Решение № 899 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501411 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10394/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „.....“ ЕООД, ЕИК ..... срещу разпореждане от 26.03.2024г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 9041/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1363/2020г. по описа на ЧСИ С..... Д....../, с което съдебният изпълнител е отказал да продължи изпълнителните действия поради липса на правно основание.

Жалбоподателят счита отказът на ДСИ да продължи да извършва изпълнителни действия за неоснователен. Позовава се на влязлото в сила решение по гр.д.№ 16828/2020г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че вземането за сумата предмет на първоначално образуваното изп.дело № 1363/2020г. по описа на ЧСИ С..... Д...... с взискател „П.“ ЕООД принадлежи на „.....“ ЕООД, поради което съдебният изпълнител следва да предприеме последващи действия по образуваното пред него изпълнително дело като разпореди събраната сума да бъде платена в полза на легитимирания кредитор на вземането – жалбоподателя. Моли отказът да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК становище по жалбата е депозирал длъжникът по изпълнението „Е........“ АД, чрез процесуалния си представител. Счита жалбата за допустима и основателна. Посочва, че въз основа на предприети изпълнителни действия по 1 първоначално образуваното изп.дело № 1363/2020г. по описа на ЧСИ С..... Д...... с взискател „П.“ ЕООД сумата по изпълнението е събрана, но все още не е платена в полза на взискателя, което уврежда интересите на длъжника, доколкото до окончателното плащане върху вземането се начислява законна лихва. Счита, че в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени легитимацията на страните в изпълнителното производство в това число тази на взискателя, поради което намира бездействието му да продължи да извършва изпълнителни действия за незаконосъобразно. Моли отказът на съдебния изпълнител да продължи да извършва действия по изп.дело № 9041/2024г. по описа на СИС при ВРС да бъде отменен. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски Държавният съдебен изпълнител в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Позовава се на това, че „.....“ ЕООД не е страна по изпълнителното дело, тъй като не е бил конституиран като взискател, поради което не е легитимиран да иска продължаване на изпълнителните действия.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401363 по описа на ЧСИ С..... Д......, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 27.11.2020г. по молба на „П.“ ЕООД срещу длъжника „Е........“ АД въз основа на изпълнителен лист № 674/24.01.2019г. издаден в полза на „К....“ ЕООД по гр.д.№ 9992/2014г. по описа на ВРС. Взискателят „П.“ ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014г. с „К....“ ЕООД договор за цесия на вземането предмет на изпълнителния лист.

С молби от 03.05.2023г. и от 11.07.2023г. „А...“ ЕООД е сезирал ЧСИ С..... Д...... по изп.дело № 1363/2020г. с искане за конституирането му като взискател в производството за вземания както следва: за присъдените с изпълнителния лист № 674/24.01.2019г. разноски в размер на 1025 лева, които посочва, че са били цедирани с договор от 24.10.2018г. от „К....“ ЕООД полза на „СМ БГ“ ЕООД, а той пък ги е прехвърлил в полза на „А...“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2022г., както и главното вземане по изпълнителния лист в размер на 812,98 лева придобито по силата на договор за цесия от 28.11.2020г.

С разпореждане от 27.07.2023г. ЧСИ по изп.дело № 1363/2020г. е конституирал като взискател по делото „А...“ ЕООД за вземанията му за разноски посочени в изпълнителния лист № 674/24.01.2019г. издаден в полза на „К....“ ЕООД, които е придобил по договорите за цесия.

С молби от 04.10.2023г., от 19.12.2023г. и от 23.01.2024г. „.....“ ЕООД е сезирал ЧСИ С..... Д...... по изп.дело № 1363/2020г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземането в размер на 812,98 лева ведно със законната лихва, по отношение на което с влязло в законна сила решение постановено по гр.д.№ 16828/2020г. по описа на ВРС е установено, че принадлежи на „.....“ ЕООД /въз основа на договор за цесия от 23.10.2014г. сключен между него и „К....“ ЕООД/, а не на взискателя по изпълнението „П.“ ЕООД.

2

С разпореждане обективирано в протокол от 29.01.2024г. по изп.дело № 1363/2020г.

ЧСИ С..... Д...... си е направила отвод по делото.

С молба от 23.02.2024г. „.....“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ С..... Д...... с оглед отвода й с искане да изпрати изп.дело № 1363/2020г. за продължаване на действията на СИС при ВРС, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 19.03.2024г. Молба до съдебния изпълнител с идентично съдържание, а именно за прехвърляне на изпълнителното дело и за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ към СИС при ВРС е депозирана и от „А...“ ЕООД /от 15.05.2024г./.

