхме с мъжа й и това беше. Попита ме по какъв начин ще им изгася музиката и не ме е питал защо съм я обиждал. Казах му, че ще вляза лично аз и ще им я изгася. Няколко пъти съм подавал сигнал за силна музика, дори когато почна делото пак съм подавал, дори мисля, че има и жалба. Не всеки път идват полицаи. Тези полицаи дойдоха същата вечер за която тя твърди, че е обиждана и бутана. Аз вече се бях изкъпал и си тръгвах за Сливен и видях полицаите и тъй като знаех, че стана конфликт без да са ме викали отидох до тяхната вратичка. Вече дали са ми правили протокол не мога да кажа, тъй като нямам спомен, дори ми казаха да не се обаждам на тел. 112, а направо на дежурната, тъй като им е писнало да 2 идват за силна музика. Тъжителката и приятелят им излязоха 3-4-5 мин. максимум след мъжа й, а те бяха на 10-15 метра. Всяка вечер си ходих, защото си имаме на с. Бинкос, имот и там няма постройка, а работя там и ходя да помагам на сестра ми и всяка вечер се прибирам в с. С. и стоя там до 10- 12 часа вечерта и си тръгвам за Сливен. Според мен от ранни часове, до късни часове се пускаше музиката. От мястото от което аз разговарях с М. беше по дължина на 10-15 метра от нас. Къщите ни са една срещу друга по дворове, но по врати са в различните краища. Извикаха ме в полицията да давам показания. Категорично не съм я бутал и удрял, не съм я докосвал. Не съм я виждал да пада. Около нас видях двама човека, тъй като спрямо автомобила ми от южната страна улицата е дълга, на не повече от 10-15 метра има видимост. Не съм се заканвал по никакъв начин. Не съм я заплашвал, че ще й счупя зъбите, само й казах, че ще угася музиката. М. излезе първи след това съпруга му излезе с един мъж. Аз с нея тогава не съм разговарял. Когато излезе не съм я обиждал пред него, не съм се заканвал с нищо спрямо нея. Казах на мъжа й същото за музиката, че ще я угася. Събрахме се, когато дойдоха полицаите и четиримата бяхме заедно с полицаите, но това стана след като дойдоха полицаите. Тя викаше крещеше от разстояние на 7-8 метра, дори той й каза да си влиза в двора, но тя си продължаваше да си вика, като не знам какво, но викаше, в смисъл, че си е в двора и ще прави каквото си иска. Предложиха ми още на първото дело пред съдия Манчев да се разберем със споразумение, но госпожата каза, че е съгласна на споразумение, но аз не бях съгласен, тъй като тя ме обвинява в деяние, че съм я обиждал и че съм я блъскал, тъй като аз не съм го извършил това нещо. Съдията ни предложи да се споразумеем, но тъй като аз не съм виновен, не се съгласих. Тя искаше да призная, че тези неща съм ги направил. Спомням си, че тя искаше 3 000 лева за обидите, блъсканията и удрянията. Съдията ни прикани към споразумение и тя каза само „да“, но конкретно предложение и параметри не сме обсъждали. Знам, че съм невинене и затова казах, че не съм съгласен. Не сме коментирали помирение с адвокатите.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Адв. И.: Няма да соча други доказателства по делото.
Адв. Н.: Няма да соча други доказателства по делото.
На осн. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото.
Адв. И.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Адв. Н.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
3
Адв. И.: Г-жо съдия, аз ще ви моля да признаете за виновен подсъдимия И. К. П. в повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр с чл. 146, ал. 1 от НК.
