Решение № 554 от 16.10.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 758/2024
- Вид
- Решение № 554
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 554 гр. К., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510100758 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Производството е образувано по искова молба от „В.” АД, ЕИК ***, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. ***, район „Л.“, бул. „Д.” № ***, представлявано от С.П.П., чрез адв. А. Г. Н., със служебен адрес град С., п.к. ***, район Л.“, бул. „Д.” № ***, тел. ***, против Х. З. И., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. К., ул. „Г.“ ***.
Процесуалният представител на ищеца твърди, че на *** г. ответникът Х. З. И. е сключила с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „***“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил 600,00 лв. и по силата на този договор усвоила заемна сума в размер на 600,00 лв. С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на ищеца бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че Кредитополучателят заявил и декларирал, че избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа.
1
Към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора изтекъл. Срокът на договора бил определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 - 1 година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влизал в сила от датата на неговото подписване, което означавало, че процесният договор изтекъл на дата 07.03.2023 г. Наличието на неизплатени падежирали и изискуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславяли правния интерес на ищцовото дружество да предяви осъдителни искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по договора.
Сочи, че кредитът бил усвоен, както следва:
- на дата 02.03.2022 г. била усвоена сума в размер на 600,00 лв., с което е усвоен целия кредитен лимит в размер на 600,00 лв.
- на дата 25.08.2022 г. била усвоена повторно след частично предсрочно погасяване сума в размер на 600,00 лв.
Твърди, че след усвояване на главница и до настоящия момент били заплатени дължими суми в общ размер на 924,12 лева.
Задълженията по кредита за период 07.04.2022 г. - 07.03.2023 г., ведно с усвоения кредитен лимит били в общ размер на 805,74 лв.
Заявява, че с настоящата искова молба претендира и мораторна лихва върху остатъчната непогасена главница в размер на 599,19 лв., която била дължима от датата, на която главницата станала изискуема, а именно края на договора за паричен заем - 07.03.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба - 25.03.2024 г. в размер на 81,74 лв.
С оглед на това, че останали неизплатени задължения по процесния договор за паричен заем, с настоящата искова молба предявява осъдителни претенции към заемополучателя по силата, на които същият следвало да заплати на ищеца сума в общ размер на 887,48 лв., от които:
- главница в размер на 600 лв. - считано от крайния срок на договора 07.03.2023 г.
- договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора - 15% върху усвоената главница в размер на 44,74 лв. за периода от 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г.
- такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 75,17 лв. за периода от 05.08.2022 г. до 07.03.2023 г.
- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 17,90 лв. за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г.
- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 3,30 лв. за периода 01.02.2023 г. до 07.03.2023 г.
- неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 65,44 лв. за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г.
2
- законна лихва за забава в размер на 81,74 лв., начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 600 лв. и за периода от 07.03.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 25.03.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/.
- законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите /присъдени/ суми.
На основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Х. З. И., ЕГН **********, да заплати на „В.“ АД, ЕИК ***, универсален правоприемник на „В.“ ООД, ЕИК ***, неплатените суми по Договора за паричен заем „В.“ от *** год., сключен между нея и „В.“ ООД, както следва:
- главница в размер на 600,00 лв., считано от крайния срок на договора 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД;
- договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора - 15% върху усвоената главница в размер на 44,74 лв. за периода от 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД;
- такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 75,17 лв. - претендираната сума е за периода 05.08.2022 г. до 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД;
- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 17,90 лв. за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД;
- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 3,30 лв. за периода 01.02.2023 г. до 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД;
- неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 65,44 лв. за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г. - иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД;
- законна лихва за забава в размер на 81,74 лв., начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 600 лв. и за периода от 07.03.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 25.03.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ - иск с правно основание чл. 86 ЗЗД;
- законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми.
Претендира разноски в производството.
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка на „В.“ ООД „У.“, IBAN: ***, BIC: ***;
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника.
3
В първото по делото съдебно заседание с писмена молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 30.09.2024 г. съдът е допуснал изменение на иска в частта относно размера за претендираната главица като съшия се счита за предявен за сумата от 599.19 лева.
С протоколно определение от 30.09.2024 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 08.04.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 26 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: заверено копие на Договора за кредит „***“ от *** година и Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя; Справка по чл. 366 от ГПК; не са оспорени от ответника и доказват наличието но облигационно отношение между страните във връзка с договор за кредит.
По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизите се установява, че неизплатеното възнаграждение е в размер общо на 805.74 лева, включващо: 599.19 лева – главница, 44.74 лева – договорна лихва при фиксиран лихвен процент, съгласно чл.4, ал.1, т.2 15 % върху усвоената главница, 75.17 – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора върху усвоената и непогасена главница, 17.90 неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на настоящ адрес за периода 04.10.2022г. до 07.03.2023г., 3.30 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне удостоверение за липса на задълженията по ДОПК, 65.44 – неустойка за непредставяне на директен дебит за периода от 04.10.2022г. до 07.03.2023г.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по 4 чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищеца разноски се заплащат от ответника, съобразно уважената част от иска. Ответника следва да заплати на ищеца сумата от 550 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. З. И., ЕГН **********, с адрес село Б., улица „Г.“ *** да заплати на „В.“ АД, ЕИК ***, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., район „Л.“, булевард „Д.“ № ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.П. сумите в размер на 599.19 лева главница представляващи неизпълнено задължение по договор за кредит „***“ от *** г., 44.74 лева – договорна лихва при фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 - 15% върху усвоената главница, за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г., 75.17 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора върху усвоената и непогасена главница за периода от 05.08.2022 г. до 07.03.2023 г., 17.90 лева неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес за периода 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г., 3.30 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне удостоверение за липса на задължения по ДОПК за периода от 01.02.2023 г. до 07.03.2023 г., 65.44 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит за периода от 04.10.2022 г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.