Определение № 3244 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002102507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно решение № 273 от 12.03.2025 г. по в.гр.д.№ 1787/2024 г. на Апелативен съд - София, VІІІ-ми гр.състав, с което е упражнен контрол по отношение на първоинстанционно решение № 260252 от 24.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2909/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 гр.състав.

Решението на СГС е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Минерална вода Княжево“ ЕООД срещу Държавата главен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 31,26 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-69 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, ***, с площ 8 943 кв.м., с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел III, заедно с построените в него сгради.

След частично отменяване на решението на СГС по предявения от „Минерална вода Княжево“ ЕООД срещу Държавата евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с въззивния акт е прието за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на 31,26 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-69 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.

София, р-н Витоша, ***, с площ 8 943 кв.м., с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел III, заедно с построените в него сгради с идентификатори от *** до *** включително (подробно описани в диспозитива с

1 индивидуализиращите ги белези).

Касаторът - ищец „Минерална вода Княжево“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат В. Д. от САК, обжалва произнасянето по „т.нар. „главен иск“ с твърдение, че всъщност по делото е предявен един единствен иск за отричане със сила на пресъдено нещо упражнявано от ответника владение/съвладение/ върху процесните 31,26 % идеални части от терена и сградите, съответно да се признае правото на собственост на ищеца по отношение на ответника на основание упражнявано давностно владение, продължило повече от 10 години, включително периода от време след предявяването на исковата молба и до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Заявено е искане въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, вместо което да се постанови друго по съществото на спора, с което да се признае за установено по отношение на Българската държава, че ищецът е собственик на процесните имоти на основание владение в периода от 31.10.2014 г. до 02.02.2024 г. или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Претендира присъждането на разноски.

С касационната жалба на касатора – ответник Държавата, представляван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник Областния управител на Област София, приподписана жалбата от главен юрисконсулт Р. И., въззивното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от „Минерална вода Княжево“ ЕООД евентуален отрицателен установителен иск. Поддържа се, че в тази част въззивното решение е процесуално недопустимо, евентуално е неправилно при наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което искането е да се постанови неговото обезсилване, евентуално – отменяване и ВКС да реши спора по същество. Претендира се присъждането на разноски за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение за защитата пред ВКС.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за дарение на идеални части № 145, том V, рег.

№ 12473, дело № 894/29.12.2001 г., нотариални актове за покупко продажба на идеални части №№ 146, том V, рег. № 12479, дело № 895/29.12.2001 г., 052, том ІІІ, рег.№ 9535, дело № 423/27.08.2002 г., 042, том ІV, рег. № 12260, дело № 609/06.11.2002 г. и 190, том ІV, рег.№ 14180, дело № 749/27.12.2002 г., ищецът се легитимира като собственик на основание дарение и покупко-продажба на 13,4605% от 68,74% идеални части на следните недвижими имоти:

1. комплекс от сгради, находящи се в гр. София на бул. „Цар Борис ІІІ“ и бул.“Н.Петков“, състоящ се от сгради, описани в 35 пункта, както и други нежилищни сгради с площ 324 кв.м., заедно с дворното място, в което са построени тези сгради, съставляващо съгласно скица № СТ 94-Н-36/2000 от 18.06.2002 г. издадена от район Витоша, урегулирани поземлени имоти № І и ІІІ от квартал 80 по плана на гр.София, местността „Карпузица“ в 2 регулационния план на гр.София, утвърден със Заповед № РД 09-50-02/05.01.1999 г. и площ по доказателствен акт от 19 567 кв.м., при съседи на мястото по скица: бул. „Н.Петков“, бул.

„Цар Борис ІІІ“-нов (бивш бул. „9-ти септември“), УПИ VІ-358, УПИ І-359, УПИ ІV-360, УПИ VІІ-361 и улица,

2. жилищна сграда № 1, застроена на 180 кв.м. и едноетажна жилищна сграда № 2, застроена на 168 кв.м., находящи се в гр.София, ***, заедно с мястото, в което са построени сградите, съставляващо УПИ ІІ-96 по плана на гр.София, кв.Княжево, местност жк „Гърдова глава“, квартал 184Б, цялото с площ по скица 3 450 кв.м., при съседи: улица, улица „М.Ц.Кутузов“, УПИ ІІІ-302, V-300, VІ-301 и І-97 и

3. дворно място, съставляващо УПИ І-309, находящо се в гр.София, местност ж.к.

„Карпузица“, квартал 75 с площ от 900 кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ VІІІ-311 и ІІ310, 419, 420.

Не се спори, че съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18 69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, спорните 31,26% идеални части са от поземлен имот с идентификатор *** с площ 8 943 кв.м., с адрес на поземления имот гр.София, район Витоша, „Цар Борис ІІІ“ № 178, заедно с построените в него сгради с идентификатори №№ *** с площ 83 кв.м., *** с площ 652 кв.м., *** с площ 16 кв.м., *** с площ 8 кв.м., *** с площ 87 кв.м.,

