Определение № 1804 от 02.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1804 гр. Варна, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110105406 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила по делото е молба с правно основание чл. 248 ГПК от Н. Т. Т., чрез адв. И.

Б., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 5/04.01.2026 г. в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски върху отхвърлената с постановеното решение претенция на ищеца за присъждане на имуществени вреди в размер от 1500 лева.

В предоставения срок, насрещната страна е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

С оглед гореизложеното и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира следното:

Депозираната молба по реда на чл. 248 ГПК е подадена в законовоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящото дело е било образувано по искова претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 5066/2024г. по описа на ВРС, както и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесени словесни и физически атаки от страна на ответника по отношение на ищеца на 23.07.2022г. в гр.Варна, в двора на ветеринарна клиника. собственост на ищеца, които довели до унижение и накърняване самочувствието на ищеца, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането -23.07.2022г. до окончателното им изплащане.

Решаващият състав и е отхвърлил претенцията на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 5066/2024г. по описа на ВРС, като е пропуснал да се произнесе за присъждане на разноски в полза на ответника съобразно отхвърлената претенция. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 от ответника, с който са заявени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лева.Представен е и договор за правна помощ, в който не е посочено начин на плащане, но е отразено, че хонорарът е платен в брой. ВКС е разгледал и хипотезата, при която в договора не е изрично посочен начинът на плащане, но е отразено, че хонорарът е платен в брой. В този случай договорът има характер на разписка и е достатъчно доказателство за извършеното плащане (Определение № 40/22.02.2017 г. по ч.гр.д. № 476/2017 г. на ВКС, I г.о).

Съдът съобразявайки, че исковата претенция не е уважена в цялост, в решението си относно разноските следва да се присъди такива в полза на ответника съразмерно на 1 отхвърлената част. От страна на ищеца – Ц. Л. Д., чрез процесуалния му представител е направено своевременно възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар в о.с.з. Ответникът има право на разноски, съразмерни с отхвърлената част от иска (чл. 78, ал.

3 и 4 от ГПК). Ако искът е уважен частично, съдът присъжда разноски на ответника за отхвърлената част, а на ищеца – за уважената. Оттук иска е отхвърлен за сумата от 1500 лева, минималния адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР.

14 ОТ 2025 Г.) е в размер от 450 лева. Поради което за отхвърления иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1500 лева, представляващи имуществени вреди, вследствие деликт, следва на ответникът да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на 450 лева.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице обстоятелства налагащи преразглеждане на изводите му относно разноските. Следователно молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК, решение № 5/04.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5406/2025 г. по описа на ВРС, XXXIII състав, в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА Ц. Л. Д., ЕГН: **********, да заплати на Н. Т. Т., ЕГН: **********, сумата 230, 08 евро /450 лева/, представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2