Решение № 2675 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120102673 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против А. А. Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 236.42 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 21.01.2022 год. до 04.04.2022 год., по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +****** от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год.;

- 69.46 лв. - сбор от изискуеми лизингови вноски за предоставени на лизинг базови аксесоари, дължими по договор за лизинг, сключен между страните на 21.01.2022 год.;

- 1239.57 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната на сключените между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +****** от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год. и договор за лизинг от 21.01.2022 год., - 19.96 лв. - застрахователни вноски по застрахователна полица от 21.01.2022 год. за застраховка на мобилно устройство, както и законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 15.01.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

1

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Ответницата не е депозирала отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти по спора:

По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 15.01.2024 год., по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг, както следва:

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Интернет+“, срещу месечна такса от 10.52 лв.

С договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +****** от 14.03.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 20.99 лв.

Договорът е изменен с допълнително споразумение от 16.07.2021 год., като срокът е продължен до 16.07.2023 год., с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 18.99 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 16.02.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Интернет за дома“, срещу месечна такса от 19.99 лв.

На 21.01.2022 год. между страните е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари с обща лизингова цена от 72.56 лв. С подписване на договора абонатът е удостоверил, че е получил аксесоарите в годно състояние, съответстващо на предназначението им.

С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 5-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при лизинговите цени с отстъпка.

Абонатът е сключил на 21.01.2022 год. и застрахователен договор за мобилно устройство с „*****“, чрез оператора, действащ като застрахователния посредник, срещу месечна такса от 4.99 лв., платима на оператора с месечната вноска.

Към заявлението са представени и фактури за потребление, неподписани за 2 получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 21.01.2022 год. до 04.07.2022 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите.

При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.

Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.

Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.

Освен това, в общите условия към договора за лизинг (чл.11, ал.1 от ОУ към същия) изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги, сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски. Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка за предоставените мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.

В обобщение - искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, защото не се доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, 3 ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.

Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителятответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

Недължими са и застрахователните вноски, претендирани в настоящото производство, т.к. титулярът на вземането за тяхната стойност е застрахователното, а не ищцовото дружество. Последното само администрира плащанията към застрахователя, който предлага застрахователна услуга и комуто, поради това, се следват вноските.

При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги, неустойки и застрахователни вноски, се явяват недоказани, а оттам - неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

Не така стоят нещата с претенцията за неплатени лизингови вносики за предоставени базови аксесоари - в горецитирания договор за лизинг (чл.4 от същия) се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите вещи - аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват доказателства ответникът да е върнал вещите, отдадени му на лизинг или да е развалил лизинговия договор преди изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатил лизинговите вноски, още повече, че техните падежи са настъпили преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се уважи.

Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за законната лихва, начислена върху сбора от неплатените лизингови вноски, начиная от предявяване на иска – 15.01.2024 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, се следват деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи на 22.69 лв. - държавна такса и адвокатски хонорар.

За производството по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС разноските са в размер на 6.71 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар от 120 лв., чийто размер е определен, съобразно указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C427/16 и C-428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, 4 както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. Т. гр.Бургас, ул.“Петрова нива“ № 35, ЕГН **********, дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачич, сумата от 69.46 лв. - сбор от изискуеми лизингови вноски за предоставени на лизинг базови аксесоари, дължими по договор за лизинг, сключен между страните на 21.01.2022 год., както и законната лихва върху горната суми, начиная от 15.01.2024 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.

№ **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги, договорни неустойки и застрахователни вноски, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +****** от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 21.01.2022 год. и застрахователна полица от 21.01.2022 год. за застраховка на мобилно устройство.