Присъда № 38 от 07.11.2025, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 408/2025
- Вид
- Присъда № 38
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 26.01.2026
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 38/07.11.2025г. по НОХД №408/2025г. по описа на АРС, ІІІ н.с.
Против подсъдимия И. В. И. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, са повдигнати обвинения за извършени от него престъпления, както следва:
-по чл.183, ал.1 от НК, а именно, за това, през периода от месец април 2024 г. до месец януари 2025 г. включително в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив след като е бил осъден с Решение № 308/03.10.2022 г. по гр. дело № 20225310101244 по описа на Районен Съд Асеновград, II гр. състав влязло в законна сила на 03.10.2022 г да издържа свой низходящ – детето си Й. И. И., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски от по 250.00 лева или общо 2500 лева - по чл.183, ал.1 от НК, а именно, за това, че през периода от месец април 2024 г. до месец януари 2025 г. включително в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив след като е бил осъден с Решение № 308/03.10.2022 г. по гр. дело № 20225310101244 по описа на Районен Съд Асеновград, II гр. състав влязло в законна сила на 03.10.2022 г да издържа свой низходящ – детето си В. И. И., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски от по 220.00 лева или общо 2200 лева.
В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато. Отчитайки наличните добри характеристични данни, липсата на предходни осъждания и това, че подс. И. е изплатил в последствие изцяло дължимите от него суми за инкриминирания период, но пък поставяйки акцент на евентуално настъпилите според прокурора вредни последици за двете деца, той е на становище, че не са налице предпоставките за приложението на чл.183, ал.3 от НК.
Предвид и което пледира, за налагане на наказание „Пробация”, което по съвкупност да включва две задължителни пробационни мерки за минимален срок от шест месеца.
По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Подсъдимият И. В. И. признава, че за част от инкриминирания период е изпълнил задълженията си към двете си деца, като с оглед представените доказателства за това, че е платил дължимите суми за останалото време касаещо обвинението, то моли да не бъде наказан.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. В. И. е роден на 10.10.1978 г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работещ като оператор на машина в *, с адрес гр. Асеновград, * ЕГН **********.
Свидетелката Д. З. Ч. и подс. И. В. И. сключили брак на 22.09.2007г. По време на брака им се родили две дъщери-Й. И. И. родена на 22.09.2009г. и В. И. И. родена на 11.02.2011г. С течение на времето, отношенията между двамата съпрузи са влошили и на 20.04.2022г. те се разделили. Двете деца останали да живеят при майка си.
Първоначално сключения брак между двамата съпрузи, бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 308/ 03.10.2022г. по гр.дело №1244/2022г. описа на РС Асеновград, влязло в законна сила на 03.10.2022г. /листи 6 и 7 от ДП№ 758/2024г./ Със същото решение, било одобрено и постигнатото между подсъдимия и св. Ч.
1 споразумение, относно последиците от развода, както и упражняването на родителските права над двете деца, които били предоставени на майката, а освен това бил определен и адреса на тяхното местоживеене. Съгласно така одобреното споразумение, местоживеенето на двете деца било определено на адрес в гр.
Асеновград, * като подс. И. се задължил да изплаща месечна издръжка за дъщеря сиЙ. И. с ЕГН ********** -от по 250лв., а на В. И. с ЕГН **********-от по 220лв. месечно. С цитираното решение спрямо подс. И., бил определен и режим на лични отношение с двете му деца.
След влизане в сила на съдебното решение, подс. И. изплащал изцяло дължимите суми за издръжка за двете дъщери, като това продължило до месец Март 2024г. включително. През този период от време подс. И. имал сключен трудов договор с фирма „Атрос БГ“ ЕООД /справка лист 47 от съд.дело/. За месец Април 2024г. подс.
И. изплатил за издръжка на двете си деца общата сума от 400лв., като от общата дължима издръжка за месеца за двете деца сума от 470лв. му останало да дължи сумата от 70лв. За месец Май 2024г.подс.И. изплатил за издръжка на двете си деца общата сума от 250лв., като от общата дължима издръжка за месеца за двете деца сума от 470лв. му останало да дължи сумата от 220лв. Междувременно през месец Май 2024г. подс. И. бил опериран от херния, като за периода от 07.05.2024г. до 12.09.2024г. той бил в болнични. За същия период, на подс. И. били изплатени от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност в размер общо на 2484,13 лева /справка лист 44 от съд.дело/. От така полученото парично обезщетение през периода, подс. И. не превел нито една част за издръжка на децата си.
Св. Д. Ч. знаела за претърпяната операция и това, че подс. И. е в болнични, но тъй като същия бездействал относно плащането на издръжките, тя потърсила съдействие от Прокуратурата. В резултат на това, на 01.08.2024г. св. Ч. подала жалба в РП Пловдив, ТО Асеновград. Въз основа на жалбата, на 30.08.2024г. първоначално била образувана предварителна проверка, а въз основа на резултатите от нея, на 26.11.2024г. образувано и досъдебното производство- ДП № 758/2024г. по описа на РУ Асеновград /листи от 1 до 21 от ДП/.
