Решение № 448 от 14.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Плевен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500589 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 480/11.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че А. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к.

„***********“ бл.****, вх.***, ап.*** дължи на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********: А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН

**********, сумата от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени суми за договорен резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата обезщетение за забава, главница и лихва; заедно със законната лихва върху главницата от 7824,78 лв. от 16.07.2024 г. до изплащане на вземаН.та, покана за плащане на които е получаването от ответника Заповедта за изпълнение на парично задължение.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 от ГПК, А. И.

В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к. „***********“, бл.****, вх.***, ап.*** да заплати на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********: А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН **********, сумата от 1413,00 лв., представляваща направените разноски по делото.

1

Постъпила е въззивна жалба от А. И. В., ЕГН ********** чрез пълномощника му – адв. М. М. от АК – Варна, в която се изразява становище, че постановеното от ПлРС решение е неправилно, поради противоречие с материалН. закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място, въззивникът посочва, че исковата претенция е заведена от страна на Е. Г. Й., но в хода на производството до приключване на съдебното дирене, обаче, няма данни за това, същият да е починал. В тази връзка, въззивникът посочва, че няма данни за това, какви процесуални действия е извършил съда относно настъпила смърт на ищеца и последвалата промяната на страните в производството, а именно кои негови наследници следва законосъобразно да бъдат конституирани като страни в производството.

На следващо място, въззивникът твърди, че в нито един момент от движението на делото през всички инстанции не е изразявал несъгласие с договореното между него и адвоката, както и че по никакъв начин не е бил информиран за това, какво се случва в хода на производството. Всички процесуални действия пред всички инстанции са били осъществявани единствено от страна на адв. Е. Г., като за резултатите в хода на процеса, въззивникът твърди, че не е бил осведомен. Твърди, че е загубил комуникация с адв. Е. Г. в хода на процеса и точно това е довело до подаване на молба пред ВКС за запознаване с материалите по делото и то, преди същото да е приключило, като посочва, че е получил достъп до делото във ВКС, след като съдът се е произнесъл с акт за недопускане до касационно обжалване.

Въззивникът твърди, че едва след запознаване с материалите по делото е установил, че не е страна по делото срещу „ДЗИ“, както и че всички суми са били присъдени не в негова полза, а в полза на И. И. Ц., като от този момент е предприел действия по ангажиране на друг адвокат и то не от свое име, а от името на И. И. Ц., която се явява титуляр на присъдените суми.

Въззивникът твърди, че гражданските искове срещу „ДЗИ“, по отношение на които се претендира адвокатско възнаграждение са били предявени от страна на И. И. Ц., а не от негова страна, като по всички съдебни производства той не е притежавал процесуалното качество страна, от негово име не са предявявани претенции в качеството му на трето лице, както и в негова полза не са присъждани каквито и да било парични суми.

2

Въззивникът твърди, че Пълномощно, Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. е посочен като упълномощител/клиент. В действителност, той е заплатил на адв. Е. Г. от САК сумата от 6000,00 лв. за предявяване на искова претенция, но от негово име и за негова сметка срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Адв. Г., обаче, е образувал делото с ищец И.

И. Ц. и в тази връзка, всички суми в хода на производствата са присъдени именно на нея. Твърди, че от негово име искови претенции срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. Г. не са били образувани. Според въззивника, в случая, ако е налице валидно възникнало правоотношение, представляващо Договор за правна защита и съдействие, по което същият се явява възложител /клиент или доверител/, а изпълнител /довереник/ се явява адв. Е. Г., то е налице за неизпълнен договор по отношение на него, като възложител. Твърди, че поетите договорни ангажименти към него не само, че не са били изпълнени от страна на адв. Е. Г., но така заплатената сума лично от него, а не в качеството му на упълномощено лице в размер на 6000,00 лв. все още не му е върната. Твърди, че в тази връзка, в хода на първоинстанционното производство е направено изрично възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД до размера на изискуемото от негова страна вземане в размер на 6000,00 лв., произтичащо от същото това правоотношение.

Въззивникът твърди, че в качеството си на пълномощник на И. И. Ц., след като делото е било образувано от нейно име и за нейна сметка, е заплатил на адв. Е. Г. следните суми: По Адвокатско пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г. сумата от 5 841,00 лв. за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист; По Адвокатско пълномощно с Договор за правна защита и съдействие /без дата/ сумата от 3654,00 лв. за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на същото, като сумата от 200,00 лв. за образуване, както и сумата от 3454,00 лв. за удовлетворяване на парични вземаН.; По Адвокатско пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. сумата от 7789,00 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022 г. на САС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист. Въззивникът твърди, че тъй като посочените суми са платени лично от него, макар и като пълномощник на И. И. Ц., са налице предпоставките същият да направи съответните възражеН. по тези договори в лично качество.

