Определение № 801 от 18.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Стара Загора, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500432 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н., У., М.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. - САК, срещу определение № 784/16.03.2026г., постановено по гр.д.№ 2167/2025 г. на РС - гр. Стара Загора, 6 с-в, с което се оставя без уважение молба с вх. № 1475/19.01.2026г. от адв. М., в качеството си на пълномощник на „К.“ ЕООД С., с която се иска да бъде изменено Решение № 1143 от 17.12.2025г., постановено по гр.д.№ 2167/2025г., по описа на СтРС, в частта, в която, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, е присъдено възнаграждение за адв. М., като искането за такова възнаграждение да бъде отхвърлено, алтернативно да бъде намален размера на присъденото възнаграждение, като неоснователна.

Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Цитира и прилага съдебна практика. Моли съда да отмени определение № 784/16.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 2167/2025 г. на Районен съд - гр.

Стара Загора, 6 с-в, с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл. 248 ГПК. Моли съдът да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Ответникът по частната жалба Р. С. И., чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: ***, със съдебен адрес: гр. С.З., ***, действащо чрез управителя адв. М. В. М., изразява становище, че частната 1 жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 2167/2025 г., по описа на Районен съд - Стара Загора е образувано по искова молба, подадена от Р. С. И. против „К.“ ЕООД, гр. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителност на Договор за потребителски кредит №946072/17.10.2023г., съединен в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на клаузите , предвидени в чл.3 ал.2 т.6 и чл.18 от Договор за потребителски кредит №946072/17.10.2023г.

С Решение № 1143/17.12.2025 г. по горепосоченото дело съдът е обявил за недействителен на осн. чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, Договор за потребителски кредит №946072/17.10.2023г., сключен между Р. С. И. против „К.“ ЕООД, гр. С..

С решението си съдът на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдил „К.“ ЕООД, гр. С. да заплати на адв. М. М. от АК-Стара Загора сумата от 708.36 лв. с вкл. ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. С. И..

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК с вх. № 1475/19.01.2026г. от пълномощника на „К.“ ЕООД - С., с която моли съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноски, като се отмени присъденото възнаграждение за адвоката на ищцата по чл. 38, ал.2 от ЗА като недължимо, алтернативно размерът на същото- да бъде намалено.

Препис от молбата е връчена на ищеца Р. С. И., като същата представя отговор, с който изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение № 784/16.03.2026г., постановено по гр.д.№ 2167/2025 г. на РС - гр. Стара Загора, 6 с-в, съдът е оставил без уважение молба с вх. № 1475/19.01.2026г. от адв. М., в качеството си на пълномощник на „К.“ ЕООД - С., с която се иска да бъде изменено Решение № 1143 от 17.12.2025г., постановено по гр.д.№ 2167/2025г., по описа на СтРС, в частта, в която, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, е присъдено възнаграждение за адв. М., като искането за такова възнаграждение да бъде отхвърлено, алтернативно да бъде 2 намален размера на присъденото възнаграждение, като неоснователна.

Въззивният съд намира това определение за правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С постановеното съдебно решение съдът е осъдил ответника да заплати в полза на пълномощника на ищцата, на осн.чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 708.36 лв.

По делото, от страна на ищцата, е представен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025 г., видно от който процесуалният представител на същата - адв. М., се е съгласил да окаже правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва от разпоредбите на чл. 39, ал.1 и ал. 2 от ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т. 1 - 3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, е неоснователно твърдението на ответника по делото, че съдът следва да извърши проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие 3 основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, както и са недопустими направените в тази насока доказателствени искания. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на III г. о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на IV г. о.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че не следва да се променя размера на адвокатското възнаграждение - от една страна, същият е определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е използвана като ориентир. От друга страна, както е постановено и в Решение на СЕС по дело C-438/22 г., хонорарът е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора.

В случая са предявени два установителни иска, в условията на евентуалност, като предвид несбъдването на отрицателното вътрешнопроцесуално условие съдът е разгледал и се е произнесъл само по главния иск с цена 2903.57 лв. Адвокатът на ищцата е присъствал в проведеното открито съдебно заседание, фактическата и правна сложност на спора не е по-висока от типичната за подобен вид дела, доколкото липсват усложнения с оглед предмета и страните.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че претенцията на изменение на решение №1143/17.12.2025г., постановено по гр. д. №2167/2025 г., по описа на Районен съд - Стара Загора в частта за разноските се явява изцяло неоснователна и като такава правилно е оставена без уважение с обжалваното определение.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира че следва да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 784/16.03.2026г., постановено по гр.д.

№ 2167/2025 г. на РС - гр. Стара Загора, 6 с-в, с което се оставя без уважение молба с вх. № 1475/19.01.2026г. от адв. М., в качеството си на пълномощник на „К.“ ЕООД - С., с която се иска да бъде изменено Решение № 1143 от 17.12.2025г., постановено по гр.д.№ 2167/2025г., по описа на СтРС, в частта, в която, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, е присъдено възнаграждение за адв. М., като искането за такова възнаграждение да бъде отхвърлено, алтернативно да бъде намален размера на присъденото възнаграждение, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5