Изпратеното на СИС при ВРС изп.дело № 1363/2020г. е разпределено чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изп.дело № 9041/2024г.

С обжалваното разпореждане от 26.03.2024г. държавният съдебен изпълнител, като се е позовал на това, че „.....“ ЕООД не е конституиран като взискател и не може да иска на основание чл.427, ал.5 от ГПК изпълнението да бъде продължено при друг изпълнител е разпоредил, че „отказва да продължи изпълнителните действия поради липса на правно основание“.

Съвкупният анализът на писмените доказателства и установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Подадената жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна е от „.....“ ЕООД, по отношение на който с влязло в законна сила решение по гр.д.

№ 16828/2020г. по описа на ВРС е признато качеството на кредитор – титуляр на вземане в размер на 812,98 лева, ведно със законната лихва считано от 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане му е било прехвърлено от „К....“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което вземане е издаден изпълнителен лист на 24.01.2019г. по гр.д.№ 9992/2014г. на ВРС, 9-ти състав. Решението е постановено при участието и на „П.“ ЕООД в качеството на ответник, който едновременно с това е и взискател по изп.дело № 1363/2020г. по описа на ЧСИ С..... Д......, образувано след изпращането му в СИС при ВРС в изп.дело № 9041/2024г. въз основа на изпълнителния лист предмет на съдебното произнасяне.

Следователно на основание чл.298 от ГПК „П.“ ЕООД, като страна в съдебното производство, се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебния акт по гр.д.№ 16828/2020г. по описа на ВРС, респективно на основание чл.297 от ГПК решението е задължително и за съдебния изпълнител, който изпълнява въз основа на издадения изпълнителен лист предмет на съдебното произнасяне. Горното обуславя извод, че по силата на влязлото в законна сила решение, кредитор на вземането по изпълнителния лист от 24.01.2019г. издаден по гр.д.№ 9992/2014г. по описа на ВРС, респективно легитимиран взискател по изп.дело № 9041/2024г., по отношение на вземането, което е било заявено за събиране от „П.“ ЕООД, е „.....“ ЕООД.

Действително до момента на отвода на ЧСИ С..... Д...... /29.01.2024г./, 3 няма произнасяне по молбите на жалбоподателя „.....“ ЕООД да бъде конституиран с нарочен акт като взискател по изпълнителното дело, но бездействието на съдебния изпълнител да стори това, не променя процесуалното качество на дружеството на взискател за вземането и този пропуск следва да бъде отстранен от съдебният изпълнител по изп.дело № 9041/2024г., пред който делото е висящо. В този смисъл неоснователни са аргументите на ДСИ при СИС към ВРС, дадени в писмените му обяснения към жалбата, че поради неконституирането на „.....“ ЕООД като взискател, дружеството не се явява легитимирано да иска продължаване на изпълнителните действия.

С молбите от 04.10.2023г., от 19.12.2023г. и от 23.01.2024г. освен с искане за конституирането му като взискател „.....“ ЕООД е сезирал съдебния изпълнител и с искане за извършване на плащане на дължимото парично вземане в негова полза, респективно за извършване на разпределение, при недостатъчност на събраните средства за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори. По тези искания, както и по всички останали процесуалния действия, които обезпечават изпълнението на вземането на кредитора „.....“ ЕООД, компетентен е съдебния изпълнител пред който изп.дело е висящо, в случая съдебния изпълнител по изп.дело № 9041/2024г. по описа на СИС при ВРС, поради което отказът му „да продължи изпълнителните действия поради липса на правно основание“, обективиран в обжалваното разпореждане от 26.03.2024г. се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Нещо повече, в разпореждането си от 19.03.2024г. първоначалният съдебен изпълнител С..... Д...... изрично е указала на държавния съдебен изпълнител, при когото изпраща делото за продължаване на изпълнителните действия, че при нея е постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя, като същата може и следва да бъде преведена на настоящият съдебен изпълнител по изп.дело № 9041/2024г. по описа на СИС при ВРС по посочена от него сметка, с цел изплащане на легитимиращият се взискател и приключване на изпълнението.

Длъжникът по изпълнението „Е........“ АД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, но с оглед заявената процесуална позиция, такива не му се следват. Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на обжалваният отказ на съдебния изпълнител съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 10394/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „.....“ ЕООД, ЕИК .....

4 отказът на държавен съдебен изпълнител обективиран в разпореждане от 26.03.2024г. по изп.дело № 9041/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1363/2020г. по описа на ЧСИ С..... Д....../ „да продължи изпълнителните действия поради липса на основание”.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване и приключване на принудителното изпълнение по същото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5