Междувременно, на 12.09.2024г. трудовото правоотношение на подс. „Атрос БГ“ ЕООД било прекратено, като на 26.09.2024г. той започнал работа в * /справка лист 47 от съд. дело/. До края на месец Септември 2024г. подс. И. пропуснал да даде дължимите от него суми за издръжки на двете си деца. Тъй като осъзнавал, че не е изпълнил задълженията си за предходните месеци, през следващите четири месеца, подс.И. възстановил плащанията и за компенсация дал повече от дължимите от него издръжки. Така през месец Октомври 2024г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си деца общата сума от 500лв., вместо дължимата издръжка за месеца за двете деца обща сума от 470лв. През месец Ноември 2024г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си деца общата сума от 620лв., вместо дължимата издръжка за месеца за двете деца обща сума от 470лв. През месец Декември 2024г. подс.И. изплатил за издръжка на двете си деца общата сума от 650лв., вместо дължимата издръжка за месеца възлизаща на общата сума от 470лв. През месец Януари 2025г. подс. И. изплатил за издръжка на двете си деца отново общата сума от 650лв., вместо дължимата за месеца издръжка за двете деца общо в размер на 470лв. В следващите месеци, подс. И. продължил да плаща по 470лв. за двете деца.
Макар и подс. И. да бил извършил пълни плащания за издръжка за месеците от Октомври до Декември на 2024г. и през месец Януари на 2025г., той бил привлечен като обвиняем за две престъпления включващи в периода си и тези четири месеца.
2
Това станало с постановление от 05.02.2025г. на наблюдаващия прокурор, с което на подс. И. било повдигнато и предявено обвинение за две извършени в гр. Асеновград в периода от месец април 2024 г. до месец януари 2025 г. включително от престъпления по чл. 183, ал.1 от НК. Първото касаело, детето Й. И. И. с ЕГН **********, като било за това, че той съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски от по 250.00 лева или общо 2500 лева. Второто касаело, детето Й. И. И. с ЕГН **********, като било за това, че той съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски от по 220.00 лева или общо 2200 лева.
/листи от 22 до 24 от ДП/.
Въз основа на воденото досъдебно производство, то спрямо подс. И. бил изготвен и внесен обвинителен акт, като в АРС било образувано и настоящето дело.
В хода на съдебното производство, преди приключване на делото в първата инстанция, подс. И. представи доказателства, че на 17.10.2025г. чрез клон на „Изипей“ е превел на св. Д. Ч. сумата от 1661.80лв. /лист 49 от съд.дело/. В самото платежно е посочено, че сумата е за издръжки за периода от месец Юни до месец Септември 2025г., но от обясненията на подс. И. и показанията на св.Ч. се установява, че със същата сума на практика е било погасено задължението на бащата за инкриминирания период в който той е бездействал спрямо двете си деца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, свидетелски показания на Д. З. Ч., /както и показанията й на лист 28 от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, както приобщените при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК показания на свидетелките Й. И. И. на лист 29 от ДП и В. И. И. на лист 60 от ДП /поради техническа грешка посочени на лист 30/, Решение №308/03.10.2022г. по гр.д.
№ 1244/2022г. на АРС, справка от ТП на НОИ Пловдив, Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Асеновград, справка от ТД на НАП Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка и останалите писмени доказателства.
В случая съдът кредитира почти изцяло дадените в хода на съдебното следствие от страна на св. Д. З. Ч. показания, както и показанията й на лист 28 от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/. От показанията на св. Ч. се установява в пълна степен какви са дължимите от страна на подс. И. месечни суми за издръжка на двете им деца, колко точно е плащал той през различните месеци, както и това, че към момента на нейния последния разпит от съда по делото -07.11.2025г. подс.
И., чрез заплащане на съответните суми и погасил изцяло своите задължения за инкриминирания период. От показанията на св. Ч. се установява, че през инкриминирания период въпреки, че за част от месеците подс. И. е бездействал по отношение на изпълнение на задължението за заплащане на издръжка, то за двете му деца не са настъпили, някакви вредни последици извън тези, които се явяват обичайни за родителя на който са предоставени родителските права за отглеждане на две малолетни деца, който поради липса на достатъчно доходи и финансови средства, няма възможност да задоволи всичките им потребности и нужди. В действителност за месеците за които подс. И. не е изплатил изцяло или частично своите задължения за плащане на издръжка на двете деца, св. Дияна Ч. е била поставена в затруднено положение, но пък не се установи, от това да се възникнали някакви вредни последици за двете деца.
Във връзка с изплатените от подс. И. сума за издръжка за месеците Април и 3
Май 2024г. съдът кредитира дадените от страна на св. Ч. показания от досъдебното производство. В случая съдът отчете това, че същите се депозирани на 02.12.2024г., което е било около четири месеца, след подаване на молбата и в РП Пловдив, ТО Асеновград, което е една индиция, че спомените й към тази дата в тази насока са били по ясни, отколкото към 07.11.2025г. когато бе разпитана по настоящето дело. Освен горното, следва да се отчете, че прочетените по този ред нейни показания не остават изолирани, а са подкрепят и от обясненията на подс. И. в същата насока, които обяснения съдът също кредитира.Поради наличното противоречие в тази им част, съдът частично не кредитира дадените от св. Ч. показания пред съда.
В случая съдът кредитира и дадените в хода на досъдебното производство показания от страна свидетелките Й. И. И. на лист 29 от ДП и В. И. И. на лист 30 от ДП /приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК/. По отношение на показанията на двете свидетелки няма как да не се отчете, все пак наличната обстоятелственост на показанията на св. Й. И. и изключителната пестеливост в показанията на св. В. И.. По отношение на показанията на последната свидетелка, съдът не намира за необходимо да прави пространствени коментари, но от наличния протокол за разпит на свидетелката, безспорно следва да се заключи, че разследващия орган в случая, явно не е счел, че има какво да изяснява по делото, като само е изпълнил задължението си да разясни правата на пострадала, без да се интересува, дали с нещо тя би могла способства за изясняване на обстоятелството по делото.