3

Въззивникът твърди, че преведената сума от страна на „ДЗИ“ е постъпила по сметка на адвокат, който е преупълномощен да получи определени суми от името на титуляра на вземането - И. И. Ц.. Твърди, че липсват каквито и да било данни или доказателства присъдените суми, преведени по сметка на адв. А. да са получени от него. В договора, в който се претендира резултативен хонорар е отразено, че същия се дължи след получаването на присъдените суми от въззивника, като страна по договора, а не от трето лице, чрез преупълномощен адвокат. Според въззивника, след като той не е получавал присъдените суми, а същите не са били присъдени на него е абсолютно неправилно да се приема, че той, в лично качество, дължи така визираН. резултативен хонорар.

Въззивникът моли ОкръжН. съд, да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенски районен съд.

В законоустановеН. срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите А.

Р., М. Г. и Н. Г. чрез пълномощника им – адв. Х. С., в който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна, неправилна и необосновано.

Твърди се, че съществуването на вземането е безспорно установено.

Въззиваемият посочва, че между страните е налице валидно подписан Договор за правна помощ и съдействие от 05.08.2020 г. между А. И. В. и адв. Е. Г., приложен по гр. дело № 9413/2020 г. на СГС. Твърдят, че адв. Е. Г. е изпълнил договора и уговореН. хонорар следва да му се заплати. Според въззиваемите, не са налице процесуални нарушеН. от страна на съда при постановяване на обжалваното решение. Считат за неправилни, недоказани и необосновани оплакваН.та, изложени във въззивната жалба.

Въззиваемите посочват, че по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на ПлРС е представено удостоверение за наследници, въз основа на което същите са конституирани като ищци по делото, в качеството на наследници на адв. Е. Г..

Считат за неотносимо към предмета на спора твърдението на въззивника за липса на комуникация с адв. Е. Г.. Считат за неправилни, неоснователни и необосновани оплакваН.та на въззивника, че в първоинстанционното решение не са разгледани и обсъдени направените от него възражеН. за неизпълнен договор и възражеН. за прихващане. Твърдят, че адв. Е. Г. е изпълнил добросъвестно своите задължеН. като адвокат през целия процес, свързан със застрахователното обезщетение. Твърдят, че неизпълнението от страна на А.

4

В. е доказано безспорно, а и той самият го признава във въззивната жалба. А.

В. е страна по договора, като се е задължил да заплати уговореното възнаграждение при условията на договора, а именно спечелване на делото.

Твърдят, че длъжник по договора от 05.08.2020 г. е А. В.. Според въззиваемите, обстоятелството, че А. В. е оттеглил пълномощните на адв. Е. Г. след приключване на делата във всички инстанции, след тяхното спечелване, доказва, че той умишлено е попречил и осуетил получаването на дължимия хонорар от адв. Е. Г.. ОплакваН.та на въззивника относно различните процесуални субекти, страни и процесуално представителство в исковия процес са неотносими към настоящия спор - платил ли е задължението си по договора от 05.08.2020 г. Упълномощаването на втория адвокат, както се твърди във въззивната жалба е единствено и само с цел да бъде осуетено изплащането на дължимия на адв. Е. Г. хонорар. Това действие има за последица неизпълнение от страна на А. В. на договора от 05.08.2020 г.

Въззиваемите молят ОкръжН. съд, да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание, въззивникът А. И. В. не се явява. ПроцесуалН.т му представител – адв. М. М. от АК – Варна моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявеН. иск.

В съдебно заседание, въззиваемите А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г. не се явяват. ПроцесуалН.т им представител – адв. Х. С. от ПлАК моли съда, да остави в сила първоинстанционното решение. Не претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, при евентуално претендиране на такива.

ОкръжН.т съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановеН. срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му 5 част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решеН.та – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По подадено Заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение - №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Плевенски районен съд по силата на която е осъден А. И. В. да заплати на Е. Г. Й. сумата от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени суми за договорен резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата обезщетение за забава, главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024 г. до изплащане на вземаН.та.