Решение № 1325 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501731 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответниците по спора Е. С. З. и С. Н. З. Решение № 1614 от 11.04.2024 г., пост. по гр.д. № 7448/2023 г. на РС - Пловдив, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че въззивниците дължат солидарно на въззиваемия – ищец Кооперация „ Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Марица Инвест „, ЕИК 115013944 сумата 948, 38 евро по Запис на заповед от *** г., издаден от Е. З. и авалиран от С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 1586/2023 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за незабавно изпълнение № *** г..

За постановяването на този резултат съдът е приел, че ценната книга е редовен от външна страна документ, установяващ процесното вземане, възражението да е нищожен на основание чл. 535 от ТЗ във връзка с неговото съдържание неоснователно, неоснователно е и възражението да е изтекъл по отношение на авалиста С. З. преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД, а възраженията за недължимост на вземането, основаващи се на каузалното правоотношение - в обезпечение на което е издаден записа на заповед, да са ирелевантни.

Въззивниците поддържат оплаквания за неправилност на решението. Настояват, че Записът на заповед / ЗЗ / е нищожен, т.к. било недопустимо да е издаден и предявен за плащане в един и същи ден, както и защото в него липсва място на издаването му, като само посочването „ гр. П. “ не изпълнява изискването на чл. 535 т. 6 от ТЗ. Настояват, че взаимоотношенията между страните по каузалното правоотношение, във вр. с което издаден ЗЗ са релевантни относно дължимостта на сумата по ЗЗ, предмет на спора, поради което следва да бъдат разгледани. Поддържат всички доводи за недължимост, основаващи се на 1 каузата – договора за заем, в т.ч. същият да е нищожен поради противоречие със закона / заемополучателят Е. З. да не е бил член – кооператор към датата на сключването на договора /; да е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК; да е нищожна на самостоятелно основание клаузата относно договорената наказателна лихва/ неустойка при неизпълнение - поради противоречие с добрите нрави и договорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа че тъй като авалиста С. З. не е подписала погасителния план, съгласно който заемът се издължава на разсрочени във времето вноски, то отговорността й е ограничена само до главницата и възнаградителната лихва по договора – които са платени.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата кооперация е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че процесният ЗЗ е редовен от външна страна документ, т.к. съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ, като няма законова пречка датата на издаването на документа и датата на предявяването му за плащане да съвпадат. Поддържа, че е безспорно между страните, че ЗЗ обезпечава изпълнението на задължения по договор за заем, като по делото е установено че това задължение не е платено от заемополучателя Е. З..

Поддържа, че същият няма качеството на потребител по каузата, т.к. заемът му е отпуснат в качеството му на член – кооператор като ***, като е имал това качество към датата на сключването на договора и на предоставянето на заемните средства. Съгласно устава на кооперацията, същата – макар и регистрирана като небанкова финансова институциуя по § 12 от ПЗР на ЗКИ, предоставя кредити само на членовете си/ чл.4 т.1 от устава/ и не може да предлага услуги, включени в предмета й на дейност на лица извън кръга на своите членове / чл. 1 ал. 6 от устава/. Следователно, касае се за търговска сделка между страните, а не за потребителски договор. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва по кредита от 14 % е средният предлаган на пазара лихвен процент по кредити. Развива доводи неустойката за неизпълнение да не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Иск по чл. 422 от ГПК.

По делото е безспорно установено, че исковата сума от 948,38 евро е част от сумата 3 749, 48 евро, за която е издаден от ответника Е. З. и авалиран от ответницата С. З. Запис на заповед от *** г. – на която дата и предявен за плащане, с поемател ищцовата Кооперация „ Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест „ – гр. Пловдив; че исковата сума от 948, 38 евро е предмет на издадена по ч.гр.д. № 1586/2023 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за незабавно изпълнение № *** г.; че в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците З.и са депозирали възражения да не дължат вземането по заповедта и че в срока по чл. 415 ал. 4 кооперацията е предявила настоящия установителен иск досежно същото.

Доводите за несъответствието на процесния Запис на заповед / съдържащ се в оригинал по приложеното ч.гр.д. № 1 586/2023 г. / с изискванията на чл. 535 от ТЗ за неговото съдържание са неоснователни. Недостатъчната конкретизация на мястото на издаването / посочено само гр. П. / се преодолява от разпоредбата на чл. 536 ал. 4 от ТЗ, според която ЗЗ, в който не е посочено мястото на издаване, се смята издаден на мястото, означено до името на издателя – което място в случая е максимално конкретизирано / гр. П., улица, номер вход, апартамент/. Съвпадението на датата на издаването на ценната книга с датата на падежа й / в случая датата на предявяване / не е предвидено от закона като порок 2 за нередовност на документа, а като абстрактна сделка записът на заповед сам по себе си не може да е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД не намира приложение при менителничното поръчителство / авала /.

Няма спор между страните и е установено по делото, че каузата по казания ЗЗ – възведена от длъжниците във възражението по чл. 414 от ГПК и в отговора на ИМ, е сключен между ищцовата кооперация / финансова институция по чл. 3 ал. 2 от ЗКИ / от една страна като заемодател и от друга С. З. като заемополучател в качеството му на член кооператор и съпругата му С. З. като солидарен съдлъжник Договор за заем от *** г..

