Решение № 19436 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19436 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20221110126144 по описа за 2022 година иск за неизплатено допълнително трудово възнаграждение, дължимо на работник, изпълняващ длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, докато изпълнява и своята работа, с правно основание чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 180, ал. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, разгледан по реда на ОБЩИЯ ИСКОВ ПРОЦЕС, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищцата Р. Г. Г. с ЕГН**********, живееща в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... чрез пълномощницата адвокат М. Ц. З. твърди, че заемала в ответната ........................., представлявано от временно изпълняващия длъжността директор ......................, длъжността ............ година. От 27. VII. 2020 година до момента освен своята работа, ищцата изпълнявала и работата на друга служителка – .........................

Пълномощницата на ищцата излага от нейно име доводи, че по силата на горното за нея възникнало право на допълнително трудово възнаграждение.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответната дирекция да плати на ищцата следните суми:

1 715.81 лева допълнително трудово възнаграждение за времето от 16. IХ. 2019 година до 25. Х. 2019 година и от 27. VII. 2020 година до 14. I. 2021 година. законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 18. V. 2022 година до окончателното плащане. направените по делото разноски.

1

Ответникът оспорва иска. Оспорва, че ищцата е изпълнявала длъжността и на друга служителка, докато изпълнявала и своята работа. Ищцата не уговорила с работодателя допълнително трудово възнаграждение преди началото на процесния период.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на колективния трудов договор:

На 27. ХII. 2019 година в гр. .................... сключва с осем синдиката представен по делото с исковата молба колективен трудов договор №.......... По силата на чл. 40, ал. 1 от договора на заместващите служители по чл. 259 от Кодекса на труда се плаща допълнително възнаграждение за вътрешно заместване в размер до 30.00% от размера на основната заплата на замествания служител, ако изпълняват и своите служебни задължения.

2. По сключването на индивидуалния трудов договор:

На 01. II. 2017 година в гр. .................. страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба трудов договор №...................... По силата на договора ищцата заема в ответната дирекция длъжността .................

3. По заместването на отсъстваща служителка:

На 02. Х. 2019 година .............. с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 02. Х. 2019 година до 15. Х. 2019 година.

На 21. Х. 2019 година ......................, с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 16. Х. 2019 година до 04. ХI. 2019 година.

На 10. VIII. 2020 година ......................, с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 10. VIII. 2020 година до 23. VIII. 2020 година.

На 24. VIII. 2020 година ................... с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 19. VIII. 2020 година до 21. IX. 2020 година.

На 02. Х. 2020 година .................., с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 22. IX. 2019 година до 21. Х. 2020 година.

На 22. Х. 2020 година ............ издава болничен лист №................, с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 22. Х.

2020 година до 20. XI. 2020 година.

На 23. ХI. 2020 година ....................., с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 21. ХI. 2020 година до 20. XII. 2020 година.

На 21. ХII. 2020 година .........................., с който разрешава на ........................ с ЕГН********** отпуск поради временна нерабоспособност за времето от 21. ХII. 2020 година до 19. I. 2021 година.

2

Болничните листове са представени по делото с молба на пълномощницата на ищцата, постъпила в съда на 28. IV. 2023 година .

На 15. I. 2021 година страните сключват допълнително споразумение към трудов договор №................. по силата на което ищцата приема да изпълнява част от задълженията на отсъстващата системна операторка ......................... Споразумението е представено по делото с исковата молба.

По делото е разпитани като свидетели ..................... М. с ЕГН**********, живеещ в гр.

........................, и Д. Д. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ............... Същите са служители на ответната дирекция, затова съдът преценява показанията им съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Според гласните доказателства, през процесния период ищцата изпълнявала както своите задължения, така и задълженията на отсъстващата ........................ с ЕГН**********.

4. Данни, установени от експертните заключения:

На 23. ІII. 2023 година вещото лице Е. В. Ж. представя в съда експертно заключение. От заключението се установява, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение на ищцата би възлизал на 1 133.05 лева.

На 02. V. 2023 година същото вещото лице представя в съда допълнително експертно заключение. От заключението се установява, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение на ищцата би възлизал на 1 695.66 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По иска за трудово възнаграждение:

Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Според чл. 259, ал. 1, изречение II от същия кодекс когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, като изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Според чл. 180, ал. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 или ал. 3 или лице, работещо по трудово правоотношение, по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, и в размери, определени с негова заповед.

Тълкувайки граматически и логически цитираната разпоредба, съдът намира, че за да бъде уважен иск с такова правно основание, следва да бъдат доказани следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение между страните през процесния период от време; обстоятелството, че ищцата е престирала труд; отсъствието на друга служителка на ответната дирекция; обстоятелството, че ищцата същевременно замествала и отсъстваща служителка. обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата заемала длъжността .............. година. Установява се и отсъствието на друга служителка – ........................ с 3

ЕГН**********. Полагането на труд както по правоотношението на ищцата, така и по заместване се установява безспорно от събраните гласни доказателства, които съдът намира за непротиворечиви, последователни и достоверни. Размерът на дължимото допълнително възнаграждение е уговорен в допълнителното споразумение – 30.00% от трудовото възнаграждение на ........................ с ЕГН**********, а за конкретния размер явства допълнителното експертно заключение. Пак от писмените доказателства по делото, както и от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че ищцата не е получила допълнителното трудово възнаграждение.

Ето защо предявеният иск за присъждане на неизплатено допълнително трудово възнаграждение с правно основание чл. 259 от Кодекса на труда е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 695.66 лева, а за горницата до 1 715.81 лева – да бъде отхвърлен.

2. По възраженията на ответника:

Възражението на ответника, че ищцата не полагала допълнителен труд наред с труда по своето правоотношение, се опровергава недвусмислено от събраните гласни доказателства. Що се отнася до размера на дължимото допълнително възнаграждение, той е уговорен в допълнителното споразумение, макар и не като абсолютна стойност, а като част от възнаграждението на отсъстващата служителка. Що се отнася до конкретната стойност, тя се установява от експертното заключение.

По изложените съображения съдът не следва да взема предвид възраженията, направени с отговора на исковата молба.

3. По иска за обезщетението за забава :

Предявеният акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава с правно основание чл.

86 от Закона за задълженията и договорите е основателен и следва да бъде уважен предвид уважаването на главния иск.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищцата предявява иск за сумата от 1 715.81 лева, уважен за 1 695.66 лева и отхвърлен за 20.15 лева. Ищцата е направила разноски от 400.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да възстанови 395.30 лева от посочената сума.

Ответната дирекция е направила разноски от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

По силата на третата алинея от посочената разпоредба ищцата следва да му възстанови 01.18 лева от сумата.

На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса от 67.83 лева, както и разноски по делото на Софийския районен съд в размер на 247.07 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

4

1. ОСЪЖДА ........................., представлявано от временно изпълняващия длъжността директор ......................, да плати на Р. Г. Г. с ЕГН**********, живееща в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... чрез пълномощницата адвокат М. Ц. З., следните суми: