Решение № 3825 от 06.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3825 гр. Варна, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110114245 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, изменена в проведеното по делото открито съдебно заседание, с искане за прекратяване настаняването на детето К. Р. К., ЕГН **********, в ЦНСТ в гр. Плевен, ул. „Трите бора“ № 23 и за настаняване на същото в Кризисен център – гр. Варна, за срок от два месеца, считано от датата на влизане в сила на решението.

Молителят излага, че за детето К. К. е предприета промяна в мярката за закрила.

Родители на момичето са Д. К. К., понастоящем с фамилно име Ц., и Р. П. К.. Същото е родено по време на брачното съжителство между партньорите. Отношенията между родителите могат да бъдат определени като непълноценни. Двамата се разделят, когато детето е в ранна детска възраст. К. остава да живее с майка си. Бащата се дистанцира от родителските задължения. Бракът между родителите е прекратен през 2016 г., като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на Д. Ц..

Майката не отдава нужното внимание на потребностите на детето. Същото става жертва на насилие в семейна среда. Констатираните рискове налагат то да бъде изведено и поставено в защитена среда. Настанено е в приемно семейство. Контактът с родителите трайно е прекъснат. С порастването на момичето приемните родители започват да изпитват затруднения при отглеждането и възпитанието му. Майката отправя противоречиви послания към детето, които го объркват и вкарват в конфликт на лоялност. К. започва бавно да се дезинтегрира и отдалечава от средата на своите връстници и в поведението й се наблюдават тревожни индикации. Същата е насочена да ползва услуга – резидентен тип в гр. Плевен. В началото на 2022 г. е направен неуспешен опит да бъде реинтегрирана в дома на майката, която декларира, че иска да поеме грижите за дъщеря си. Момичето извършва поредното бягство. Установено е във високо рискова среда от служители на МВР.

Поддържа, че са изчерпани възможностите за настаняване на детето в домакинството на роднини, близки. Не е намерено и подходящо приемно семейство, което може да се грижи за 1 детето. По изложените съображения моли молбата да бъде уважена.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна поддържа подадената молба.

Заинтересованата страна – детето К. Р. К. се представлява от особен представител, който изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованата страна – родителят Д. К. Ц. се явява лично. Моли молбата на ДСП – гр. Варна да бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 ЗЗДт.

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето К. Р. К. , нейни родители са Д. К. К., понастоящем с фамилно име Ц. /майка/ и Р. П. К. /баща/.

С решение № 299/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 124/2022 г. по описа на РС – Плевен, IX състав, детето К. Р. К. е настанено за отглеждане в социална услуга резидентен тип – ЦНСТ за деца без увреждания в гр. Плевен, ул. „Трите бора“ № 23, за срок от 3 години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

Видно от представеното уведомително писмо от Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за обществена подкрепа, Община Плевен, с момичето К. К. не са провеждани срещи поради реализирано от нея „бягство“ от ЦНСТ и до настоящия момент не е имало възможност да се планират такива.

Със заповед № ЗД/Д-ЕН-162/30.08.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Плевен момичето е настанено в Кризисен център за деца – гр. Варна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.

Към молбата е приложен и съответен социален доклад, изготвен от ДСП – Плевен.

Съгласно доклада, по подаден сигнал в ДСП – Червен бряг на 03.05.2016 г. за оказвано насилие спрямо детето от съжителя на майката, по отношение на К. е предприета мярка за закрила извън семейна среда. Съществуват данни, че по време на престоя й в приемно семейство, майката не се е интересувала от развитието на детето. Първата среща на К. с родителите й е осъществена в РС – Плевен през м. октомври 2021 г. На 11.02.2022 г. същите подават заявления в ОЗД – Плевен, с които заявяват, че желаят да бъде прекратено вписването на детето в Регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване. Извършено е проучване относно намеренията на родителите да полагат грижи за тяхната дъщеря. От ДСП по местонахождението на майката не са я установили на адресните регистрации и нямат данни къде пребивава. От ДСП по местонахождение на бащата са предоставили декларация от него, в която саморъчно е заявил, че не може да поеме грижи по отглеждането и възпитанието на К.. Въпреки заявеното желание от страна на родителите, същите са прекратили връзката с момичето. Малолетната започва да извършва многобройни бягства от 2 социалната услуга, където е настанена.

