Решение № 65 от 03.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Свиленград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100885 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата А. Б. Ф. е поискала от съда да признае по отношение на ответника М. М. П., че тя е собственик на лек автомобил марка „ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с peг. № Х1594МЕ, рама № ************, двигател: без номер, на цвят черен металик, както и да го осъди да й предаде владението на този лек автомобил.

Ищцата твърди, че посочения автомобил закупила с лични и семейни средства в Германия с Договор за продажба на употребявано моторно превозно средство от 12.10.2023г.

Автомобилът щял да се използва за нуждите на съпруга й, който бил германски гражданин и притежавал сервиз за МПС и автокъща. По време на закупуване на автомобила, в Германия бил и ответникът М. П., който бил син на ищцата. По настояване на последния в договора за покупко - продажба вписали него като собственик, тъй като мислили, че по този начин ще се улесни пътуването на М. до България с автомобила.

След сделката ищцата и съпругът й размислили и решили, че било голяма грешка да запишат М. като собственик на колата, тъй като последният често извършвал нарушения по пътищата и имал проблеми с полицията. Ето защо, по-малко от месоц по-късно, с Договор за продажба от 25.11.2023г. ответникът прехвърлил на ищцата собствеността върху гореописания автомобил за сумата от 15 000 евро. Тези пари ищцата дала на ответника, тъй като той имал финансови затруднения в България, нуждаел се от тях и тя, като майка, не можала да му откаже това. Въпреки, че прехвърлили собствеността върху автомобила изцяло на ищцата, тя и съпруга й го предоставили за ползване на ответника, който пътувал с него в Германия, България и в чужбина.

Въпреки проявеното от ищцата добро отношение, ответникът злоупотребил с доверието й. Ищцата наскоро разбрала, че при едно от пътуванията си до България ответникът регистрирал автомобила на свое име. Ищцата потърсила обяснение от ответника, но вместо да получи такова, двамата се скарали доста сериозно. Към настоящия момент страните били в изключително влошени отношения и ответникът отказвал да върне автомобила на ищцата.

По тези съображения ищцата моли съда да уважи предявения иск и да й присъди 1 направените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска.

В съдебно заседание ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа иска. Ответникът, също чрез процесуален представител, депозира становище, с което поддържа отговора си, като признава иска.

Ищецът, чрез пълномощника си, моли съда да постанови решение съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение съобразно признанието на иска, така че същият се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание 78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски. Същите се установиха в размер на 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.) – внесена държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по отношение на ответника М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр. ************, че ищцата А. Б. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, е съсобственик на лек автомобил марка „ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с peг. № Х1594МЕ, рама № ************, двигател: без номер, на цвят черен металик, както и ОСЪЖДА М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр.

************, да предаде на А. Б. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, владението на същия лек автомобил.

ОСЪЖДА М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр. ************, да заплати на А. Б.

Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, сумата 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Свиленград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100885 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата А. Б. Ф. е поискала от съда да признае по отношение на ответника М. М. П., че тя е собственик на лек автомобил марка „ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с peг. № Х1594МЕ, рама № ************, двигател: без номер, на цвят черен металик, както и да го осъди да й предаде владението на този лек автомобил.

Ищцата твърди, че посочения автомобил закупила с лични и семейни средства в Германия с Договор за продажба на употребявано моторно превозно средство от 12.10.2023г.

Автомобилът щял да се използва за нуждите на съпруга й, който бил германски гражданин и притежавал сервиз за МПС и автокъща. По време на закупуване на автомобила, в Германия бил и ответникът М. П., който бил син на ищцата. По настояване на последния в договора за покупко - продажба вписали него като собственик, тъй като мислили, че по този начин ще се улесни пътуването на М. до България с автомобила.

След сделката ищцата и съпругът й размислили и решили, че било голяма грешка да запишат М. като собственик на колата, тъй като последният често извършвал нарушения по пътищата и имал проблеми с полицията. Ето защо, по-малко от месоц по-късно, с Договор за продажба от 25.11.2023г. ответникът прехвърлил на ищцата собствеността върху гореописания автомобил за сумата от 15 000 евро. Тези пари ищцата дала на ответника, тъй като той имал финансови затруднения в България, нуждаел се от тях и тя, като майка, не можала да му откаже това. Въпреки, че прехвърлили собствеността върху автомобила изцяло на ищцата, тя и съпруга й го предоставили за ползване на ответника, който пътувал с него в Германия, България и в чужбина.

Въпреки проявеното от ищцата добро отношение, ответникът злоупотребил с доверието й. Ищцата наскоро разбрала, че при едно от пътуванията си до България ответникът регистрирал автомобила на свое име. Ищцата потърсила обяснение от ответника, но вместо да получи такова, двамата се скарали доста сериозно. Към настоящия момент страните били в изключително влошени отношения и ответникът отказвал да върне автомобила на ищцата.

По тези съображения ищцата моли съда да уважи предявения иск и да й присъди 1 направените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска.

В съдебно заседание ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа иска. Ответникът, също чрез процесуален представител, депозира становище, с което поддържа отговора си, като признава иска.

Ищецът, чрез пълномощника си, моли съда да постанови решение съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение съобразно признанието на иска, така че същият се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание 78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски. Същите се установиха в размер на 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.) – внесена държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по отношение на ответника М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр. ************, че ищцата А. Б. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, е съсобственик на лек автомобил марка „ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с peг. № Х1594МЕ, рама № ************, двигател: без номер, на цвят черен металик, както и ОСЪЖДА М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр.

************, да предаде на А. Б. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, владението на същия лек автомобил.

ОСЪЖДА М. М. П., с ГН: **********, с адрес: гр. ************, да заплати на А. Б.

Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, сумата 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2