Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16882 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46376/2025
Вид
Определение № 16882
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16882 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“ АД срещу Д. Е. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 евро - частичен иск от претенция в общ размер от 170 000 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 04.04.2016 г. в Република Гърция, гр. Глифада, област Атика, на ул. „Вулягменис“, в посока от гр. Вула към гр. Атина, в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025 г., до погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 04.04.2016 г. в Република Гърция, гр. Глифада, на ул.

„Вулягменис“, в посока от гр. Вула към гр. Атина, е настъпило ПТП по вина на ответника Д.

Е. Г., който при управление на лек автомобил „М.”, с рег. № ***, навлиза в насрещното пътно платно и удря двуколесен мотоциклет с рег. № ***, управляван от А.Г.П., в следствие на което последният е получил множество наранявания по тялото, довели до неговата смърт.

Твърди се, че за посоченото ПТП ответникът Д. Е. Г. е бил признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост с влязла в сила присъда № 162 ТТ/2018 г. по описа на Атинския първоинстанционен съд. Посочва, според проведеното полицейско разследване по време на произшествието ответникът Д. Е. Г. е бил с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,52 ‰, установена с лабораторно химическо изследване и фиксирано в полицейските документи, съставени по повод процесното ПТП. Поддържа, че за лек автомобил „М.“, с peг. № ***, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № BG***, валидна към датата на застрахователното събитие. Твърди, че близките на загиналия при процесното ПТП са завели искове срещу Бюро на автомобилните застрахователи – седалище Гърция и срещу „ЗАД Армеец“ АД като втори евентуален ответник, по които с окончателно решение на Атински апелативен съд № 1999/2022 г. са присъдени обезщетения 1 за неимуществени вреди от болки и страдания, причинени от загуба на близък, както следва: на А.Г.П. (майка на починалия при ПТП) – 70 000 евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за 1000 евро; на Е.Г.И. (годеница) - 35 000 евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за 1000 евро; на Г.А.П. (дъщеря) - 80 000 евро, от които ищецът по настоящото дело претендира частичен иск за 1000 евро; за М. - А.А.П.

(дъщеря) - 80 000 евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за 1000 евро и Х.Г.П. – 46 098,00 евро (45 000 евро неимуществени вреди + 1098.00 евро имуществени вреди за разход за погребение), от които ищецът по настоящото дело претендира частичен иск за 1000 евро от обезщетението за неимуществените вреди. Посочва, че Бюро на автомобилните застрахователи – седалище Гърция е заплатило сумата от общо 217727,50 евро, от които 170 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди на увредените лица, 30 000 евро – съдебни лихви, 14 009,76 евро – съдебни разходи и 217,74 евро – банкови разходи и 3500 евро – такси за обработка. Твърди, че на 17.09.2020 г. ищецът е заплатил в полза на Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция по регресна ликвидационна преписка по щета № *** сумата от 217727,50 евро. Застрахователят твърди, че има регрес за заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо застрахования водач Д. Е. Г. на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Е. Г., чрез адв. Ч., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази посока. Оспорва причинната връзка между управлението на МПС от ответника с концентрация на алкохол в кръвта и настъпване на процесното ПТП. Твърди, че не е доказано изплащане на обезщетението от ищеца на правоимащите лица. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

По иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на МПС при процесното ПТП след употреба на алкохол; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди /вид и размер/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно 2 управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на МПС при процесното ПТП след употреба на алкохол.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Искането на ответника да бъде задължен ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи платежни документи за плащане от страна на застрахователя по процесната щета, както и платежни документи за заплащане на обезщетения и такси от Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция, е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото и следва да се уважи.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ищецът да представи документи за плащане от страна на застрахователя по процесната щета, както и платежни документи за заплащане на обезщетения и такси от Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил 3 искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4