Решение № 157 от 18.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. В., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20261320200425 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от жалбоподателя Ц. К. М., с ЕГН: **********, адрес: с. С., обл. В., ул. „Десета“, № 5, против Наказателно постановление №25-1786-000857/29.08.2025 г. на Началник РУ – В. в ОДМВР - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на в размер на 50 лева (25.56 евро) за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на в размер на 200 лева (102.26 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, за извършено административно нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият се явява с упълномощен процесуален представител, който заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема становище в с. з.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в 1 тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят А. Л. Е., работещ на длъжност мл.полицейски инспектор при РУ - В., ОДМВР – В. към момента на съставяне на акта, е съставил акт за установяване на административно нарушение № 6А3946205/ 09.06.2025 г. против жалбоподателя Ц. К. М., с ЕГН: **********, адрес: с. С., ул. „Десета“, № 5, за това, че на 09.06.2025 г. в 11:31 часа, в гр.В., на бул. „Панония“, № 67, като водач на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СА5564ТМ, е паркирал двуредово. От извършена справка с ОДМВР-В.-ОДЧ се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация от 20.01.2025 година. Наказателното постановление е издадено на основание Постановление на РП-В. за отказ да обрува досъдебно производство- пр.пр.№2110/12.08.2025 г. по преписка 1786р-11280/12.06.25 на РУ-В..

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства – административно-наказателната преписка.

Показанията на свидетеля А. Л. Е. не допринасят за разкриване на обективната истина по делото, тъй като същият твърди, че не си спомня случая и не си спомня нищо, като при предявяването му на АУАН в с.з. при разпита му същият заяви, че той е съставил посочения по-горе АУАН и го е подписал. Поради това, показанията на този свидетел не биха могли да се вземат предвид при решаване на делото.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По т. 1 от НП за административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Жалбоподателя Ц. К. М. е наказан с административно наказание глоба в размер на 50 лева (25.56 евро) на основание и чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 09.06.2025 г. в 11:31 часа, в гр.В., на бул. „Панония“, № 67, като водач на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СА5564ТМ, е паркирал двуредово, което е прието за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от 2

ЗД в П .

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба 100 лв. водач, който престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението.

Според правната норма на престоят и паркирането са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението.

При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. Отчасти е цитирана правната норма, без да е приведена към хипотезата на същата правна норма, установените в обективната действителност факти. Правната норма посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН. Посочването на част от правната норми на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не означава, че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващия орган.

Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя, са предмет на доказване по делото. Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере 3 доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, тъй като тежестта на доказване на нарушението лежи върху него, което в случая не е сторено преди издаване на НП.

По т. 2 от НП за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

В НП е посочено, че същото е издадено на основание Постановление на РП-В. за отказ да образува досъдебно производство - пр. пр. №2110/12.08.2025 г. по преписка 1786р-11280/12.06.25 на РУ-В.. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят, освен че притежава, е и управлявал същото, но няма как 4 изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност", по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства по делото, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. Така, при липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Действително, налице е и законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.

Или, макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба. Така, при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана. Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което 5 да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Впрочем изначално липсват и доказателства, представени пред съда – напр. справки от информационна система на Сектор "Пътна полиция" и др. за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава реализиране въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията.

По изложените съображения, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР - В..