*** с площ 171 кв.м., ***. с площ 320 кв.м., *** с площ 53 кв.м., *** с площ 87 кв.м., *** с площ 17 кв.м.,

*** с площ 389 кв.м., *** с площ 369 кв.м., *** с площ 5 кв.м., *** с площ 47 кв.м. и *** с площ 89 кв.м.

Не се спори, че праводателите на ищеца са собственици на основание чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, т.е. на основание настъпила реституция по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, които са били отчуждени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.). Имотите са били собственост на „Първо българско акционерно дружество за книжно-мукавено производство“, национализирано през 1947 г. Процесният недвижим имот е завзет от „Книжно-мукавяна фабрика“ АД и за него е съставен АДС № 7191 (2387) от 18.04.1970 г., СГНС „Кирковски“, РНС. Със Заповед № РД57-128 от 30.06.1999 г., поправена със Заповед от 25.10.2002 г. на Областния управител на Област София, са отписани от актовите книги за държавна собственост на Район „Витоша“ актове за държавна собственост №№ 279/12.07.1949 г., 4637 (2660)/28.08.1962 г., 4636 (2058)/1962 г., 6347-констативен, 2451/20.11.1951 г., 4634 (2059)/28.08.1962 г., 277/12.07.1949 г., 278/1949 г., 2452 (1538)/1951 г., 538/1951 г. за 68,74% идеални части от имотите, находящи се в гр.София, местност ж.к. „Гърдова глава“, Красно село, Княжево и владението им е предадено на праводателите на ищеца-наследниците на бившите акционери на „Първо българско акционерно дружество за книжно-мукавено производство“ Княжево, София.

Не се спори, че останалите наследници на бившите акционери с дял на акциите 31,26%, не са подали заявления за възстановяване на тяхната собственост. За процесните идеални части от недвижимия имот по реда на ЗДС е съставен Акт за частна държавна собственост № 09225 3 от 12.07.2016 г., вписан в СВ-София на 15.07.2016 г. с вх.рег.№ 43356, том С, №1а, имотна партида 335554. Като правно основание за придобиване на имота от държавата е посочен чл.3, т.5 от ЗДС, придобит чрез други способи, предвидени в закон. Не се спори и че за поголяма част от недвижимите имоти, в периода от 01.01.2003 г. до 2005 г., са сключени множество договори за отдаването им под наем, като страна и наемодател по тези договори е ищеца.

По молба вх.№ 4704/18 от 18.02.2004 г. на ищеца чрез неговия законен представител, в която е посочено, че Държавата чрез областния управител е собственик на 31,26% идеални части от имота, Областният управител на Област София е издал на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС заповеди за изземване на реституираните части от имотите, както следва: Заповед № РД-15 063 от 08.03.2004 г. за изземване от „Инфолес“ ЕООД и Заповед № РД-15 064 от 08.03.2004 г. за изземване от „Детска радост“ АД. Видно от приложените констативни протоколи, заповедите са изпълнени на 18.03.2004 г.

От приетите по делото справки л.л. 381-388, том І от първоинстанционното дело, се установява че за периода м. януари - м. септември 2010 г. от постъпилите суми от наеми и след удръжка за направените разходи, на областния управител са разпределяни суми от наемите, съответни на притежавания дял от 31,26%, което е извършвано до 30.11.2011 г., след което разходите са надвишавали приходите и не е оставала сума за разпределение. С неоспореното от страните заключение на приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че за периода от 09.09.2009 г. до 10.01.2014 г. по банковата сметка на Областна администрация област София са получени 84 105,23 лв., представляващи приходи от наем.

Наредител на сумите е ищеца „Минерална вода Княжево“ ООД. За всеки един превод на същата дата е издавана фактура с обща стойност, съответстваща на постъпилата сума по банковата сметка. От аналитичен регистър на счетоводна сметка 498/17-Област София град на „Минерална вода Княжево“ ЕООД за периода от 09.09.2009 г. до 31.12.2014 г. се установява, че всички фактури предмет на експертизата (с изключение на две фактури) са намерили счетоводно отражение в дружеството. Осчетоводени са извършени плащания по тях в общ размер на 80 105,23 лв. Разликата от 4 000 лв. в осчетоводяванията се дължи на започване на работа със счетоводен софтуер след 31.12.2009 г.

През 2011 г. е свиквано общо събрание на съсобствениците във връзка с вземане на решение за използването и управляването на съсобствените имоти, избор на управител на общата вещ и на контролен съвет, на което е бил поканен и ответника чрез Областния управител.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показания.

Свидетелят Е. Х. Е. установява, че от 2004 г. е наемател на ищеца, има автосервиз. През целия период откакто е наемател не е забелязал външни лица да са имали претенции и някой да се е изявявал като собственик. Винаги ищецът е поддържал сградите, както и охраната.

Свидетелят Р. Г. П. установява, че също от 2004-2005 г. е наемател на ищеца, има работилница. Обектът е ограден, заключва се, има си охрана. Наемът се събира от ищеца.

Пред въззивният съд отново са разпитани свидетелите Е. Х. Е. и Р. Г. П., които установяват, че и към момента всичките им взаимоотношения във връзка със сключените договори за наем се развиват само с ищеца. Никой друг освен представител на ищеца, не е идвал при 4 свидетелите да се представя като собственик и да иска да бъде сключен договор за наем с него.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на СТЕ, което въззивният съд е намерил, че е неотносимо към подлежащите на доказване факти. Посочено е, че не се обсъждат и множество писмени доказателства, огромната част от които касае установяване на безспорния между страните факт на реституция на 68,74% идеални части от недвижимите имоти, а друга част са неотносими към доказване на придобивното основание, а именно изтекла в полза на ищеца придобивна давност с начало 18.03.2004 г.