Решение № 326 от 07.10.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. гр.Велинград, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210101092 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на М. Г. С., с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Д. К. срещу В. Г. Р. с ЕГН ********** и Е. Г. С. с ЕГН **********, с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове За допускане до делба на следните недвижими имоти, а именно СОС с идентификатор *** – жилище, апартамент с административен адрес: гр. Велинград, ***, ет. 1, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в имот с идентификатор ***, броя нива на апартамента – едно, застроена площ 88 кв. м., ВЕДНО със сграда с идентификатор *** на застроена площ от 18 кв. м., брой етажи – един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, както и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 452 кв. м, в който са построени сградите, при квоти 1/3 ид. ч. общо за ищците, както и по 1/3 ид. ч. за всеки един ответник;

В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен първоначалния иск при посочените квоти, в който да се отчете, че завещателното разпореждане на С.П не е породило правни последици, се предявява следния иск: Да се намали на основание чл. 30 от ЗН завещателното разпореждане, обявено на 12.02.2021 г. в полза на ответниците до размера на 2/9 ид. ч., необходима за въстановяване на запазената част на наследодателя им Й Г., респективно на ищците, от наследството на С Д. П. с ЕГН ********** и да бъде възстановена на ищците запазената им част, в качеството на наследници на Й Г., както и да се допусне до делба на същите имоти, при квоти: за ищците общо 38/144 ид. ч., и за всеки един от ответниците по 53/144 ид. ч.

1

Ищците твърдят, че са наследници по закон на Й Г. Г., нейни деца, последната починала на 03.02.2022 г., а ответниците били нейни сестри.

Родителите на Й Г. и ответниците – Г. И. П. и С Димитрова П. били собственици на делбените имоти. Последните били сключили брак на 30.08.1936 г., а през 1966 г. С.П купила процесното дворно място, по време на брака си. През 1968 г. започнало строителството на жилищната сграда от двамата съпрузи, завършена по време на брака им. Твърди се, че Г.П починал на 09.12.1993 г. и се наследил от съпругата му и трите му дъщери.

С.П починала на 12.02.2010 г., като оставила за наследници само дъщерите си. Приживе, бабата на ищците направила завещателно разпореждане на 10.09.2001 г., което било коригирано два пъти. В първоначалното съдържание на завещанието имало разпореждане с 5/8 ид. ч. от СОС апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, както и същите ид. ч. от останалите делбени имоти, по силата на което единствено ответниците трябвало да придобият имотите. В корекция, без датиране, било изписано, че дъщерите й следва да получат имотите по равно, а в случай, че не се изпълнела волята й, следвало да влезе в сила завещанието. Със завещание от 14.11.2008 г. С.П, в присъствието на двама свидетели, тъй като не можела вече собственоръчно да изпише текста на завещанието, се разпоредила по сходен начин, като в корекцията.

На 12.02.2021 г. било обявено саморъчното завещание от 10.09.2001 г.

Считат, че завещанието не е породило правни последици, а ответниците били наследници само по силата на закона, при квоти, определени от законодателя.

Във връзка с предявения в условията на евентуалност иск за възстановяване на запазена част от наследството на С.П, твърдят, че с това завещателно разпореждане били накърнени правата на тяхната майка, в размер на 2/9 ид. ч. от наследството. С допълнителна молба, заявяват, че няма никакви дарения или завети в тяхна полза или в полза на майка им, направени от С.П. Сочат, че делбеното имущество представлява цялата наследствена маса на наследодателя.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Р., чрез адв. В. Д.. Твърдят, че в сградата, в която е разположен делбеният СОС, има построен още един редовен жилищен етаж, но и приземен такъв, който не бил заснет в КК, заради което молят да се включи в делбената маса и приземен етаж, в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, за който твърдят, че притежава характеристиките на самостоятелен обект в сграда. Твърдят, че единственото валидно завещание е именно това от 10.09.2001 г., а останалите не били написани лично от наследодателя, поради което и не била спазена предписаната от закона форма.

Признават, че през 1966 г. С.П купила процесното дворно място, което станало СИО, както и, че с НА № А-47/22.02.1968 г. за собственост на НИ придаваем по регулация към процесния имот се придали 74 кв. м. от общинско 2 място, поради което поземленият имот станал с площ 410 кв. м. С нот. Акт № 88/30.03.1968 г. за отстъпено право на строеж С.П отстъпила безвъзмездно право на строеж на съпруга си да построят къща по одобрен архитектурен план. След това била построена къща, състояща се от приземен етаж, първи редовен жилищен етаж и втори редовен жилищен етаж, всеки със застроена площ от 88 кв. м. Твърдят, е през 1973 г. бил сключен договор за покупкопродажба, с която Г.П и С.П прехвърлили на майката на ищците собствеността върху целият втори етаж от жилищната сграда.

Твърдят също, че майката на ищците приживе не е имала претенции срещу сестрите си по отношение на приземния и първи жилищен етаж, тъй като получила собствеността върху втори жилищен етаж от къщата.

Ответницата В. Р. прави възражение за придобиване на СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, на основание изтекъл давностен срок, започнал да тече на 12.2.2010 г. до предявяване на настоящия иск.

С допълнителна молба с вх. № 8672/29.12.2025 г. ищците уточняват, че в тяхна полза, както и на прекия им наследодател Й Г не е правено дарение или завет от страна на С.П. Не им е известно последната да е притежавала друго имущество към момента на своята смърт, освен настоящото делбено имущество. Не била правила дарения в полза на други лица.

