Определение № 524 от 25.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. София, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600592 по описа за 2023 година

Производството е по чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3, вр. чл. 68, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Ю. Р. Т. срещу определение на СГС, НО, 13-ти състав от 26.04.2023г. по НОХД №165/23г., в частта, с което съдът е ОСТАВИЛ без уважение искането на защитата за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

В жалбата се сочи, че спрямо подсъдимото лице е наложена и мярка „парична гаранция“, която се явява достатъчна за нуждите на воденото наказателно производство.

Жалбоподателят поддържа, че нямало вероятност да се укрие от правосъдието, тъй като до момента е оказвал пълно съдействие на държавното обвинение.

САС като разгледа жалбата, атакуваното определение и доказателствата по делото, намира следното:

СГС, правилно с оглед характера на производството, не е обсъждал доказателствата за вината на подсъдимия, а единствено е констатирал, че така повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление и е налице формалната предпоставка по чл. 68, ал.6 от НПК за продължаване действието на мярката за процесуална принуда по посочения текст от НК – Забрана подсъдимия да напуска пределите на Република България.

Вярно е, че по отношение на подсъдимия действа презумпцията за невинност по чл.

16 от НПК, но няма съмнение, че при преценката, свързана с прилагане на мерките за процесуална принуда, съдът е длъжен да съобрази повдигнатото обвинение и то не само с оглед предвиденото в закона наказание за съответното престъпление, а и с оглед фактите, свързани с неговия конкретен предмет, начин на извършване и други твърдяни от обвинението обстоятелства, които са относими към преценката за личната обществена опасност на обвиняемия/подсъдимия и в частност опасността той да се укрие от 1 правосъдието.

Действително, съдът е бил пестелив в аргументацията на решението си да остави искането на защитата без уважение /предвид скорошно произнасяне със същия предмет/, като в тази връзка настоящият състав счита за необходимо да отбележи и следното:

В конкретния случай, Т. е обвинен да е направил опит умишлено да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери- 974 640,00 лв. в полза на дружеството, чиито едноличен собственик и представител е същият/ „Стил Строй Метал“ ЕООД/, чрез използване на документи с невярно съдържание- престъпление по чл.

256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като деянието му е останало недовършено по независещи от него причини. Тази характеристика на деянието и дееца, съотнесена към данните по делото, че същият разполага с финансови възможности и осъществява търговска дейност и извън пределите на Р България, сочи на реална опасност, той с лекота да се установи в друга точка на света, където усилията на българското правосъдие да го осигури за нуждите на процеса биха били обречени. Процесуалното му поведение в предходната фаза на процеса, още повече преди да бъде повдигнато обвинението с внесен ОА в съда, не изключва вероятността да се отклони от правосъдието занапред при евентуално облекчаване на рестрикцията, свързана със свободното му придвижване извън пределите на страната, респективно възможностите да се отклони от наказателното производство и така да препятства своевременното му приключване. Ето защо, това ограничение е оправдано и законосъобразно, както и съобразено с международните актове предвид фазата, в която се намира понастоящем наказателното производство и темповете, с които се разглежда делото.

Обстоятелството, че подсъдимият търпи и мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ не влече след себе си автоматично отпадане на необходимостта от продължаване действието и на „забраната за напускане пределите на страната“, още повече, че двете мерки са различни по естество и в този случай именно факта, че на подсъдимия е наложена мярка, различна от „задържане под стража“, която максимално интензивно преодолява опасността от укрИ.е, то с разглежданата мярка на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“ се осигурява ефективна пропорционалност на ограниченията спрямо нуждите на процеса.

Ето защо, определението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, НО, 1-ви състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.04.2023г., постановено по НОХД №165/23г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, в частта, с което съдът е ОСТАВИЛ без уважение искането на защитата на подс. Ю. Р. Т. за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3