Съображенията ми в тази насока са следните: първо започвам от там, че по делото е приложена преписка 3297/2022 г. по описа на РП – Сливен, в тази преписка подсъдимият в настоящото производство е признал участието си, че е имал конфликт с тъжителката, той не скри, че е бил разпитан в РУ, а РП е приела, че се касае за наказателно дело от частен характер, поради което е приключила производството по делото. Свидетелите от наша страна, разпитани по делото са трима, от който единият е бил свидетел на срещата между подсъдимия и доверителката ми на улицата, когато е възникнал конфликта, а другите двама са свидетели, когато подсъдимият е бил извикан за да се разберат, защо е нанесъл обиди на доверителката ми. Следва да се отбележи, че дори ако приемете, че единият живее на съпружески начала с доверителката ми, другият свидетел е изцяло незаинтересован, а той е приел обидите, като ги е повторил към него момент. Конфликта е продължил да ескалира, като я е нарекъл с обидните думи, които същият изложи при разпита си. Свидетелката на защитата В. сама каза, че е излязла по - късно след като е чула викове в съседния двор, т.е. тя не е възприела началото на конфликта и не е присъствала. В следствие на нанесените обиди доверителката ми се е почувствала зле. Още същата вечер е подала сигнал на тел. 112 в следствие на което е пристигнал патрула, отделно са приложени писмени документи от които е видно, че инцидента е произвел негативно състояние на доверителката ми и същата е получила хипертония, като се е наложила приемане на медикаменти и в тази връзка свидетелят М. Р. също твърди, че доверителката ми сериозно е влошила здравословното си състояние, което е навредило на нея и семейството й. Изложената пред вас теза на подсъдимия считам, че напълно съвпада с правото му на лична защита и е защитна теза, т.е. твърдяното от него се различава коренно от фактите по делото, както от доказателствата събрани в тази насока. Предвид изложеното, отново ви моля да признаете подсъдимия за виновен в повдигнатото обвинение, като в тази връзка да уважите изцяло гражданския иск и да ни присъдите направените на всички инстанции разноски.
ТЪЖИТЕЛКАТА: Поддържам казаното от адвоката ми. За мен е важно случая да се разреши и да има правосъдие. Това е друго няма какво да добавя.
Адв. Н.: Г-жо съдия, моля да постановите присъда с която да признаете подзащитния ми И. П. за невиновен в повдигнатото му частно обвинение и да го оправдаете изцяло претендираме за присъждане на разноските по делото, които подзащитния ми е сторил от началото на първото разглеждане на делото до настоящият момент. Частната тъжителка поиска присъдата да бъде основана, но принципа на това за да бъде реализирано правосъдие, ние също държим присъдата да се отличава с този признак при което обаче, моля настоящият съдебен състав максимално обективно да анализира писмените и гласни доказателства по делото, при което абсолютно безпристрастно да даде оценка на това кои 4 доказателства подкрепят частното обвинение и кои го опровергават. Несъмнено аз като защитник на подсъдимия да се ръководя от съображенията на частната тъжба, която практически има характер на обвинителен акт и в която тъжба са посочени конкретните факти и обстоятелства въз основа на които е изведен извод, респективно твърдение, затова че подсъдимият е извършил преписаното му обвинение. Това означава, че би следвало с оглед тежестта на доказване ЧТ да докаже по несъмнен начин твърденията си изложени в обстоятелствената част на тъжбата. В настоящият случай това не е сторено и това не е сторено, защото подсъдимият не е извършил деянието за което е обвинен. Повереника на тъжителката се позова на прокурорската преписка, която е била образувана въз основа на жалбата на Ж. Г. след инкриминираната дата 20.06.2022 г. като „довод“ за това, че моят подзащитен бил извършил някакво признание. Повереника заяви, че подзащитния ми бил признал, че имало конфликт между него и тъжителката Г.. Наличието на конфликт между двамата е безспорен факт, които обаче не подпомага частното обвинение, камоли да го подкрепя с други думи, онова което се съдържа в цитираната от повереника на ЧТ прокурорска преписка, по никакъв начин не подкрепя обвинителната теза. ЧТ твърди, че на инкриминираната дата след като подзащитния ми е застигнал с автомобила си, слязъл от него, блъснал я, няколко пъти, заплашил я, че ще й разбие зъбите, като отправил обиди наричайки я: курва, пиянка и боклук. В тъжбата се твърди, че всичко това станало в достояние на двама свидетели, които се намирали в близост на инцидента, първоначално с тъжбата бяха поискани за разпит на тази първа част от инцидента, две лица без да се уточняват техните лица, след това беше пояснено и направено под формата на искане за разпит на едното от тези лица, а именно на свидетелят А. А.ов, а по време на разпита на този свидетел същият по никакъв начин не заяви да е възприемал това подсъдимият да е блъскал тъжителката, камоли да я е събарял на земята, камоли тя да е падала на земята, дори и по друга причина, камоли да е чул обиди, които подсъдимият да отправя към тъжителката. Единственото което каза свидетеля А.