В първото открито съдебно заседание, на основание чл. 341, ал. 2 от ГПК е прието за разглеждане искането за включване в делбената маса и на приземен етаж, находящ се в жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, като е направено твърдение, че последният притежава всички необходими характеристики на самостоятелен обект на правото на собственост, а основанието на правата на съделителите е наследствено правоприемство от Г. и С П.

След анализ на всички събрани доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.09.1966 г. С.П е купила празно дворно място, състоящо се 336 кв. м., находящо се в гр. Велинград, с пл. № 1968 , в кв. 206, отреден за парцел XX.

На 22.02.1968 г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придаваем по регулация, като към парцела на С Димитрова Перчинска се предава по регулация 74 кв. м. от общинско място, собственост на ГОНС Велинград.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че Спасия Димитрова Гьошева е сключила граждански брак с Г.

И. П. на 30.08.1936 г. в гр. Долна Баня, като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си. Страните не спорят, че макар и различни имената на наследодателите им, лицата са именно последните.

С Нот. Акт № 88 от 30 март 1968 г. С Перчинска /идентична със С.П/ 3 учредява безвъзмездно право на строеж на съпруга си Г. П. върху гореописания недвижим имот.

От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № 155, том 1 от 10.11.1973 г. е видно, че на посочената дата С Перчинска и Г. И. П. продават на Й Г. Г. вторият етаж от собствената си масивна жилищна сграда, находяща се в кв. Каменица, застроена на 85 кв. м., върху парцел XX, пл. №1986 от кв. 206 по регулационния план на гр.

Велинград, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата.

От представените по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си С Д. П., починала на 12.02.2010 г. е оставила следните наследници: дъщеря В. Г. Р., Е. Г. С., както и Й Г. Г., починала на 03.08.2022 г. Последната е била наследена от ищците С. Г. и М.

С., в качеството им на наследници от първи ред – нейни деца.

Г. И. П. е починал на 09.12.1993 г, като е бил наследен от съпругата му С.П, както и трите им дъщери.

Страните не спорят, а и същото се установява от представеното саморъчно завещание, че на 10 септември 2001 г. С.П е съставила саморъчно завещание с което се разпорежда, че след смъртта й цялото й недвижимо имущество, съставляващо делбения парцел и нейната част от къщата и мазе, допълнително строено, на ответниците Виолета Р. и Елена С.. Изписани са трите имена на завещателя и е положен подпис. Завещанието е било обявено от нот. Симеон Даскалов на 12.02.2021 г.

Представено е като писмено доказателство, без последното да е датирано, уточнение към завещанието. Съобразно последното се сочи, че Й Г. следва да придобие стая в приземен етаж 18 кв. м. с голяма тераса и изход на двора, две тавански стаи и голям таван, мазе, помещение за гориво и дворно място. На Виолета Р. - втори редовен етаж, таван, мазе , дворно място и помещение за гориво и малкото таванче. На Елена С. – в приземния етаж – кухня с ниска спалня, с тоалетна, като в никакъв случай тоалетната да не бъде обща с голямата стая, тя е съвсем самостоятелна , дворно място и помещение за гориво. Посочено е, че ако не се изпълни това решение следва завещанието да влезе в сила. Не е посочена нито дата, нито автор на това уточнение.

На 14.11.2008 г. е съставено „завещание“ от С.П, в присъствието на двама свидетели, с което завещава на Виолета първия етаж от къщата, като е направено отбелязване, че това е била волята на баща й, както и 1/3 от дворното място и дърварника на двора, ½ от външно мазе. На Й Г. – тавански етаж, 1/3 от дворното място, голямата стая от приземния етаж и ½ от мазето в двора, дърварника в двора. На Елена С. – две стаи от приземния етаж – кухнята и малката стая, дърварника на двора, сервизните помещения в приземния етаж и стълбището към приземния етаж. Положен е подпис от П.

4

На 15.03.2023 г. ответницата В. Р. е депозирала възражение до началника на СГКК Пазарджик. В него се заявява, че след изготвяне на завещанието от 10.09.2001 г. майка й е уточнила последното по следния начин: таванският етаж бил останал на Й, на В. Р. бил завещан първият етаж от къщата, а на третата сестра отделни стаи. Сочи, че тази воля на майка им била препотвърдена писмено в Завещание, изготвено в присъствието на двама свидетели от 14.11.2008 г. Заявява, че след смъртта на майка им на 12.02.2010 г. повече от 12 г., във времето когато Й Г. е била жива, всички са спазвали волята на С.П, като всеки си владеел своята част. Уточнява, че ищците по делото нямали дялове в първия етаж, който бил наследен, по волята на родителите им, само от нея.

По делото е представена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 12.10.2015 г., подадена от ответницата В. Р.. С нея е декларирала притежание на 1/3 ид. ч. от поземления имот, жилищна сграда и второстепенна постройка, придобити на основание наследяване.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетелят Златарев, бивш зет на В. Р., съдът намира за установено следното: Познава добре имота, още от 1992 г. Г. и С П. били във влошени отношения, заради което последната живеела сама на приземния етаж, а съпругът й – на първия етаж. След смъртта на Г., С се преместила да живее на първия етаж, който предимно се ползвал от ответницата Виолета. Знае за уговорка между трите сестри, че първи жилищен етаж е наследствен само на бившата му тъща, като само тя щяла да го ползва. Чувал бил за тази уговорка не само от Виолета, но и от покойната Й, както и от Елена. Знае, че Виолета имала ключ от този етаж.

Заявява, че никога не е чувал ищците да имат претенции към този етаж, а докато е била жива майката на ответниците, се спазвала уговорката и не е заявявала претенции. Ходил в този етаж през 2021 г., когато имало наводнение, причинено от спукани тръби.