Решение № 123 от 23.08.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Силистра, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря Петранка Г. Т.а като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200310 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Меаца“ ЕООД, ЕИК 108568283, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., против Наказателно постановление № 19-2400027/26.02.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 413, ал.2 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата е изразено становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като на дружеството са наложени две отделни наказания с две отделни наказателни постановления НП № 192400026/26.02.2024 г. и НП № 19-2400027/26.02.2024 г. за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г. поради немонтирана защитна бордова лента за крака и немонтирано главно перило за ръце, с което е нарушен принципът „non bis in idem“ и ТД е наказано два пъти за едно и също нарушение.

Изложени са доводи в насока, че изпълнител на процесния обект в с.Кайнарджа е ТД „Макс Строй 05“ ЕООД, а не наказаното ТД „Меаца“ ЕООД и че първото дружество е работодател по силата на сключени трудови договори с лицата, работили на процесната дата на обекта. Визира се неспазване правилото на чл. 40, ал. 2 ЗАНН поради невръчване покана за 1 съставяне на акта на управителя на наказаното ТД „Меаца“ ЕООД, което се счита за съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП.

Жалбоподателят счита, че случаят се явява маловажен, тъй като нарушението било незабавно отстранено още на 06.12.2023г. – веднага била монтирана бордова лента за крака и главно перило за ръце, защитаващи работещите в обекта от падане и не са били настъпили вредни последици за тях и за други лица, поради което е следвало да се приложи квалифицирания състав на чл.415в КТ. Иска се отмяна на НП, алтернативно определяне на случая за маловажен.

Жалбата, по изложените в нея доводи, се поддържа пред съда чрез представител по пълномощие. Акцентира на факта, че основният трудов договор на работилите на обекта и бил подизпълнителят „Макс Строй 05“ ЕООД, с когото изпълнителят - „Меаца“ ЕООД имал договор и затова отговорност за вмененото нарушение следва да носи първият. Подчертава, че между двете дружества е имало сключен договор, съгласно който организацията и безопасността на обекта, изцяло са били приети да бъдат изпълнявани, организирани и контролирани от търговско дружество, а не „МЕАЦА“ ЕООД. Обръща внимание, че по време на проверката скелето вече е било в процес на демонтаж, за да се премети на другата страна на ремонтираната сграда, и заварените работници е трябвало само да замажат дупките в стената оставени от анкерните болтове. Претендират се разноски по делото.

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Обръща внимание, че предмет на административното обвинение е неосигуряване на самото строително скеле с бордова дъска или лента за крака, което да предотврати рисковете за падане от височина, като визира, че в хода на проверката са установени работниците, извършващи строителна дейност, които изрично и категорично са заявили, че са част от персонала на „Меаца“ ЕООД, за което дружество подчертава, че е отговорното административнонаказателно лице.

Намира, че не са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя процесуални нарушения и НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за процесуалното представителство на Инспекцията по труда.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните и въз основа на закона, намира за установено следното:

На 06.12.2023 г. към 11.00 ч. св.Д. и св. Ц. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, извършили проверка на строителен обект 2

„Изграждане на Филиал за спешна медицинска помощ, навес за линейки, козирка, дизел-генератор и паркинг“, намиращ се в УПИ XVI-695, кв.31, по плана на с.Кайнарджа, общ. Кайнарджа, обл. Силистра. На място заварили няколко лица, работници, като двама от тях били на скеле, разположено пред една от стените на ремонтираната сграда, и извършвали дейност по полагане на външна мазилка. Двамата проверяващи непосредствено възприели, че на скелето не са монтирани бордова лента за крака и главно перило за ръце, които да защитят намиращите се върху него работещи от падане. Направили снимки на фактическото положение, което видели. Установили, че в началото на строителния обект е разположена информационна табела, визираща, че строител и изпълнител е ТД „Меаца“ ЕООД гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. И., а възложител Министерството на здравеопазването.

Св. Д. помолила заварените работници, вкл. и тези на скелето, св. Ш. Б.

Ш., св.А. С. Я., св.И. Х. А. и Ш. Ш. Х., да попълнят декларации по чл. 402, ал.

1, т. 3 КТ, което те сторили като отразили, че работодател им е „Меаца“ ЕООД, че имат трудови договори с него, правят минерална мазилка, имат установено работно време от 8.00 ч. до 16.00 ч., почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. и че пряко работата им се възлага от св.О.Х. Към момента на фактическата проверка на контролните органи не била подадена информация, че работниците са ангажирани и към друго търговско дружество („Макс Строй 05“ ЕООД) със сключени трудови договори, чиито управител е св.О. Х., като последният към него момент не бил на обекта.