ов и то по време на разпит и то пред настоящият съдебен състав беше това, че тъжителката била видимо разстроена. По отношение на тези обстоятелства, които се твърдят в тъжбата и които доказано се доказаха, неверни, аз моля съда да прецени по каква причина тези твърдения в тъжбата биха били квалифицирани за неверни, а за втората част на инцидента да бъдат приети за верни. Между впрочем в показанията на свидетеля М. и на свидетеля Д. В., близък приятел на семейството на тъжителката са в същият контекст, а именно за предходния инцидент, които се бил случил по начина по който е записан в частната тъжба. Единствения очевидец в тази първа част от твърдените инциденти е бил само свидетелят А. А.ов, който отрича това да се е случвало. В този смисъл ако показанията на свидетелите Р. и Милинков бъдат приети за недостоверни в тази част, тъй като няма никакви основания, образно то тогава на мен не ми би била ясно логиката и причината, нито основанието, тъй като показанията на същите тези свидетели във втората част на инцидента ще бъдат приети за основателни. Освен това показанията на тези двама свидетели са изцяло опровергани от свидетелката Г. В., която е съсед на имота на частната тъжителка и на фактическия й съпруг Р.. При тази фактическа обстановка, която изключва отправяни обиди от страна на моят подзащитен към частната 5 тъжителка от частното обвинение следва да бъде квалифицирано като недоказано, освен това моля съда да обърне внимание на това, имало ли е някакъв мотив и ако да, да посочи какъв е този мотив подзащитния ми да отправя обидни думи към тъжителката Г.. Безспорно се установи, че конфликта който е действителен е с произход единствено и само пускане на висока музика от страна на частната тъжителка и на нейния фактически съпруг М., за което същите са били предмет на контрол няколкократно, по сигнали които са били подавани от подсъдимия. В този смисъл и повече от логично при поредния сигнал и конфликт, които е бил свързан с несъобразяване на тъжителката и мъжа й за обществения ред в с. С. в тях да се е породило именно желанието по някакъв начин да се реваншират спрямо подсъдимият, като по същество му препишат извършено престъпление което в конкретния случай е частно обвинение, а при множество сигнали, за силна музика се поставя въпроса как точно в този момент, а именно на инкриминираната дата и то неведнъж през кратък период от време подзащитния ми на няколко пъти е отправял обидни думи към частната тъжителка, както в центъра на с. С. така и пред още двама свидетели Р. и Милинков, а нещо повече, относно предмета на разговор, които се провел в близост до жилищния имот на частната тъжителка и свидетелят Р. следва да имате предвид показанията на свидетелката В., тъй като същата заяви, че тъжителката е продължавала да вика и на висок тон, да заявява, че тя е в дома си и в дома си ще прави каквото си иска, включително ще пуска и висока музика, което сочи, че показанията на свидетелите Р. и Милинков са абсолютно недостоверни и същите са депозирани във вид в които да злепоставят моят подзащитен. Тези свидетели са били разпитани от два различни предходни състави, като аз ще помоля настоящия съдебен състав да ги прегледа, тези техни показания и съпостави, при което ще бъдат констатирани множество различия, а на противоречия, което също е довод за това, че тези свидетели депозират пред съда недостоверни показания по отношение на факта, защо до сега между подзащитния ми и частния тъжител не е постигнато помирение. Още веднъж заявявам, че такова помирение би могло да бъде постигнато в случай, че съответното подсъдимо лице е извършило деянието в което е обвинено или поне частично е засегнало или обидило съответната страна, а случая не е такъв и именно по тази причина моят подзащитен заявявайки позицията си за невиновност по така повдигнатото му обвинение не е считал, че следва да постига такъв вид помирение, освен това настоящият съдебен състав е съдебната преценка по отношение на доказателствата по делото за да бъде извършено максимално обективно, прецизно и безпристрастно при което съдът да не се ръководи от предходните вече отменени съдебни актове на предходните съдебни състави, най – малкото е по две причини: едната е, че следването на такъв тип инерция не би кореспондирала с останалите принципи на наказателния процес и втората, че на осн. чл. 12, 13 и 14 от НПК, съдът следва действително да извърши безпристрастен анализ на събраните по делото доказателства въз основа на които обективен и безпристрастен анализ да формулира крайните си правни изводи, а тези правни изводи априори императивно следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 304 от НПК, което означава, че е задължително присъда да бъде основана на доказателства на които са установени по несъмнен начин, ето защо нашето единствено искане е да постановите оправдателна присъда, тъй като само в този си вид 6 присъдата би била изпълнила не само генералната, но и специалната превенция, както и интересите на правосъдието. Моля за присъда в този смисъл.