Решение № 272 от 17.12.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Карнобат, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100675 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на АПС Бета България ЕООД гр. София с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против З. Ж. С. /Х. / с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи общата сума от 930, 36 лв. включваща следните суми по договор за паричен заем № 416248 сключен между Сити Кеш ООД и З. Ж. Х. на дата 29.04.2020 г. , а именно: : 1. сумата от 555, 96 лв. представляваща главница , 2. сумата от 28, 56 лв. представляваща договорно възнаграждение / договорна възнаградителна лихва / върху главницата дължима се за периода от 29.04.2020 г. до 05.08.2020 г., 3. Сумата от 128, 37 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата дължима се за периода от 05.08.2020 г. до 31.03.2024 г. , 4. Сумата от 182, 07 лв. представляваща неплатени дължими се такси съгласно тарифа за таксите и разходите събирани от Сити Кеш ООД , 5.сумата от 35, 40 лв. представляваща дължима се неустойка съгласно чл. 6.2 от горепосочения договор за паричен заем , всички които вземания представляващи неизплатени парични задължения по горепосочения договор за паричен заем № 416248 сключен между Сити Кеш ООД и З. Ж. Х. на дата 29.04.2020 г. , както и законната лихва върху същата горепосочена сума - главница , считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат – 04.04.2024 г. до окончателното им изплащане .

Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,както и тези направени от него по заповедното производство по ч.гр.д. № 308/ 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат.Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява лично неговият процесуален представител, но последният чрез подаден от него писмен отговор становище поддържа така предявените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът З. Ж. С. /Х. / чрез специално назначеният й особен процесуален 1 представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни иск срещу нея и по този начин взема становище по същите искове като ги счита за допустими за разглеждане , но ги оспорва като изцяло неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.

Прави възражение за недействителност респ. нищожност на част от клаузите на процесния договор за потребителски кредит като неравноправни . Не прави доказателствени искания.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като не се явява и неговият специално назначен особен процесуален представител в същото съдебно заседание, като по този начин не се поддържа от тях друго респ. различно становище по повод предявените искове изразено в отговора му на исковата молба с което той счита исковете за напълно неоснователни и недоказани и моли съдът да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените така предявени от ищеца АПС Бета България ЕООД гр. София искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника З. Ж. С. / Х. / съществуването в полза на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница , лихви, такса и неустойка Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото.

Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , че с договор за паричен заем № 416248 към искане № 0430016, сключен на дата 29.04.2020 г. между ответника З. Ж. С. / Х. / и Сити Кеш ООД , ответникът е получил от същото дружество паричен заем респ. потребителски кредит в размер на сумата от 600 лв., тъй като в клаузата на чл. 4.1 с полагането на подписа от кредитополучателя същият е удостоверил , че е получил в брой горепосочената заемна сума , като в този случай процесния договор за заем играе и роля на предадената от заемодателя и получената от заемателя процесна парична сума. Съгласно същия договор същата сума от 600 лв. ответникът се е задължил да я върне на кредитора съгласно чл. 3. 10 от договора в срок до 05.08.2020 година , ведно с уговорените лихви към нея – договорни такива съгласно чл. 6 .1 от ОУ към договора за заем в размер на сумата допълнително от 37, 90 лв. или по този начин се е задължил да върне на кредитора – горепосоченото дружество общата сума от 637, 90 лв. съгласно чл. 3.12 от договора , като плати общо 14 броя седмични погасителни вноски като първата е в размер на 4, 67 лв. , а останалите 13 броя вноски са в размер на сумите от 48, 71 лв.. В същия договор е инкорпориран в Приложение 1 и погасителния план към него съгласно който първата дължима се седмична погасителна вноска е с падежна дата 06.05.2020 г. а последната е с падеж на 05.08.2020 г. , като е определен и горепосочената възнаградителна лихва съгласно ОУ от договора с фискиран годишен лихвен процент от 40, 05 % и ГПР в размер на 49, 97 лв..

С подписаното приложение № 1 към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 01.04.2022 г. сключен между Сити Кеш ООД в качеството му на цедент и ищцовото дружество АПС Бета България ЕООД , последният е придобил процесното вземане на дружеството към ответника. Със същия договор за цесия - чл. 4.3 цедента изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия , като последният се е задължил от името на цедента да изпраща до длъжниците писмени уведомления за сключената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД , като за бързина и процесуална при уведомяването на длъжниците съгл. чл.99 от ЗЗД от имета на цедента , той ще разпише и писмено пълномощно , във формата на Приложение 3, с което изрично упълномощава 2 цесионера с посочените права и в което потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията си към тях в полза на цесионера . Същото пълномощно между цедента и цесионера е приложено към делото съгласно Приложение 3 към договора за цесия с което цедента е упълномощил цесионера – процесното дружество да уведомява длъжниците посочени в приложение № 1 от дата 01.04.2022 г. / вкл. и заемателя – ответник З. Ж. С. / Х. / към горепосочения договор за цесия , сключен между Сити Кеш ООД и АПС Бета България ЕООД , за настъпилото прехвърляне на вземанията спрямо тях в полза на АПС Бета България ЕООД по реда на чл. 99 от ЗЗД.Съгласно същото пълномощно е изпратено и уведомление до длъжника , което е приложено като доказателство по делото , с което длъжника е трябвало да бъде уведомен , че всички негови задължения по горепосочения договор за заем , са прехвърлени по силата на процесния горепосочен договор за цесия на АПС Бета България ЕООД , но по делото няма представени доказателство , че то е било получено от ответника.Същото обаче е връчено на ответника с приложенията към исковата молба.Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма на действителност на уведомлението на цедента до длъжника за цедираното вземане , което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента –такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително както бе посочено по- горе няма доказателства същото уведомление да е било връчено на длъжниказаемател , но тъй като същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в процеса. В този смисъл и Решение № 123 / 24.06.2009 г. постановено по т.д. № 12 / 2009 г. на ВКС II т. о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата . Поради което съдът намира , че договорът за цесия е породил действие и за ответника.

Съдът намира , че процесния договор за потребителски кредит е сключен на 23.12.2017 г. , поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г.) Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; (т. 11).

По делото въпреки задълженията му затова , ищцовото дружество не е ангажирало доказателства от които да е видно дали ответникът е погасил респ. частично или напълно претендираните за установяване процесни вземания на заемодателя – ищцовото дружество , като по този начин последния не е установил дължимостта от страна на ответника на вземанията си за главница , лихви , такси и неустойки.Затова и съдът намира , че затова респ. на това основание така предявените процесни искове вкл. и за законната лихва по чл.

86 ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло , ведно с всички законни последици от това.

Съдът следва да добави още , че в ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, 3 като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми. Съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.С оглед отхвърлянето на горепосоченото основание на така предявените искове , съдът намира , че отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор противоречат на самостоятелно основание на ЗПК – например клаузите за такси и неустойка и на ЗЗП, който също е приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, като затова съдът намира , че не следва да се произнася по твърдяните от особенния процесуален представител на ответника неравноправни клаузи на процесния договор свързани с лихви и останали условия в него , които да водят до недействителността респ. нищожността на процесния договор за паричен заем.