На 27.06.2022 г. след осъществено поредно бягство К. е установена от служителите на МВР – Плевен в с. Буковлък, община Плевен, където е сформирала нерегламентирано съжителство с пълнолетно лице. На 29.06.2022 г. в отдел „Закрила на детето“ – Плевен е подаден сигнал от социален работник, че детето отново е избягало. На 16.07.2022 г. момичето е установено от органите на МВР на бензиностанция „Лукойл“ – Плевен в близост до с. Буковлък. Предприета е полицейска закрила спрямо него. На 17.07.2022 г. е предадено на медицинската сестра от ЦНСТДМУ – Плевен. На 18.07.2022 г. е получена информация, че К. е избягала от социалната услуга. Обявена е за издирване. На 26.07.2022 г. същата е установена отново в с. Буковлък, община Плевен. Изготвено е заключение, че момичето е поставена в риск от въвличане в трафик на хора, тъй като лицето, с което е сформирала връзка е от криминалния контингент. Има данни, че К. поддържа връзка и с други такива пълнолетни лица. Изпратено е писмо до НКБТХ за оказване на съдействие за предоставяне на информация относно възможности за настаняване на непълнолетно лице в Кризисен център в страната, който да е отдалечен от територията на гр. Плевен, за да се прекъснат контактите й с криминалната среда. Получен е отговор от ДСП – Варна, че за подрастващата има свободно място в Кризисен център на тяхната територия, който отговаря на профила на момичето.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или съответно когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че родителите на детето К. – Д. К. Ц. и Р. П. К. без основателна причина трайно не полагат грижи за непълнолетната. Същите системно не са изпълнявали задълженията си да подпомогнат детето да усвои подходящо поведение, както и да изгради модел на морални ценности. Дистанцирали са се от възпитанието на момичето и са прекратили връзката си с него. В проведеното по делото открито съдебно заседание майката лично изрази желанието си настаняването на детето в Кризисния център в гр. Варна да бъде продължено.

Не са установени близки или роднини на подрастващата, които да са в състояние да я отглеждат и възпитават в семейна среда. В молбата на ДСП – Варна, послужила като основание за образуване на настоящото производство, както и в изготвения по делото социален доклад, се съдържат данни и за упражнено спрямо детето насилие в периода преди извеждането му от семейството и настаняването му в приемна среда. Въпреки грижите, които са оказвани по отношение на К. от приемните родители, при които тя е била настанена, са регистрирани противообществени прояви, осъществени от нея. Приемното 3 семейство е изразило желание настаняването на детето в семейството им да бъде прекратено, тъй като не могат да се справят с поведението и възпитанието му. След настаняването на непълнолетната в ЦНСТ – гр. Плевен са регистрирани множество бягства от нейна страна, като за същата е установен риск да бъде въвлечена в трафик на хора, доколкото поддържа близки контакти с лица от криминалния контингент.

Към настоящия момент не е налично друго подходящо приемно семейство, което да полага грижи за К..

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в проведеното по делото открито съдебно заседание бе представен доклад за оценка на постигнатите резултати, заложени в индивидуалния план за подкрепа, изготвен от Фондация „SOS – семейства в риск“, гр. Варна, в който е посочено, че К. се адаптира успешно към условията на Кризисен център за деца – гр. Варна. От настаняването на непълнолетната до момента същата не е извършвала бягства и не е имала опити за реализирането на такива. Спазва правилата за вътрешния ред и не е създавала сериозни проблеми на дежурния екип. Консултативната работа съдейства възстановителния процес и допринася за положителна промяна в нагласите на детето. К. е решена да подобри поведението си и да не извърша повече бягства.

Осъзнава, че приятелската й среда й оказва лошо влияние и я поставя в риск. Решена е да прекъсне отношения с онези хора от миналото, които я подтикват към извършване на различни противообществени прояви.

Становището на екипа на Фондация „SOS – семейства в риск“ е, че заложените цели, съобразно изготвения индивидуален план за действие и индивидуален план за подкрепа на К. до момента се изпълняват успешно. Момичето се е откъснало от неблагоприятната социална среда и значително е подобрило поведението си. Предвид липсата на алтернативи и възможности за реинтеграция в семейна среда или подходящо приемно семейство, работата по случая следва да бъде насочена към промяна на мярката за закрила и избор на по-благоприятна дългосрочна услуга от резидентен тип на територията на гр. Плевен.

Ето защо съдът намира, че момичето следва да бъде настанено за отглеждане в Кризисен център – гр. Варна, за поискания срок от два месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, но не по-късно от 28.02.2023 г. /датата, на която изтича шестмесечния срок от първоначалното настаняване на детето в Кризисния център – 31.08.2022 г. и който срок следва да бъде съобразяван от съда при постановяване на мярката по аргумент от чл. 12 от Наредба за качеството на социалните услуги и приложение № 18 към нея/. По този начин ще се осигури възможност момичето да пребивава в среда, близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие. Този срок ще даде възможност на социалните служби да продължат работата по случая на детето с оглед последващо прилагане на по-благоприятна мярка за закрила спрямо него.

По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде 4 уважена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето К. Р. К., ЕГН **********, в ЦНСТ за деца без увреждания в гр. Плевен, ул. „Трите бора“ № 23 и

НАСТАНЯВА детето К. Р. К., ЕГН ********** , за отглеждане в Кризисен център – гр. Варна, за срок от два месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, но не по-късно от 28.02.2023 г., на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.