Безспорно установено е също така, че съгласно договора за заем на въззивника Е. З. са предоставени в заем парични средства от 3 500 евро, договорено е, че по желание на заемополучателя може да бъдат платени в левовата им равностойност от 6 845, 41 лв. / по фиксинга на БНБ към 01.09.2021 г. / - както и са му платени, че средствата са предадени на З. договорения размер от 6 845, 41 лв. същия ден и в брой – съгласно наличен в касата на кооперацията подписан от него РКО № *** г. съгласно заключението на ССчЕ, който РКО и представен по делото. От заключението се установява още, че за заплащането на договорените такси за разглеждането, отпускането, управлението и усвояването на заема в общ размер на 172,44 лв., дължими от заемополучателя е издаден от ищцовата кооперация ПКО № *** г. , като на същата дата са издадени и ПКО №№ *** и *** - за сумата 500 лв., предст. вноска за внасяне/довнасяне на дялов капитал и за сумата 10 лв. – встъпителна вноска – дължими се от заемополучателя в качеството му на член кооператор и за които страните са се съгласили / чл. 4 ал.ал. 2 и 3 от облигацията / плащането им да може да се извърши и с предоставените му заемни средства. Вещото лице е установило налична в кооперацията Молба вх.№ 214/31.08.2021 г. от въззивника Е. З. за приемането му за член кооператор и Протокол – решение на УС № 10/01.09.2021 г. за положителен отговор на молбата му – приет е за член-кооператор.

Според договора заемната сума се връща разсрочено с краен падеж *** г., на месечни вноски, включващи съответната част от главницата и от договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 14% годишна лихва.

В чл. 18 от договора, страните са се съгласили, че при неплащане / просрочие на месечните вноски – пълно или частично, върху неплатената в срок част за периода на забавата се начислява наказателна лихва в размер на 25 % годишна лихва – неустойка, считано от падежа до плащането.

В чл. 11 от договора е посочено, че в обезпечение на вземанията на кредитора по договора за главница и възнаградителна лихва е издаден от заемополучателя Запис на заповед за сумата 3 749, 48 евро, който се авалира и от солидарния съдлъжник по договора – съпругата му С. З.. Други обезпечения на кредитора по договора / залог на движими вещи, ипотека, залог на вземания, особен залог / не са предоставени.

От заключението на ССчЕ се установява, че до крайния падеж заемът не е обслужван от въззивника Е. З. и към тази дата – *** г., дългът по него е възлизал на 8189, 83 лв. - от които 6 845 лв. главница, 487, 93 лв. договорна /възнаградителна / лихва и 856, 49 лв. наказателна лихва/ неустойка за просрочие. Към *** г. – когато от въззивника З. са престирани две плащания за погасяване на заема в общ размер от 6 850 лв. / 4 000 лв. и 2 850 лв. /, наказателната лихва/неустойката е възлизала на 1 272, 09 лв. и с престираната сума от 6 850 лв. са погасени изцяло задълженията за казаната наказателна лихва/неустойката / 1 272, 09 лв. /, за просрочена възнаградителна лихва / 487, 93 лв. / и частично е погасена главницата по заема - до размер на 5 089, 18 лева. Така, към тази дата размерът на дълга е възлизал на 1 756, 23 лв. непогасена главница или 898 евро.

Следователно, за разликата от 898 евро до предявеният размер от 948,38 евро искът е неоснователен и се отхвърля, след отмяна на първоинстанционното решение за 3 уважаването му в тази част.

В останалата му част решението за уважаването на иска е правилно и се потвърждава.

Възражението, че към датата на договора заемополучателят Е. З. не е имал качеството член – кооператор се основава на това, че към тази дата той не е заплатил дължимите се встъпителна вноска и вноска за дялов капитал, съответно че те са платени със заемните средства по договора след тяхното усвояване. То е неоснователно. Съгласно Устава на кооперацията / справка в АВ – ТР / приемането на нови членове става с решение на управителния й съвет / УС / въз основа на подадена писмена молба за членство, като членственото правоотношение възниква от датата на решението на УС на кооперацията, а в случай че не бъде утвърдено от ОС се прекратява – в който смисъл и разпоредбите на чл. 8 ал.ал. 1 и 2 от ЗК. Т.е. задължението на член кооператорите за внасянето на встъпителната вноска и вноската дялов капитал не са предвидени като елемент от фактическия състав за възникване на членственото правоотношение. Ето защо и тъй като в случая е установено, че на 01.09.2021 г. е имало решение на УС за приемане на въззивника Е. З. за член кооператор, въз основа на подадената от него молба от 31.08.2021 г. се обосновава извод, че договорът за заем не е сключен с лице, което не е член кооператор, съответно не е налице нарушение на императивни разпоредби на ЗК и на Устава на кооперацията, поради което договорът за заем не е на това основание нищожен.

Неоснователни са и възраженията на въззивниците за недействителност на каузата / договора за заем / по ЗЗ поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК.

Изискванията за този закон са приложими само за договорите за кредит, сключени с потребители, а потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност / § 13 т. 1 от ЗЗП /. В случая, видно от подадената от въззивника З. молба за отпускане на заема той е действал като физическо лице, развиващо *** дейност в самостоятелен животновъден обект, от която дейност реализира своите доходи. Същевременно, съгласно устава на кооперацията – заемодател, същата представлява сдружение на дееспособни физически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на свои икономически, социални и културни интереси, като в предмета на дейност на същата е да действа като финансова институция по смисъла на § 12 от ЗКИ, предоставяйки кредити само на своите членове / частни земеделски стопани / за подпомагане на дейността им, съответно да не кредитира лица извън кръга на своите членове, като на лица извън този кръг да не предоставя и другите услуги, включени в предмета й на дейност. Следователно, процесният договор за заем не е потребителски, т.к. заемополучателят по него не е имал качеството на потребител. Липсата на това качество на страната по договора е самостоятелно основание за неприложимост на ЗПК, поради което е без значение обстоятелството че процесния договор не попада сред изрично визираните от същия закон изключения, за които не се прилага и в частност на изключението по т. 13 на ал. 1 на чл. 4 от ЗПК – доколкото съгласно заключението на ССчЕ лихвата по заема е съответна на средната преобладаваща на пазара, а не по ниска от нея.