Разпореждане № 6685 от 10.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6685 гр. Кюстендил, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. В.ев като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Частно гражданско дело № 20261520102937 по описа за 2026 година

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители Д. К. К. и М. С., чрез пълномощника адв. В. Н. и Н. Ш. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против К. К. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ************* з а следните суми : 57,54 EUR /петдесет и седем евро и петдесет и четири цента/ евро представляващи абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.02.2024 г. – 19.05.2024 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********; 56,19 EUR /петдесет и шест евро и деветнадесет цента/ евро, представляващи лизинговите вноски за период от 20.02.2024 г. до края на срока на договора – 16.01.2025г. по договор за лизинг с предпочетен номер *********** за устройство марка ************; 45,97 EUR /четиридесет и пет евро и деветдесет и седем цента/ евро представляващи сума за мобилно устройство ************ начислена на основание раздел IV, т. 2, б. /б/ от Допълнително споразумението към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** и представляваща разликата между стандартната /без абонамент/ и преференциалната цена, на която е предоставено устройството; 135,46 EUR /сто тридесет и пет евро и четиридесет и шест цента/ евро представляващи неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, начислена поради неизпълнение на споразумението на основание раздел IV, т. 2, б. /а/ от същото; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни разноски – 10,86 евро държавна такса и 245,40 евро платено възнаграждение за адвокат.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания 1 за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че К. К. К., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на 2 конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер на 135,46 евро - неустойка и 45,97 евро – сума за мобилно устройство представляваща разликата между стандартанта и преференциалната цена, на която е предоставено устрйството, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 4,18 евро, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 94,55 евро.

Воден от горното, съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която К. К. К., с ЕГН

**********, с постоянен и настоящ адрес в ************* ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: 57,54 EUR /петдесет и седем евро и петдесет и четири цента/ евро представляващи абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.02.2024 г. – 19.05.2024 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********; 56,19 EUR /петдесет и шест евро и деветнадесет цента/ евро, представляващи лизинговите вноски за период от 20.02.2024 г. до края на срока на договора – 16.01.2025г. по договор за лизинг с предпочетен номер *********** за устройство марка ************; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до съда – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни разноски – 4,18 евро държавна такса и 94,55 евро платено възнаграждение за адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 4 5 , 9 7 EUR /четиридесет и пет евро и деветдесет и седем цента/ евро представляващи сума за мобилно устройство ************ начислена на основание раздел IV, т. 2, б. /б/ от Допълнително споразумението към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** и представляваща разликата между стандартната /без абонамент/ и преференциалната цена, на която е предоставено устройството; 135,46 EUR /сто тридесет и пет евро и четиридесет и шест цента/ евро представляващи неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, начислена поради неизпълнение на споразумението на основание раздел IV, т.