Решение № 287 от 24.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.А.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205709 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Н. В. Р. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. ***, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 4649857 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че на процесната дата жалбоподателят не е управлявал заснетия лек автомобил.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Д.Д. – БАК, който заявява, че използваното техническо средство не е сертифицирано и калибрирано, както и че посочената санкционна разпоредба е неприложима, доколкото не се касае за повторност. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ, като се излагат доводи за законосъобразност на производството и на наложената санкция. Под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за 1 обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Видно от разписката (л. 8 гръб) ЕФ е връчен на жалбоподателя на 24.11.2021 г., а жалбата е подадена по пощата с дата на клеймото – 07.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените от жалбоподателя доводи, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.03.2021 г. в 12:01 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+650, до бензиностанция „ЛукОйл“ в посока към кв. Пети километър – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, поставена в служебен автомобил с рег. № ***, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 88 км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***.

Контролираният пътен участък попадал в границите на населеното място и поради това важало общото правило за максимално допустима скорост от 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 19738”.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателя Р., както и че скоростта следва да се счита на 85 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4649857 на ОДМВРгр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 9 и л. 10).

Бил съставен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (л. 11), посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Не се оспорва и че мястото на контрол попада в урбанизираната територия на гр.

Бургас и поради това максимално разрешената скорост за движение, съгласно чл. 21, ал. 1 2

ЗДвП е била именно 50 км/ч.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган, като компетентността произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.

189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място и поради това важи общото правило за максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч., и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 35 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Съдът не възприема възражението, че техническото средство е било негодно или некалибрирано. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 9) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.

В допълнение съдът следва да посочи, че е представен и задължителния в случаите 3 на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.

Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в него следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така доколкото при даването на правната квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма (при нарушенията по ЗДвП обичайно хипотезата и санкцията на нарушението са посочени в различни разпоредби, но това не разкъсва тяхното единство) АНО е посочил единствено, че се касае за нарушение по чл. 182, ал. 4 ЗДвП . Въпросната разпоредба предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Повече от очевидно е, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП няма самостоятелно приложение, а касае завишена санкция при повторно извършено нарушение. За да може законосъобразно АНО да се позове на нея при всички случаи трябва да посочи състава на нарушението, което е констатирано и приложимата санкционна норма (в случая вероятно тя е по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП) и едва след това, ако намери че се касае за повторност, да направи превръзка с чл.

182, ал. 4 ЗДвП и да наложи завишения размер на наказанието. В случая в ЕФ изобщо не се коментира нарушението да е извършено „повторно“, но въпреки това АНО е посочил именно тази разпоредба, без обаче да я обвърже с основния състав на приложимата санкционна норма. По този начин наказващият орган е допуснал грубо нарушение на изискването за пълно описание на нарушените правни норми, респективно – приложимите санкционни разпоредби, което нарушение съществено засяга правото на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява и на какво основание му се налага „Глоба“ именно в размер на 800 лева. Нарушението няма как да бъде „санирано“ от съда, доколкото в случая не е допусната неточност при посочване на санкционната разпоредба, а на практика тя изобщо липсва. Ако съдът едва в производството по оспорване на ЕФ за първи път посочи 4 санкционната норма, която трябва да се приложи, на практика би иззел компетентността на АНО и би се достигнало до хипотеза, в която съдът не контролира правилността на санкционния акт, а се превръща в наказващ орган. Няма как и съдът да предполага или да гадае, която норма следва да се приложи, доколкото това би имало твърде съществена неопределеност и отново би се достигнало до изземване на компетентността на АНО.

Поради всичко казано по-горе съдът счита, че поради липсата на посочване в ЕФ на санкционна норма, която в конкретния случай е приложима за констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е бил защитаван от адвокат, който е поискал присъждането им. Видно от приложения на л. 21 договор за правна защита - тя е била предоставена на основание чл.