След връчена от св. Д. призовка за предоставяне на съответната трудовоправна документация за работещите на обекта, на 02.01.2024г. била извършена проверка на същата, изпратена от дружеството – настоящ жалбоподател, което било отразено обстойно в Протокол № ПР2347180/09.01.2024г. На 10.01.2024г. св. О. Х. се явил като упълномощено от управителя на „Меаца“ ЕООД лице в Д „ИТ“- Силистра с представено пълномощно (л.41 от делото), поради което бил запознат с констатациите от проверката от св.Д.. Св. Х. заявил, че първо ще обсъди по телефона как да процедира, излязъл и не се върнал. В протокола било отразено, че упълномощеното лице отказва да получи екземпляр от протокола, удостоверено с подписите на св.Ц. и св.Д..

Последвало изпращане на уведомление и покана от 12.01.2024г. до наказаното дружество, че в тридневен срок от получаване на същата предстои съставяне на АУАН, което писмо било връчено на 23.01.2024г. на адреса на „Меаца“ ЕООД в гр.Кърджали.

На 30.01.2024г. бил съставен АУАН № 19-2400027, в чиято обстоятелствена част са отразени констатираните при фактическата проверка обстоятелства, отразени по-горе, и квалифицирани като нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи с посочване, че неизпълнението на визираното законово изискване е намерило 3 израз в това, че не е било монтирано главно перило за ръце на работното скеле.

В акта изрично е било обозначено кои писмени материали са били взети предвид от актосъставителя, вкл. и разписката за доставка на поканата по чл.

40, ал. 2 ЗАНН. На база акта било издадено НП № 19-2400027/26.02.2024 г., възпроизвеждащо фактическите и правни рамки на административното обвинение, с обстойно обсъждане доводите на ТД-жалбоподател от депозираното срещу АУАН възражение, оставено без уважение. На основание чл.413, ал.2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Писмените доказателства еднопосочно и безпротИ.речИ. разкриват спазване на процедурата по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН за отправяне на покана до нарушителя, като от разписките е видно, че адресът на кореспонденция с наказаното ТД е един и същ, и едно и също лице е получило поканата и респ. уведомлението за съставения акт, като е последвало възражение срещу последния, недвусмислено очертаващо, че твърдението на процесуално нарушение е защитна теза.

Спазени са установените от закона изисквания за съставяне на АУАН и НП от оправомощени длъжностни лица, в регламентираните срокове и с изискуемото като реквизити съдържание.

При обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че работодател на заварените на строителния обект работници – Ш. Б. Ш., А. С. Я. и И. Х. А., на процесната дата 06.12.2023г. е ТД – жалбоподател „Меаца“ ЕООД. Посочените от тези работници данни в лично попълнената от всеки от тях декларация досежно визираното обстоятелство се потвърждава от официалната информация, предоставена от ТД НАП – Бургас и ТД НАП - Пловдив, офис Кърджали, и от страна на АНО, разкриваща, че на 28.11.2023г. „Меаца“ ЕООД е сключило трудови договори с всеки от визираните работници. Този факт не може да бъде игнориран поради това, че същите лица са имали сключени от по-рано трудови договори с другото ТД „Макс Строй 05“ ЕООД с управител св.О. Х., който възлагал каква точно работа да вършат работещите на обекта.

Вътрешните отношения между ТД-жалбоподател и ангажирания от него като подизпълнител „Макс Строй 05“ ЕООД с нарочен договор и споразумение, по никакъв начин не променя качеството на „Меаца“ ЕООД като работодател, а именно, че е ЮЛ, наело самостоятелно работниците на конкретния обект по трудово правоотношение. В тази връзка съдът намира да отбележи, че посоченото от свидетелите – работници, че св.Д. им била казала да напишат, че именно „Меаца“ ЕООД им е работодател, не разкрива оказване на натиск, а почива на достоверни фактически данни, които длъжностното лице е почерпило от официалната информация за изпълнителя, явяващ се и 4 работодател.

Показанията на всички свидетели са еднопосочни, че на посочената в адм.обвинение дата работници на ТД-жалбоподател са извършвали строителни дейности, качени върху скеле, което не е било обезопасено чрез приспособление, изградено най-малко от защитна бордова лента за крака и главно перило за ръце. Показанията на работниците разкриват, че дейността по замазване на следите, оставени от анкерните болтове от скелето, е била осъществена по време на започнал демонтаж на самото скеле и в който момент двамата проверяващи инспектори пряко възприели липсата на ограждения, които да предотвратят риска от падане от височина. Фактът, че дейността по полагането на мазилка, макар и на отделни места като довършителна работа, не е била окончателно приключила, визира, че задължението на работодателя, произтичащо от разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 КТ, д а осигури на работниците нормални условия за изпълнение на работата им по трудовото правоотношение, за която се е уговорил като им осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата, не е отпаднало и е обвързано със спазване императивното изискване на чл.61 КТ с оглед характера на конкретните фактически условия на труд.

Съдът приема, че установените по случая обстоятелства не очертават приложимост на разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като при констатиране на нарушението работата по фасадата на конкретната стена на сградата е била към приключване, а скелето необезопасено, като привеждането му в изискуемия от нормата на чл.61 от Наредбата вид на по - късен етап, при вече свършена работа, се явява безсмислено и не се приравнява на отстранено веднага нарушение след установяването му.